Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 704 от 23.07.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1249/2026
Вид
Решение № 704
Подписан
23.07.2026
Състав
Мария Димитрова Каранашева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Сливен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230101249 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че между ищецът и Кредито ООД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е усвоена главница в размер на 800 лв., като срока на кредита е 12 месеца . Твърди се, че за главница от 800 лв. ищцата е следвало да заплати на Кредито ООД сумата от 984.24лв, а на Бънк гарант ЕООД 1152лв по договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение. Сочи се, че договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение е сключен в нарушение на чл.

10, ал. 1 от ЗПК и шрифта на договора е по-малък от 12, договора не е сключен на хартия, липсват волеизявления на страните, не отговаря на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него.

Твърди се, че не е включена възнаграждението по договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя.

Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП и да бъдат присъдени на ищецът направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за 1 гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение.

Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищцата сума от 800лв, сключването на договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение, като част от сключването на договора за потребителски кредит, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Бънк гарант ЕООД, е постъпил.

В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна. Изложени са съображения, че договора за гарантиране заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение е валиден и няма пречка договора за потребителски кредит да бъде обезпечен с гаранция от трето лице.Твърди се, че договора не есключен при заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Оспорено е твърдението че възнаграждението по договора е скрит разход по ДПК.Оспорено е твърдението, че договора за гаранция е лишен от основание.

Поискано е, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Бънк гарант ЕООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2025 г. Н. И. Б. е сключил договор за потребителски кредит, по силата на който Кредито ЕООД, му е предоставило сумата от 800 лв. и е уговорено сумата от 984.21лв да се заплати на 12 месечна погасителни вноски, в размер на 82.02 лв. Договорен е лихвен процент в размер на 40.10 % и годишен процент на разходите в размер на 48.36 %.

На 28.02.2025г. е сключен договор за гарантиране на заплащането на чужд дълг срещу възнаграждение между Бънк гарант ЕООД, като гарант и Н. И. Б., като длъжник за гарантиране на индивидуален договор за потребителски кредит, сключен между Кредито ЕООД и Н. И. Б..Уговорено е възнаграждение по договора в размер на 1152лв.

От извършени справки в търговския регистър се установява, че Бънк гарант ЕООД е собственост на Бънк Финанс ЕООД, което е собственост на Комб инвест ЕООД.От извършена справка в търговски регистър се установява, че Кредито ЕООД е с мажоритарен собственик Комб инвест ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в 2 процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ответното дружество на 19.05.2023 г., по силата на който ответното дружество Кредито ЕООД му е предоставило сумата от 200 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за гарантиране заплащането на чужд дълг е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 48.36%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед договора за гарантиране заплащането на чужд дълг предоставено от Бънк гарант ЕООД, че мажоритарен собственик на двете дружества е едно и също юридическо лице Комб инвест ЕООД.Факта, че не е отчетено възнаграждението по договора за гарантиране заплащането на чужд дълг, както и размера на ГПР при калкулиране на обезпечението, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество.Реалния ГПР по договора за потребителски кредит е 250%. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Липсва каквото и да било индивидуално договаряне между страните по ищецът и Бънк гарант ЕООД. Договора за гарантиране заплащането на чужд дълг е сключен на същата дата, на която е сключен и договора за потребителски кредит и реално чрез договора за гарантиране на чужд дълг се увеличават разходите на кредитополучателя по договора за кредит.Ще следва да се уважи изцяло предявения иск, като основателен и доказан.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 237.35евроНеоснователно е искането на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение.На основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението заплатено на адвокат пълномощника на ищеца не е прекомерно, с оглед обстоятелството, че ответната страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро, а заплатеното от ищеца е в размер на 212.29евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Бънк гарант ЕООД, ЕИК 207612621, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, бул. Владимир Вазов №40, ет.2 и Н. И. Б., ЕГН **********, от гр.........., че договора за гарантиране заплащането на чужд дълг №BG00118283 от 28.02.2026г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Бънк гарант ЕООД, ЕИК 207612621, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, бул. Владимир Вазов №40, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.

3

78, ал. 1 от ГПК на Н. И. Б., ЕГН **********, от гр.......... направените по делото разноски в размер на 237.22 евро.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4