Определение № 2444 от 18.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2444

Окръжен съд – Варна

14.08.2020 г.

Град Варна

V състав

На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100501887 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 6812/27.01.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв.

Бранимир Балачев, сре щ у решение № 5698 от 12.12.2019г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16 и Т. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16, от една страна и Ф. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498 от друга страна, че ищците Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Сълзица", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1809,1803,1805, а по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор 10135.3505,498, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост №18/02.11.2011г. с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, и ОСЪЖДА ответницата Ф. Г. Г. , ЕГН ********** да предаде на ищците владението на горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС, както и въззивницата е осъдена да заплати на Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН ********** сумата 4 632 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 11.12.2013 г. - 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, и необоснованост. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е основал решението си само на установените от въззиваемите факти и не посочил установените от нея факти.

Намира за доказани твърденията , че до смъртта на наследодателя на въззиваемите, двамата са живели на семейни начала и че е инвестирала лични средства в построяването на жилищната сграда в процесния имот. Изразява несъгласие с извода на съда за липсата а събрани доказателства за субективното намерие за своене на имота от нейна страна. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 32596/01.06.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв.

Бранимир Балачев, сре щ у решение № 1873 от 29.04.2020г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е допълнено решение № 5698 от 12.12.2019г. по същото дело, като във втория диспозитив,относно претенцията по чл.59 от ЗЗД, след осъдителния диспозитив и преди посоченото правно основание е присъдена законна лихва върху вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда – 11.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.250 от ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и моли за неговата отмяна. Въззивницата счита, че ищците не са формулирали в исковата молба редовно искане за присъждане на законна лихва, поради което съдът не дължи произнасяне.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1/ въззивна жалба вх. № 6812/27.01.2020г. на Ф. Г.

Г. , ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв. Бранимир Балачев, срещу решение № 5698 от 12.12.2019г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16 и Т. М. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик" бл. 403, вх. 14, ет. 6, ап. 16, от една страна и Ф. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" 498 от друга страна, че ищците Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Сълзица", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1811 по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № 1809,1808, 1809,1803,1805, а по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор 10135.3505,498, с адрес: гр. Варна, с.о. „Сълзица" № 498, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост №18/02.11.2011г. с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, и ОСЪЖДА ответницата Ф. Г. Г. , ЕГН ********** да предаде на ищците владението на горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС, както и въззивницата е осъдена да заплати на Д. М. П. , ЕГН ********** и Т. М. П. , ЕГН ********** сумата 4 632 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 11.12.2013 г. - 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.

2/ въззивна жалба вх. № 32596/01.06.2020г. на Ф. Г. Г. , ЕГН ********** от гр.

Варна, с.о. „Сълзица" 498, чрез процесуалния си представител адв. Бранимир Балачев, срещу решение № 1873 от 29.04.2020г. , постановено по гр.дело № 18636/2018г. на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е допълнено решение № 5698 от 12.12.2019г. по същото дело, като във втория диспозитив,относно претенцията по чл.59 от ЗЗД, след осъдителния диспозитив и преди посоченото правно основание е присъдена законна лихва върху вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда – 11.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.250 от ГПК. .

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1887/2020г. на ВОС за 27.10.2020г. от 14,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________