Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7796 от 02.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69205/2024
Вид
Решение № 7796
Подписан
02.05.2025
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7796 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110169205 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ц. П. Ч. и П. Х. Ч., с която са предявени осъдителни искове за стойността на незплатена топлинна енергия, цена на услугата за нейното дялово разпределение, както и за лихви за забава върху главните вземания.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците в качеството им на собственици договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. З., за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците като наследници на Х. А. Ч. са собственици на имота, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът Ц. Ч., чрез адв. И. Н., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на услугите на ищеца и да е страна по договор за продажба на ТЕ. Оспорва да е изпаднала в забава и да дължи мораторни лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Намира, че ищецът не е легитимиран да претендира вземане за цена на услугата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът П. Ч., чрез адв. С. К., е подал отговор, с който навежда идентични 1 възражения срещу предявените искове. Оспорва в имота да е извършван реален отчет на уредите. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право 2 на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се от представената по делото заповед № А-008-1174/14.06.1978 г. на председателя на ИК на СГНС, че в полза на Ц. П. Ч. и Х. А. Ч. е определен в обезщетение ап. 45, находящ се на 10-ти етаж в жилищната сграда на бл. .“, местността Център, като с писмо, вх. № 93136/17.03.2025 г., директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ уведомява, че ап. 45, находящ се в ж.к. Зона Б-5, бл.

14, е предоставен на Х. Ч. и Ц. Ч. като обезщетение за отчужден техен имот. Съгласно съдържанието на неоспореното от страна на ответниците удостоверение, изх. № 68-001381/16.10.2014 г., издадено от ГИС София стар адрес ул. О. понастоящем е ж.к. З.. В представения по делото списък на етажните собственици от етажната собственост на сградата, находяща се на адрес: ул. Одрин № 29, бл. 14, вх. Г, приложен към протокол от проведено на 28.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици, като собственик на ап. 45 фигурира Ц. Ч.. Съгласно съдържанието на списъка относно броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на адрес ул. Одрин № 29, съставен през 1981 г., относно ап. 45 фигурират имената на Х. А. Ч.. Не е спорно на следващо място между страните, че последният регистриран настоящ адрес на Х. Ч. е бил в гр.

София, район Възраждане, ж.к. З.. Смъртта на последния е обявена със съдебно решение по гр.д. № 56341/2019 г. по описа на СРС на 15.05.1992 г. Съгласно представеното удостоверение за наследници от 28.11.2021 г. Х. А. Ч. е оставил за свои наследници по закон ответниците Ц. Ч. (съпруга) и П. Ч. (син), които имат регистрирани адреси в гр. София, ж.к. З., ет. 10, ап. 45, където са им връчени и книжата в производството по реда на чл. 131 ГПК.

Въз основа на съвкупния анализ на така представените в производството писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по реда на чл. 100, ал. 1 ЗТСУ през 1978 г. Х. А. Ч. и Ц. П. Ч. са придобили правото на собственост върху процесния имот като обезщетение за отчужден техен имот. С оглед обявената за настъпила през 1992 г. смърт на Х. Ч. и от представеното удостоверение за наследници, съдът приема, че през процесния период собственици на имота са били ответниците при сочените от страна на ищеца квоти, а именно 3/4 части за Ц. Ч. и 1/4 част за П. Ч.. Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Ето защо и се налага изводът, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот /ап. 45, находящ се в сградата в ж.к. З./, като с оглед последното е възникнало облигационно правоотношение между тях и ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за същия имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището на ответниците, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установява се, че през процесния период 3 дяловото разпределение е осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В случая етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответниците, като етажни собственици в сградата, се явяват обвързани от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.

Дяловото разпределение е осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. В списъците за разпределение на кубатурата в етажната собственост, имотът на ответниците фигурира с кубатура 164,91 куб.м., а заедно с общите части 185 куб.м. През периода в същия не е имало отоплителни тела и узаконен водомер за отчитане на разхода на топла вода.

Съгласно заключението и след извършеното изравняване дължимата за топлоснабдения имот стойност на топлинната енергия за исковия период е в размер на сумата 2893,57 лева, а за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 2400,54 лева. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки през периода, с оглед което и съдът приема, че същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.