Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 24.04.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3213/2023
Вид
Решение № 343
Подписан
24.04.2024
Състав
Красимира Делчева Кондова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Сливен, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230103213 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са претенции с правно основание чл.128, вр.чл.242, вр.чл.269 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение и иск по чл.215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка.

Ищецът твърди, че на 01.10.2022г. сключил трудов договор за длъжността „Шофьор товарен автомобил” (международни превози) с ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед от 05.05.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че работодателят не му изплащал командировъчни, дължими съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, въпреки че по време на трудовото си правоотношение бил командирован в Испания и извършвал единствено международни курсове и транспортирал стока извън територията на страната ни. Твърди, че между страните било договорено, че работодателят дължи на ищеца командировъчни в размер на 80 евро за всеки ден, в който бил командирован. В периода 01.10.2022г. - 05.05.2023г. ищецът сочи, че бил командирован за общо 217 дни. Счита, че работодателят му дължи командировъчни (дневни пари и пари за престой) в размер на 17 360 евро, равностойни на 33 852 лева, които към момента не му били изплатени.

1

Твърди, че за периода 01.05.2023г. - 05.05.2023г. ответникът дължал на ищеца трудово възнаграждение в общ размер на 175 лв. (по 35 лева средно дневно трудово възнаграждение на ден).

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца по БАНКОВА СМЕТКА: Уникредит Булбанк IBAN: : ***, сума в размер на 18 175 лв., от която 18 000 лв., командировъчни пари за периода 01.10.2022г.- 05.05.2023г. и 175 лв., трудово възнаграждение за периода 01.05.2023г.- 05.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.08.2023г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът работодател депозирал отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни.

Не спори, че между страните имало сключен трудов договор № 3/01.10.2022г., прекратен със Заповед № 1/05.05.2023г. по взаимно съгласие.

Оспорва наличието на задължение по чл. 215 КТ. Твърди, че шофьорите в автомобилния транспорт, заедно с всички останали наети лица, които извършвали поС.ната си работа по време на пътуването не били командировани работници и служители, а пътуващ персонал. Извършването на международни превози с товарен автомобил налагало поС.на и многократна промяна на държавите, в които шофьорът се намира и извършва трудовата си функция. Това не означавало обаче, че мястото на поС.ната му работа се променяло. Не било налице командироване по смисъла на чл.121, ал.1 и 2 КТ, защото мястото на работа, което съответствала на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)", се определял в трудовия договор според двете презумпции по чл.66, ал.3 от КТ - по седалището на предприятието работодател или според характера на работата.

Основното място на работа било там, където се изпълнявали найвремеемката част от трудовите задължения - в самото превозно средство Всички други спомагателни трудови задължения, извън управлението на превозното средство, се изпълнявали в предприятието на работодателя или друго, естествено присъщо на конкретното действие място. Затова, фактът, че в трудовия договор на ищеца било посочено място на работа в предприятието на ответника, не било изрична уговорка, а препращане към прилагането на чл.66, ал.3, пр. последно КТ в посочения по-горе общоприет в сектора на 2 транспорта смисъл. Товарните автомобили безспорно били част от търговското предприятие на работодателя и бидейки в автомобила, шофьорът си оставал в предприятието и в основното си място на работа, за разлика от командирования работник или служител, който пътува, за да достигне до друго населено място, където временно ще престира труда си. Шофьорът престирал, чрез самото пътуване. По тази причина и Наредбата за командировките в страната, чл.6, ал.1, т. 1 ясно посочвала, че не трябвало да се смятат за командировани лицата, които извършвали поС.ната си работа през време на пътуването - работници от локомотиви и други превозни бригади, шофьори, летци и др. Правната доктрина изяснявала, че по отношение на тези категории лица чл.6, ал.1 от НКС не установявал някаква фикция, а потвърждавал действителното правно положение, че командироване по смисъла на чл.121, ал, 1 и 2 КТ не било налице. Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не променял извода за липсата на същинска хипотеза на командироване по чл.121, ал.1 и ал.2 КТ по отношение на пътуващия персонал, който изпълнявал международни рейсове. Тези международни рейсове влизали в определението на „командировка в чужбина" по смисъла на НСКСЧ, което било по-различно и по-широко от това по чл.121, ал.1 и ал.2 КТ. Шофьорът, извършващ международен превоз, действително се изпращал в чужбина от своя работодател, за да изпълни конкретна служебна работа - превоз до определена крайна точка, за което му се издавала заповед, наречена „командировъчна", както и пътен лист, което от трудово правна гледна точка не означавало, че имало изменение на мястото на работа. Освен това раздел IV от НСКСЦ предвиждал за пътуващия персонал един вид компенсационно плащане, което се наричало „командировъчни пари", но наименованието законодателят само заимствал от същинските командировъчни плащания.

Наименованието, само по себе си не можело да доведе до извод, че ставало въпрос за същинско командироване, като вид изменение на трудовото правоотношение. Още повече самото това плащане, което било единно и се предоставяло на ден, се определяло по различни правила, включително според чл.31, ал.6 НСКСЧ работодателят можел да определи размера му, без да се съобрази с индивидуалните ставки по приложенията на наредбата, а в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Командировъчните пари, които се 3 изплащали на шофьорите в международния транспорт, не се давали, защото било променено мястото на работа, както било с пътните, дневните и квартирните пари по раздел III от НСКЧ, а заради спецификата на работното им място в автомобила, което бидейки мобилно и отдалечено за продължителни периоди от дома на шофьора, му налагало допълнителни разходи, които не следвало да остават за негова сметка. Посочва подробно изплатените суми на ищеца за заплати и командировки, поради което иска отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2022г. между ищецът и ответното дружество бил сключен трудов договор № 3, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил“ 8международни превози/ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и допълнително възнаграждение по 0,6% за прослужено време. Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните със Заповед № 1/05.05.2023г. на работодателя, считано от 05.05.2023г. Работодателят издал Заповед от 01.07.2022г., като наредил за всеки ден в командировка в чужбина на шофьорите да се изплаща за дневни и квартирни сумите, посочени като минимални прагове в Наредба за служебните командировки и специализация в чужбина, вр. с Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина.

Установява се от заповеди за командировка, издадени от ответния работодател, че ищецът бил командирован в различни дни за периода м.октомври 2022г. – м.април 2023г. в Италия, Франция и Испания.

Установява се от справка на ОД МВР Сливен /л.192-193 от делото/, че ответното дружество притежава в собственост влекач Волво с рег. № СВ 7412 РН; влекач Рено с рег. № СН 9747 ВА и полуремарке Шмитц с рег. № СН 1646 ЕК. В дневници на шофьора с името на ищеца П. Д., с посочен работодател ответното дружество, подписани от управителя Спаска Колева /л.153 и следващите от делото/ и обхващащи част от исковия период е посочено и друго МПС, а именно с рег. № РВ 5843 ХС, поради което съдът 4 приема, че от 01.12.2022г.- до 01.05.2023г., ищецът шофирал и това МПС и то за ответното дружество, като работодател.

От представеното извлечение за движение по сметката на ищеца се установява, че ответното дружество за исковия период от време наредило редица плащания. От представените платежни нареждания / л.57; 59; 65; 68;

73 и 77 от делото/ се установява, че за периода м.ноември 2022г.- м. април 2023г. вкл. са преведени от работодателя по банков път по сметка на ищеца суми за работна заплата, въпреки, че в представените разчетно платежни ведомости /л.164-171/ няма положен подпис от него за получаване на тези суми. Така е видно, че за месеците януари, февруари, март и април 2023г. била начислена за получаване работна заплата в размер на 605,27 лв. за всеки един от тези месеци, а била преведена по-голяма сума в размер на 780 лв.

Документ за платена заплата на ищеца за м.май 2023г. не е представен по делото.

Освен това се установи, че на ищеца са плащани и суми на ръка в брой, чрез РКО, в един от които не е посочено основание за плащане. Установи се посредством заключение на съдебно- почеркова експертиза, че подписите за получил сумата по тези РКО са положени именно от ищеца.

В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от 25.09.2022г. до 01.06.2023г. ищецът управлявал 5 броя различни МПС. В дигиталната карта имало за част от исковия период информация за държавите, в които шофьорът управлявал МПС, а за друга част липсвала такава информация. При изслушване на вещото лице се установи, че дигиталната карта се издавала персонално на самия шофьор и информацията, която съдържала посочвала датите, съответно часовете, държавите, където е шофирано и съответните МПС, които били управлявани. Картата не съдържала информация за работодателя, тъй като с нея шофьорът можел да управлява МПС за различни работодатели.

Съдът приема, че от 25.09.2022г. до 01.06.2023г. ищецът управлявал три МПС, а именно СВ 7412 РН; СН 9747 ВА и РВ 5843 ХС, които са на ответното дружество, съобразно описаните по-горе в изложението писмени документи /справка на ОД МВР и дневници на шофьора, относно собствеността, както и заповеди за командироване на ищеца, относно 5 периодите от време и държавите/.

По делото е прието заключение и на вещо лице, изготвило съдебно икономическа експертиза. От него се установява, че ищецът ползвал платен годишен отпуск 3 дни от 01.05.2023г. до 04.05.2023г. Дължимото му трудово възнаграждение за м.май 2023г. било в размер на 117 лв. брутно и 90,80 лв. нетно и ответното дружество не е представило документ, удостоверяващ това плащане. Съобразно документите в счетоводството на ответното дружество, ищецът бил в командировка за исковия период общо 147 дни, както следва: м.10.2022г.- 4 дни, м.11.2022г. – 7 дни, м.12.2022г.- 31 дни, м.01.2023г.- 31 дни, м.02.2023г. – 28 дни, м.март 2023г.- 31 дни и м.април 2023г.- 15 дни.

Съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина следвало за 147 дни командировка при единична езда да са начислени командировъчни пари, вкл. квартирни в размер до 7 350 евро и до 6 615 евро при двойна езда. За исковия период от време 01.10.2022г. – 05.05.2023г. ответното дружество изплатило на ищеца 9 074лв. командировъчни пари, како следва: за м.10.2022г.- 686 лв.; за м.11.2022г.- 200 лв.; за м.12.2022г. – 1 910 лв.; за м.01.2023г. – 2 986 лв.; за м.02.2023г.- 2 481 лв. и за м.март 2023г.- 811 лв.

Ответното дружество изплатило на ищеца и суми за аванси без посочено точно основание в размер на 870 лв. и 1 265 евро, както следва: