Решение № 837 от 16.06.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2655/2022
- Вид
- Решение № 837
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 15.07.2023
- Състав
- ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 15073 от 23.11.2022 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Разпореждане № 16549 от 30.12.2022 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Определение № 303 от 31.01.2023 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Определение № 667 от 07.03.2023 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Определение № 921 от 04.04.2023 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Разпореждане № 5125 от 20.04.2023 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
- Разпореждане № 6401 от 09.06.2023 · ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.128, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 837
Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
ИВЕТА ПЕКОВА
При секретар Г.Г. и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ А. като разгледа докладваното от съдия
ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 2655 /
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС.
Предмет на делото е предявеният от В.П.Т. иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл.284, ал.1 ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ЗО „Разделна“, а именно: непроведени прегледи със специалист и рехабилитации във връзка с травма на лявата ръка на ищеца, по време на пребиваването му в ЗО „Разделна“.
Ищецът твърди, че на 02.09.2020г. е претърпял ПТП с последващо счупване на втори шиен прешлен, лява скапула, контузия и руптура на мускули на ляво рамо и ляв брахиален плексус. Твърди, че по време на престоя си в ЗО „Разделна“ нито веднъж не е заведен на физиотерапия или на преглед от лекар специалист въпреки представените медицински документи, свързани със състоянието на ръката и подадената молба за прекъсване изпълнението на наказанието поради влошено здравословно състояние. Твърди, че единствено са му предоставяни болкоуспокояващи и е прегледан от лекар, който го е посъветвал да се лекува извън затворническото общежитие, но не е преместен в болница за долекуване. Прекъсване е получил след четири месеца и то за 20 дни. Поради бездействието на затворническата администрация е останал инвалид с едната ръка.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответната страна – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице доказателства, които да сочат за реализиране на отговорност на ответника, както и за проявено бездействие на същия по отношение на медицинското обслужване на ищеца по време на престоя му в ЗО „Разделна“. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от ищеца е прекъснато за срок от 20 дни с оглед извършване на физикална терапия и рехабилитация в специализирано лечебно заведение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице твърдяното бездействие на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол от с.з. на 01.03.2021г. на Генерал Тошевският районен съд по НОХД № 28/21г. се установява, че съдът е одобрил споразумение, съгласно което на ищеца е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е констатирал, че престъплението по това дело е извършено в тригодишния изпитателен срок на одобрено споразумение по НОХД №72/18г. и е определил ищецът да изтърпи първо и отделно наложеното наказание по НОХД №72/18г. по описа на РС Генерал Тошево лишаване от свобода за срок от 4 месеца при първоначален режим общ затворнически отделно от наложеното наказание по НОХД №28/21г.
С постановление от 15.03.2021г. на районен прокурор при РП-Добрич е отложено за срок от шест месеца, считано от 15.03.21г. изпълнението на наказанието „лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ по определение №260010 от 01.03.21г. по НОХД №28/21г. по описа на РС-Генерал Тошево, както и наказание от 4 месеца лишаване от свобода по НОХД №72/2018г. по описа на РС-Генерал Тошево, наложени на Т.. Изпълнението на наказанията е отложено за срок от шест месеца и с постановление от 13.09.2021г.
Съгласно Експертно решение № 90540 от
28.04.2021 г. на ТЕЛК В.П.Т. е с оценка на работоспособността 71 % – 90 %, ТНР 80 %; дата на инвалидизацията – 22.01.2021 г.; водеща диагноза е счупване на втори шиен прешлен; придружаващо заболяване – S14.3 Травма в областта на plexus brachialis.
От амбулаторен лист №
000915/11.11.2020г. се установява, че е извършена консултация от физиотерапевт.
Посочена е основна диагноза на ищеца - последици от счупване на гръбначния стълб. За терапия е отразено, че тъй като не е налице достатъчен терапевтичен ефект от извънболничната физикална терапия и рехабилитация се насочва за продължаване на лечението в болнични условия. Видно от амбулаторен лист № 000108/20.01.2021г. е назначена терапия- физио-терапевтични процедури от ІІІгр.
– 20бр., а от АЛ № 000208/02.02.21г.- че са извършени ФТ процедури. Видно от АЛ № 001565/17.08.2021г. на ищеца е препоръчано балниосаниториално лечение и паратрамол 2х1т.
Видно от изследване на моторна СП от
24.08.21г. заключението е персистира травмената увреда на брахиалния плексус без динамика в неврографската находка. Представено е и изследване 26.10.2020г., в което е дадено заключение: не се регистрира отговор с повърхностни електродиот н.медианус, н.улнарис синистра, н.радиалис синистра от дисталните мускули на предмишницата; силно снижени амплитуди при отвеждане с повърхностни електроди от м.бицепс брахии синистра, м.трицепс сарае синистра, м.трап. и м.делтоидеяс синистра; данни за тежка проксимална С3-С4, С-5-С6, С7-С8 преднокоренчева увреда- вероятно посттравматична лезия на проксималната част на плексус брахиалис синистра. Посочено е, че е уместно да се проведе невровъзстановително лечение.
От справка рег. № 1063/16.02.2023 г. се установява, че В.П.Т. е постъпил в Затвора – Варна на 21.03.2022 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца при първоначален „общ“ режим. Първоначално е разпределен е в 7 група /приемно отделение/ като на 04.04.2022 г. е разпределен в Затворническо общежитие от „закрит“ тип – Раздела /ЗО „Разделна“/. След изтърпяване на наказанието е освободен на 04.10.2022г. На 12.07.2022 г., по предложение на доктор А.Б., л. св. Т. е конвоиран от ЗО „Разделна“ до медицински център в Затвора – Варна, където му е извършен медицински преглед.
С молба рег. № 3803/22.07.2022 г. л. св. Т. е поискал да бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ поради влошеното му здравословно състояние.
С постановление № 4320/22.07.2022 г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Варна е прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на л. св. В.П.Т. за срок от 20 дни, считано от 25.07.2022 г.
Видно от представените по делото заверени копия от страници от Книга за медицински прегледи на лишените от свобода в ЗО „Разделна“ на л. св. В.П.Т. са извършени медицински прегледи на следните дати: при постъпването му на 04.04.2022 г. – констатирано е, че е катастрофирал и има парализа на лявата ръка; 28.04.2022 г. – консултация;
19.05.2022 г. – предоставени са му АцеЦис – 5 бр., и диклак – 10 бр., 25.05.2022 г. – посочено е, че се оплаква от болки в ръката поради травма, предоставени са му диклак – 1 бл., и аналгин – 6 т.; 01.06.2022 г. – предоставени са му диклак – 3 бл., аналгин и му е издадена рецепта; 06.06.2022 г. – посочено е, че се оплаква от болки в мускула на ръката, предоставени са му биолин 100 mg – 10 т.,
Изп. Rp., диклак 6 т.; 29.06.2022 г. – Изд. Rp. Индометацин – 10 т.; 11.07.2022 г. – Изп. Rp., издадено му е направление за преглед в Затвора – Варна; 22.08.2022 г. – предоставен му е диклак – 10 т.; 07.09.2022 г. – предоставени са му 3 броя течен аналгин и диклак и му е издадена рецепта. Представено е извлечение и от амбулаторна книга с отразен преглед на ищеца на 29.03.2022г.
Представена е служебна бележка/без дата/, от която е видно, че по препоръка на рехабилитатора не е желателно прекъсването на рехабилитационния процес по възстановяване до достигане на трайни резултати, като за целта следва да бъдат извършвани редовни процедури без прекъсване поне три пъти седмично.
Видно от допълнителен лист към ЕР №
90540/28.04.21г. в анамнеза е посочено, че са проведени многократно рехабилитационни процедури без особен ефект.
От показанията на св. А. се установява, че познава ищеца от престоя си в ЗО „Разделна“, като не е запознат точно с медицинското му състояние, но заявява, че В.Т. е изпитвал силни болки в областта на рамото, на ръката и на тялото; в ЗО „Разделна“ няма лекар и не се предприемат никакви мерки за болките, като не се дават дори обезболяващи или диклак, за да намалеят болките. Твърди, че не знае дали ищецът е извеждан за преглед извън територията на затворническото общежитие; Т. е лекуван само с едно хапче, като в затворническото общежитие веднъж седмично идва лекар; не е запознат дали ищецът е подавал жалби и как е уведомил ръководството на затвора, че има нужда от лечение.
От показанията на св. С. се установява, че е бил в една килия в ЗО „Разделна“ с ищеца, който постоянно се оплаквал от много силни болки в рамото и в ръката, за които му е даван предимно диклак; не знае дали Т. е воден на лекар извън пределите на ЗО „Разделна“.
Заявява, че Т. е подавал писмени молби, както и устни сигнали, до ръководството на мястото за лишаване от свобода за прекъсване на наказанието, като е споделял за болките, които изпитва, на командири, на старшини, на офицери; лекар е идвал един път в седмицата.
От показанията на св. З. се установява, че познава ищеца от престоя си в затвора, като в ЗО „Разделна“ са били в една килия за период от около 4-5 месеца; В.Т. по цяла нощ е изпитвал болки, но никой не му е обръщал внимание, като не го е преглеждал лекар, а единствено са му давани обезболяващи; писал му е молбите да го пуснат да се оправя и после да си излежи присъдата; когато е идвал лекарят в ЗО „Разделна“ му е давал диклак, което е било много рядко, но е продължавал да изпитва болки; не е имало специалист, който да му помогне, тъй като лекарят, който го е преглеждал е бил уролог; събирали са пари да му помогнат, но болките му били пресни и много силни. Дава показания, че Т. е изпитвал много силни болки и през тринайсетте дни, които са прекарали в приемната в затвора преди да ги настанят в ЗО „Разделна“.
От заключението на съдебно
-медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че естеството на травмата на левия плексус брахиалис на ищеца, както и развилият се тежък неврологичен дефицит за лява ръка веднага след травмата /ПТП инцидент/, и липсата на каквото и да е обратно развитие на плегията в продължение на две години и половина показват, че невралната травма е тежка и необратима; в хроничната фаза на травмата е препоръчително периодично да се извършват физиотерапевтични процедури и симптоматично лечение на болевия синдром, които са без значение за възстановяване на функциите на засегната ръка; пълна инвалидност за лява ръка ищецът получава още в момента на травмата; в анамнезата при приемането в МБАЛ“Св.А.- Варна“ в епикризата е отбелязано, че пациентът не движи лявата ръка, изписан е с тежка плегия и анестезия за лява ръка, като при всички последващи прегледи от специалисти невролози и физиотерапевти и след престоя в ЗО“Разделна“ се диагностицира плегия и анестезия за лява ръка без динамика в неврологичния статус нито в положителна, нито в отрицателна посока. Съгласно заключението имайки предвид етиологията и патогенезата на преживяната травма на брахиалния плексус /преганглионарна лезия на С3, С4, С5, С6, С7, С8 коренчета/, липсата на рехабилитационни манипулации и периодични прегледи при специалист при престоя му в ЗО „Разделна“ не е допринесла за пълната инвалидизация на лявата ръка на ищеца; в първоначалната епикриза е поставена диагноза: плегия за лява ръка, М 0/5, което означава никакви движения; получената травма не се повлиява от лечение – неврологичният дефицит не може да се повлияе.
Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f9ad97-1a43-4772-b507-9cd61a650a22