Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 1011/2025
Вид
Решение № 111
Подписан
17.03.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. П., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200501011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 1303/27.10.2025г. постановено по гр.д. № 20245220101906 по описа на Районен съд – П. е признато за установено по отношение на ответника Д. В.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.И.“ № 42, ет. 1, ап. 3, че ищците М.

Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 26, ет. 2, ап. 6, П. П. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 85, ет. 6, ап. 17, и Р. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "П." № 30, са собственици всеки от тримата на по 1/6 идеална част (общо 1/2 идеална част), придобити по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател Ц.В.Е., б.ж. на с. Л., починал на 07.07.1973 г., от следния недвижим имот: УПИ II-531 в кв. 59 по сега действащия план на с. Л., общ. Л., с площ от 640 кв. м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 62 кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 69 кв.м., ведно с всички приращения и подобрения, при граници на имота: улица с о.т. 183-134, улица с о.т. 183-210, УПИ 1-530, УПИ III-532.

Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 35, том II, рег. № 2501, нот. дело 208/2020 г. на нотариус № 436 Ю.В., вписан в Службата по вписванията при РС - П. под вх. рег. № 8841/30.12.2025 г., номер от дв.вх.рег. 8824, акт № 164, том 31, дело № 5463/2020, с който ответникът Д.

В. В. е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1 описания по-горе недвижим имот, до размера на дяловете на ищците от общо 1/2 идеална част.

Осъден е Д. В. В. да заплати на М. Б. В., П. П. В. и Р. П. С. поравно сумата от общо 2293 лв., представляваща направени от тях разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. В. В., чрез адв. Г. с изложено оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Основният довод е, че съда не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, в това число и свидетелските показания.

Съдът не бил взел предвид, че през годините жалбоподателят е упражнявал непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху спорния имот, а ищците не са проявявали интерес към стопанисването му. РС постановил решението си единствено въз основа на свидетелските показания на свид. К.К. и свид. И.С., без да обсъди, че те са противоречиви и непоследователни и че установяват обстоятелства, които не кореспондират помежду си и не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал и поради това приетата от съда за установена фактическа обстановка по делото останала, на практика, непълна и недоизяснена. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Възнаграждение за особен представител, в размер на 200 лв. е внесено по сметка на ОС – П..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Д., като процесуален пълномощник на ищците, с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като са изложени доводи в подкрепа на изводите на РС.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„Г.И.“ № 42, ет. 1, ап. 3, ищците М. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„С.“ № 26, ет. 2, ап. 6, П. П. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 85, ет. 6, ап. 17, и Р. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "П." № 30, са твърдели, че заедно с ответника са наследници на Ц.В.Е., починал през 1973 г., като ищците са съпруга и низходящи на П.Ц. В. – син на общия наследодател, починал през 2003 г., а ответникът е низходящ на В.Ц. В., починал през 2000 г.

Прижине общият наследодател Ц.Е. бил признат за собственик на дворно място в с.Л. с площ от 640 кв.м., представляващо имот пл.№ 648, за който е 2 отреден парцел ІІ-648 в кв.50 по тогава действалия план на селото, ведно с построените в него къща, сайвант и обор.

След смъртта на Ц.Е. тримата му наследници станали собствени на по1/3 ид.ч. от имота по наследство. Дъщерята на Е. – И.В. – не била оставила съпруг и низходящи наследници, поради което нейната идеална част на основание чл.8, ал.1 и ал.4 от ЗН преминала в патримониума на брат й П. В. и неговите низходящи. Следсмъртта на П. В. неговата ½ ид.ч. преминала по наследство в патримониума на неговите наследници – ищците, като всеки е придобил по 1/3 ид.ч.

През 2020 г. ответникът Д. В. се снабдил с нотариален акт № 35, том II, рег. № 2501, нот. дело 208/2020 г. на нотариус № 436 Ю.В., вписан в Службата по вписванията при РС - П. под вх. рег. № 8841/30.12.2025 г., номер от дв.вх.рег. 8824, акт № 164, том 31, дело № 5463/2020, с който ответникът Д. В.

В. е признат за собственик по наследство и давностно владение на УПИ II-531 в кв. 59 по сега действащия план на с. Л., общ. Л., с площ от 640 кв. м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 62 кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 69 кв.м., ведно с всички приращения и подобрения, при граници на имота: улица с о.т. 183-134, улица с о.т. 183-210, УПИ 1-530, УПИ III-532.

Ищците са твърдели, че ответникът не е упражнявал владение върху целия имот, защото през годините първо П. В., а по-късно неговите наследници – ищците са посещавали имота безпрепятствено и никой не им е създавал пречки за това. Поради това ответникът бил владелец по отношение на собствените си наследствени права, но държател по отношение наследствените права на ищците. Той не бил демонстрирал промяна в намерението си да владее за себе си по отношение на своите сънаследници и не им е пречел те да упражняват своите права върху имота. За издаването на нотариалния акт ищците разбрали през 2021 г., когато съсед им казал, че Д. се похвалил, че се е снабдил с нотариален акт за целия имот.

Искането е за бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. всеки от тях или общо ½ ид.ч. от целия имот, ведно с построените в него сгради.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П.-Г. в качеството й на особен представител на ответника Д. В. с твърдения, че същият е завладял имота и го е владял за себе си повече от 17 години след смъртта на своя наследодател П. В., като владението е продължило от 06.11.2003 г. до 30.12.2020 г. От показанията на разпитаните пред нотариуса свидетели се установявало, че Д. владял целия имот за себе си и демонстрирал това свое намерение по отношение на останалите сънаследници, като 3 променил имота по начин, който не оставял съмнение за намерението му да го владее за себе си.

Безспорно е установено от представените удостоверения за наследници, че ищците и ответникът са наследници по закон и право на заместване на Ц.В.Е., починал на 07.07.1973 г. Установява се от представения по делото н.а.

№ 98, т.ІІІ, н.д. № 1093/10.07.1970 г., че Цвятко В. Е. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 640 кв.м., представляващо имот пл.№ 648, за който е отреден парцел ІІ-648 в кв.50 по плана на с.Л. при граници на парцела: С.И.Ж., С. и К.Т.Ж. и улица, заедно със застроените в същия парцел къща, сайвант и обор.

На 20.11.2020 г. Д. В. В. е подал до нотариус В. молба да бъде признат за собственик на недвижим имот по обстоятелствена проверка, а именно на УПИ ІІ-531 в кв.59 по плана на с.Л. с площ от 640 кв.м., ведно с построените в едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ 69 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения, при ганици: улица с о.т. 183-134, улица с о.т. 183210, УПИ І-530, УПИ ІІІ-532. Представено е удостоверение, че така описаният имот е идентичен с имота, предмет на н.а. № 98, т.ІІІ, н.д. № 1093/10.07.1970 г.

Н.а. № 35, т.ІІ, рег.№ 2501, н.д. № 208/2020 г. е издаден на 30.12.2020 г. е с него ответникът е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са разпитани свидетели.

От показанията на свидетелката К.К. се установява, че живее в с.Л. от 2012 г. и знае имота на В.и. Свидетелката няма впечатление, че някой живее поС.но в него. Свидетелката установява, че в имота се влиза свободно, защото е разграден и в момента няма порта. Свидетелката не познава Д. В., познава семейството на П. В., М. В., П. В. и Р. В., с които са семейни приятели. К. живее поС.но в селото от 12 години, а преди това е ходела там често, защото родителите й са живели там. Свидетелката не е виждала ищците да нощуват в процесния имот.

От показанията на свидетелката И.С. се установява, че е съседка на процесния имот. Свидетелката живее в тази къща от 2015 г., а преди това пак е живяла в селото, но в имот на съпруга си, който бил по-далеч от процесния. В спорния имот живеела И., сестра на П.. След като тя починала, никой не живеел в имота, вкл. и в момента никой не живеел там. Свидетелката е виждала П. – бащата на П. и майка му , а също и Д. да влизат в имота.

Виждала и Р., но по-рядко. Последно свидетелката ги е виждала през 2024 г. В последните години свидетелката е виждала Д. да ходи в имота да чисти двора 4 и да ремонтира къщата. Виждала го да чисти двора с багер. Свидетелката е виждала и П. и М. да ходят в двора да садят нещо. Сега имотът нямал порта, а по-рано имал. Съборили я преди 4-5 години, когато започнали да правят ремонт.

Като свидетели по делото пред районния съд са разпитани и свидетелите, давали показания пред нотариуса в производството по обстоятелствена проверка – Й.К. Е. и Г.С.Т.

Свидетелят Е. установява, че е далечен братовчед на В.и. Свидетелят не знае как къщата е на Д., защото там живеела негова леля. Свидетелят ремонтирал покрива на тази къща през 2021 г. Тогава свидетелят видял едно момче, което му казало, че е законен наследник на имота. Свидетелят не е виждал в имота друг, освен Д. и леля му. За покрива на къщата парите давал синът на Д. – В.. Момчето, което го питало за имота, бил П.. Свидетелят живял в Италия и когато се върнал от там през 2016 г., виждал в имота само Д..

Вратата на имота била вързана с тел. Ток и вода в имота прокарали, когато започнал ремонтът. Д. започнал да говори за своята къща през 2019-2020 г., когато свидетелят си строял собствена сглобяема къща. Тогава виждал Д. пред общината да плаща данъци. Цялото село знаело, че това е В. къща, но свидетелят не знае кои и колко са наследниците.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че познава Д. В. от 7-8 години преди датата на разпита пред районния съд. Преди това познавал леля му, която живяла в имота до 2005 г., а след това отишла в старчески дом.

Свидетелят бил полицай и е ходил в имота само ако има кражба. Заявява, че Д. може и да е ползвал имота, но къщата е необитаема и не може да се живее в нея. Свидетелят не знае дали Д. е поддържал двора. През последните 7-8 години Т. виждал Д. да спира пред имота. Не познава другите наследници.

Установява, че преди имотът имал някаква ограда, но сега бил разграден.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Тук е мястото да се посочи обаче, че решението почти не съдържа фактически и правни изводи. От него не може да се разбере какво твърдят ищците, каква е тезата на ответника, показанията на свидетелите са пресъздадени схематично, без да се правят изводи въз основа на тях.