Решение № 253 от 10.06.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 505/2026
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Други актове по делото
- Определение № 1582 от 10.06.2026 · Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 и т. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 и т. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20261800500505 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от З. С. Р., чрез адв. А., срещу Решение № 66/12.03.2026г., постановено по гр.д. № 24/2026г. на РС- Ихтиман, в частта му, касаеща продължителността на наложените мерки по ЗЗДН на ответниците В. С. Д. и С. Б. Д.. Моли, действието на тези мерки да бъде удължено до максималния срок. В подкрепа на жалбата си, Р. изтъква, че въззиваемите с дързост и жестокост били пребили брат й В. Р..
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е подаден писмен отговор срещу въззивната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Въззиваемите я считат за бланкетна и формална. Изтъкват, че във връзка с процесния инцидент била заведена прокурорска преписка пред РС- Самоков.
Подчертават, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е кредитирана. Правят извод, че, независимо от спорните доказателства по делото, обжалваното решение е изиграло своята превантивна роля.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите се явяват лично и се представляват от адв. С., който счита жалбата за неоснователна.
Намира, че изложените съображения в нея са в съвсем минималистичен вид и не сочат нито едно нарушение на първоинстанционния съд, което да налага отмяна на постановеното решение. Заявява, че проблемите стоят на друго място. Твърди, че жалбоподатетелката има дете от В. Д., което не е припознато, и прави всичко възможно да го укрие от бащата. Изразява становище, че се касае за интимна връзка, а не за семейно съжителство, 1 поради което неправилно бащата бил включен в решението на съда. Моли да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно и житейски правилно.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 и т. 9 от ЗЗДН, защита по този закон може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, както и от роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително на такова лице. Поради това и с оглед неоспорения от страните факт, че жалбоподателката и В. Д. са имали интимна връзка, следва да се приеме, че тя е надлежно легитимирана да търси защита срещу Д. в настоящото съдебно производство, а с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 9 от ЗЗДН – и срещу баща му С. Д..
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на първия твърдян акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на конкретните ответници по отношение на пострадалото лице/лица, както и времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна обстановка, а възможностите за доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като придава такова качество и на документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в декларация (чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС - Разград по гр. д.
№ 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие – „дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.” (арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в).
В конкретния случай е представена декларация, която не отговаря на тези изисквания, поради което не може да служи като доказателство по делото, и районният съд правилно не я е ценил.
Същевременно, от показанията на св. К.Г. (майка на молителката и очевидец на процесните събития) се установява, че З. Р. и В. Д. живели заедно 2 на квартира през различни периоди от време, като на 01.01.2026 г. тя се върнала отново при родителите си поради неразбирателство с него.
Свидетелката твърди, че на процесната дата около 14,00 часа В. Д. дошъл да иска детето (което не е припознато от него), като отправял заплахи и влязъл в къщата. Р. не му позволила да вземе детето и той започнал да я удря, като я съборил на земята. След това той избягал навън, където ударил големия син на свидетелката и го довел до състояние на кома. След няколко дни и С. Д. дошъл пиян със заплахи да вземе детето, а свидетелката извикала полиция.
Показанията на св. А.Г. (майка на първия ответник) не съдържат съществена информация за процесните инциденти, с изключение на предхождащото ги съвместно съжителство между З. Р. и В. Д.. В останалата си част, те касаят личното й положително мнение за нейния син и преразказаното от него относно първия инцидент (този от 03.01.2026г.). Същевременно, свидетелката заявява, че не знае за по- късен инцидент с участието на нейния съпруг (втория ответник).
При тези данни и най- вече въз основа на показанията на св. К.Г., съдът намира за доказани твърдените актове на домашно насилие, изразяващи се във физическо посегателство на В. Д. над З. Р. на 03.01.2026г. и психическо насилие (заплахи) на С. Д. над З. Р. няколко дни по- късно. При това съдът обсъжда и намира за релевантно само въздействията на ответниците спрямо Р., доколкото молбата за защита е подадена единствено от нея в лично качество. Независимо че по делото се съдържат данни за тежко физическо насилие спрямо брата на молителката В. Р., той не попада в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН, поради което не може да получи защита по реда на този закон.
Също така, независимо от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед неустановеното местонахождение на детето по време на първия инцидент, е неясно, доколко то е било в състояние да възприеме някаква част от процесните действия, а оглед ниската му възраст – и да осъзнае тяхното естество, доколкото нито се твърди, нито се доказва, те да са били насочени пряко срещу него.
Същевременно видът на осъщественото насилие, степента на обостреност на отношенията между страните и рискът от това, поведението на ответниците да персистира и/или ескалира, обуславя извод, че за сигурността на молителката е необходимо временно физическо дистанциране на ответниците от нея. Поради това настоящият съдебен състав намира, че наложените от първоинстанционния съд мерки са съответни на необходимостта от защита, което налага потвърждаването им. Все пак, за постигане на целения с тях ефект не е необходимо, ответниците да ги търпят в продължение на претендирания от молителката максимален срок по ЗЗДН, а е достатъчно, същите да бъдат наложени за определения от ИРС срок, като от него се приспадне срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита (арг. от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
По тези съображения и с оглед съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав с тези на районния съд, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 12,50 лв. (6,39 евро).
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/12.03.2026г., постановено по гр.д. № 24/2026г. на РС- Ихтиман.
ОСЪЖДА З. С. Р. с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ 000776541 държавна такса в размер на 6,39 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4