Решение № 6977 от 16.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13829/2025
- Вид
- Решение № 6977
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 43571 от 13.03.2025 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 48523 от 21.03.2025 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Определение № 24314 от 03.06.2025 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 184762 от 04.12.2025 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 74953 от 19.06.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 56 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Закон за собствеността
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 6977 гр. София, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110113829 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу М. С. М., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „О. к.“ бл. 510, вх. „Е“, ет. 5, ап. 15.
Доставената топлинна енергия в процесния период възлизала на обща стойност от 3572 лева, като същата не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите били длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнася. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение в размер на 322,35 лева, начислено за периода 15.09.2023 г. – 05.12.2024 г. Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от „Т. с.“ ЕООД, поради което ответникът му дължал и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 88,91 лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане, в размер на 16,60 лева, начислена за периода 16.07.2022 г.
– 05.12.2024 г. Поддържа, че ответникът не е заплатил посочените вземания, поради което в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74581/2024 г. по описа на СРС, 172 състав, която не е влязла в законна сила. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 3572 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на 1 вземането; сумата от 322,35 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 05.12.2024 г.; сумата от 88,91 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и 16,60 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е страна по сключен с ищеца договор за продажба на топлинна енергия. Не оспорва размера на предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените количества, вследствие на което за ответникът е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изправност на средствата за техническо измерване.
По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Т. с.“ ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответникът следва да заплаща цената на посочената услуга в полза на „Т. С.“ ЕАД.
По исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания, съответно изпадането на купувача в забава, както и стойността на претендираните мораторни обезщетения.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил процесните вземания.
С Протоколно определение в открито съдебно заседание на 17.10.2025 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на стойността, посочена в исковата молба, както и че размерът на обезщетението за забава също съответства на законната лихва.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, 2 или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
За установяване на потребителското качество на ответника, по искане на ищеца, съдът е допуснал събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 ГПК. В тази връзка, с писмо от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ по делото е представен договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищен фонд, с предмет – апартамент № 158 (сега апартамент № 15), находящ се в гр. С., ж.к. О. к. I” бл. 49-59 (сега бл. № 510), вх. „Е“, ет. 5, сключен между началника на КЕ и ГЖЧ – С., представлявано от подп. Инж. Н. Д. В., и купувачите М. С. М. и Ц. М. М.а. Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти е, че на 01.11.1991 г. купувачите са придобили правото на собственост спрямо описания имот.
По делото е представено Удостоверение с изх. № 68-00-1160/04.9.2014 г., издадено от ГИС – С., съгласно което ж.к. „О. к. I“ бл. 49-59, вх. „Е“ е със следния настоящ адрес: ж.к.
„О. к.“ бл. 510, вх. „Е“.
Като писмено доказателство е прието и влязло в сила на 19.02.2001 г. решение от 22.12.2000 г., постановено по гр.д. № 1976/2000 г. описа на СРС, 83 състав, съгласно което се прекратява брака между М. С. М. и Ц. М. М.а като дълбоко и непоправимо разстроен. По силата на решението е постановено, че придобитият по време на брака недвижим имот – апартамент № 158, находящ се в г. С., ж.к. „О. к.“ бл. 510, вх. „Е“, ет. 5 остава в обикновена съсобственост при равни квоти между М. С. М. и Ц. М. М.а. Правото на ползване на семейното жилище е предоставено на съпруга М. М. до навършване на пълнолетие на децата, като съдебното решение е влязло в законна сила на 19.02.2001 г., т.е. правото на ползване, предоставено на единия съпруг, е прекратено към началото на процесния период, предвид обстоятелството, че пълнолетието на децата започва от 18 годишна възраст.
Отделно от това правото на ползване, което по силата на бракоразводното решение е предоставено на съпругата, не е вещно право на ползване.
В правната теория и в съдебната практика по приложението на Семейния кодекс от 1968 г. и на Семейния кодекс от 1985 г., както и в предхождащите ги три тълкувателни акта на ВС, издадени поради липсата на законово правило относно ползването на семейното жилище след развода (решение № 67 от 1954 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 1 от 1957 г. на Пленума на ВС и Постановление № 20 от 1963 г. на Пленума на ВС) се приема, че "ползване" на семейното жилище не е тъждествено с вещното право на ползване като ограничено вещно право, респ. че с предоставянето на семейното жилище за ползване от единия съпруг не се е учредявало вещно право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС.
Предоставянето на семейното жилище за ползване на единия съпруг означава единствено, че единият съпруг ще продължи да живее в семейното жилище, без да придобива правото на собственост или ограничено вещно право върху него. Като се има предвид, че в § 1, т.42 от ДР на ЗЕ под "ползвател" се има предвид носител на вещно право на ползване (по чл. 56 ЗС), следва, че самостоятелното ползване, което съпругата е получила по силата на бракоразводното решение, не води до отпадане на качеството на потребител на съпруга, респ. не води до отпадане на неговите задължения за заплащане на доставяните от ищеца услуги по топлоснабдяване на имота.
В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Решение № 392 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2011 г., III г. о., ГК, в което по повод поставения за 3 разглеждане въпрос, а именно „какви отношения се създават между единия от бившите съпрузи, на когото е предоставено ползването на семейното жилище при условията на чл.
107, ал. 4 от СК от 1985 г.(отм.) и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот”, е даден следният отговор „ По поставения правен въпрос настоящият касационен състав намира за правилно следното становище: Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от СК от 1985 г.(отм.) предвижда възможност в случаите когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, дори жилището да е собственост на близки на единия съпруг, с оглед на което и когато близки на единия съпруг притежават правото на ползване върху жилището, то може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг при условията на същата разпоредба. В тези случаи възниква облигационно право на ползване върху чуждото жилище, което няма вещен характер. То не е безвъзмездно, доколкото собственикът на жилището, респ. притежателят на вещното право на ползване, встъпва в правоотношението по необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на ползването.
Отношенията между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Поради това съпругът-ползвател не е без основание в имота, а собственикът, респ. притежателят на правото на ползване върху имота, може да търси наемна цена, която се определя на база средно-месечен пазарен наем”.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f67484-833a-4d6b-b539-b1ec4155b894