Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 27.01.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1887/2020
Вид
Решение № 148
Подписан
27.01.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • параграф 16,ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Димитричка Д. Г.ева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100501887 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 6812/27.01.2020г. на Ф. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „С." 498, чрез процесуалния си представител адв. Бранимир Балачев, срещу решение № 5698 от 12.12.2019г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между Д.

М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „В. В." бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16 и Т. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В. В." бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16, от една страна и Ф. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „С." 498 от друга страна, че ищците Д. М.

П., ЕГН ********** и Т. М. П., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „С.", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1809,1803,1805, а по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор 10135.3505,498, с адрес: гр. Варна, с.о. „С." № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост №18/02.11.2011г. с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, и ОСЪЖДА ответницата Ф. Г. Г., ЕГН ********** да предаде на ищците владението на горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС, както и въззивницата е осъдена да заплати на Д. М. П., ЕГН ********** и Т. М. П., ЕГН ********** сумата 4 632 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 11.12.2013 г. - 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, и необоснованост. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е основал решението си само на установените от въззиваемите факти и не е посочил установените от нея факти.

Намира за доказани твърденията , че до смъртта на наследодателя на въззиваемите, двамата са живели на семейни начала и че е инвестирала лични средства в построяването на жилищната сграда в процесния имот. Изразява несъгласие с извода на съда за липсата на събрани доказателства за субективното намерие за своене на имота от нейна страна. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 32596/01.06.2020г. на Ф. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „С." 498, чрез процесуалния си представител адв. Бранимир Балачев, срещу решение № 1873 от 29.04.2020г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е допълнено решение № 5698 от 12.12.2019г. по същото дело, като във втория диспозитив,относно претенцията по чл.59 от ЗЗД, след осъдителния диспозитив и преди посоченото правно основание е присъдена законна лихва върху вземането, считано от датата на депозиране исковата молба в съда – 11.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.250 от ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и моли за неговата отмяна. Въззивницата счита, че ищците не са формулирали в исковата молба редовно искане за присъждане на законна лихва, поради което съдът не дължи произнасяне.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, предявени от Д. М. П. и Т. М. П. срещу Ф. Г. Г..

Ищците излагат в исковата молба, че са наследници на техния баща, М.И.П., починал на 13.12.2011г. Излагат, че с Решение № 540 от 27.02.2009г. по гр.д. № 7830/2007г. по описа на ВРС, XIX състав, баща им е придобил собствеността на недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, местност „С.", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1806,1803,1805, а по кадастрална карта и регистри,одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, с.о. „С." № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.). С Удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011г. е било установено, че в собствения на баща им имот през 1986г. е изградена едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,00 кв.м., с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. директор на АГКК. До смъртта си баща им живеел в гореописания имот с ответницата. След като почива баща им, Ф. Г. ги помолила да остане да живее в имота, докато мине зимата, тъй като 2 имотът, в който е щяла да се мести, не бил готов. През м. юли 2012г. отиват да поговорят с ответницата и да разберат кога ще освободи собствения им имот. При посещението Ф. Г. започнала да крещи да се махат от имота и заявила, че няма да им даде имота. Изгонила ги от имота и заключила вратата. Няколко дни по-късно ищците направили опит да уредят отношенията си с ответницата, но същата отново ги изгонила. С нотариална покана от 06.08.2012г. ищците поканили Ф. Г. да напусне имота и да им предаде владението му, като им предаде ключовете на ползвания от нея без правно основание имот. Поканата е връчена лично на ответницата на 20.08.2012г. срещу разписка. Твърдят, че до подаване на исковата молба, Г. не е предала ключовете за имота и продължава да не им осигурява достъп до него.

На 03.12.2012 г. завеждат иск срещу ответницата за опразване на процесния имот. С Решение № 2577/28.05.2013г. по гр.д. № 17876/2012г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, потвърдено с Решение № 1764 от 06.08.2013г. по в.гр.д. № 2102/2013г. по описа на ВОС, исковата молба е отхвърлена като неоснователна, тъй като в производството по делото не са доказали наличие на наемно правоотношение. След приключването на посоченото съдебно производство са опитвали многократно да се разберат с ответницата доброволно, но същата отказвала да проведе нормален разговор с тях. Сочат, че са лишени както от възможността да ползват собствения им имот, така и да събират граждански плодове от него.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответницата депозира отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва достоверността на изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че М. П. е закупил с предварителен договор неоградено място в м-ст „С.", в което има нестабилна и негодна за ползване дървена барака с площ около 20 кв.м.. През периода от 2007г. до 2010г. са осъществили в имота строителство на къща, с изцяло нейни средства в размер на около 100000 лв., набавени от продажба на нейни имоти. М. не разполагал със средства и разчитал само и единствено на парите, които тя му давала, за да организира строителството. През м. май 2010г. двамата с М. се нанасят да живеят там. В последствие, тъй като къщата е построена незаконно, през 2011г. започват да узаконяват къщата и изваждат всички необходими документи - скици, кадастрално заснемане на имота, удостоверение за търпимост. Къщата, която заедно с М. построяват е нова двуетажна сграда със застроена площ от 165 кв.м. Договорката им със М. е след приключване на узаконяването, той да й прехвърли цялата къща. Това обаче не се осъществява,тъй като той почива внезапно на 13.12.2011г., докато подготвят документи за прехвърлянето на имота.

Ответницата излага, че от 2010г. до настоящия момент живее в къщата, която винаги е считала за своя, с оглед на вложените в нея пари. Твърди, че къщата е построена с нейни пари е известен факт на ищците още преди смъртта на баща им. С ищцата Д. М. П. се виждат и запознават на погребението на М., тъй като баща й не е поддържал връзка с нея.

Няколко пъти след погребението Десислава я посещавала и поддържали нормална комуникация. Дори тя я успокоявала, че не оспорва участието й в строителството и никой няма да я изгони от имота и въобще да не се притеснява за това. С Т. П. се е виждала няколко пъти преди да почине М., тъй като той е ходил при тях. На два пъти е във видимо неадекватно състояние, тъй като същия употребява наркотични вещества. Дори в един от случаите, когато отива ги заплашва, че ще ги убие. Поради заплахите, които Т. им отправя, баща му М. му забранява да ги посещава и да ги притеснява. След заведеното дело от тяхна страна през 2013г., по което съдът отхвърля предявения от тях иск, не е комуникирала с тях.

Не са се опитвали да осъществят какъвто и да било контакт с нея и да се разберат като зрели хора.

С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

3

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение №540 от 27.02.2009г., постановено по гр. дело №7830/2007год. на ВРС е обявен на основание чл.19, ал.З от ЗЗД за окончателен, сключеният на 10.09.2003г. предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят в полза на М.И.П., в качеството на купувач, собствеността върху недвижим имот, находящ се в град Варна, местността „С.", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ от 19.30кв.м., съставляващ имот с пл.

№1811 по КП от 1983год. срещу продажна цена от 3000 евро, платена изцяло от купувача на продавачите.

Съгласно удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011г., издадено от архитекта на Община Варна, във връзка със заявление с вх.№АГ-04-94.М/1/06.10.2011г. от М.И.П., собственик на поземлен имот №498 по плана на СО „С." град Варна, съгласно решение вписано под №127, том IV, вх.рег.№ 11608/2758 от 19.06.2009г. след направена справка по документи и замерване на място е установено, че едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1.50м. със застроена площ 55кв.м. и разгъната застроена площ 165кв.м. е изградена в горепосочения имот през 1986г., преди 07.04.1987год., съгласно нотариално заверена декларация на 05.10.2011год. от М.И.П..