Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17746 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43679/2025
Вид
Решение № 17746
Подписан
16.09.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17746 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110143679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, е предявил срещу ответника Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3459,08 лева (1768,60 евро), представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 13024030101512, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 19.05.2024 г., в 09,15 часа в с. Пристое, обл. Шумен, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ЕН 7..., който причинил щети на лек автомобил марка „БМВ“ модел „420“ с рег. № В 0..., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 300,12 лева (153,45 евро) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.12.2024 г. до 14.08.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско “, е настъпило събитие – ПТП. Твърди, че щетите по застрахования при него лек автомобил марка „БМВ“ модел „420“, са на стойност 6933,16 лева, като поддържа, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в 1 полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лева. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, ответникът погасил чрез плащане само 3474,085 лева, поради което дължи остатъка ведно с обезщетени за забава в размер на законната лихва. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ на товарния автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Сочи, че вина за ПТП носи водача на лекия автомобил „БМВ“, който нарушил правилата за предимството. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на застрахования при ищеца водач. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3459,08 лева представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по преписка по щета № 13024030101512, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 300,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.12.2024 г. до 14.08.2025 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

2

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „БМВ“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, лекият автомобил „Форд“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 6933,16 лева и е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на 15.11.2024 г. и ответникът е погасил сумата в размер на 3474,08 лева.

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., двустранен констативен протокол за ПТП от 19.05.2024 г. с отбелязване в графа Забележка на признание за вината, както и от показанията на разпитания по делегация свидетел Н. Ж. П.

(водач на участвалия в ПТП автомобил „БМВ“), преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра като последователни, логични и безпротиворечиви, се установява следният механизъм на ПТП: на 19.05.2024 г., около 09,15 часа, при добра видимост, в село Пристое, обл. Шуменско, на главен път с по една лента за движение във всяка посока, се движел лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № В 0..., който след като сигнализирал с ляв пътепоказател, предприел изпреварване на движещият се пред него със скорост от около 15-20 км/час автомобил „Форд“ модел „Мондео“, с рег. № ЕН 7.... В същото време, без да се увери, че е безопасно и да пропусне движещият се успоредно с него водач на лекия автомобил „БМВ“, водачът на лекият автомобил „Форд“ предприел маневра за завой наляво към черен път, вследствие на което траекториите на двата автомобила се пресекли и настъпил удар, който за лекият автомобил марка „БМВ“ е в предна дясна част – предна броня, десен фар и калник, а за лекият автомобил „Форд“ в лявата част – врати и заден лява калник.

Чрез протокол за ПТП, показанията на разпитания свидетел, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и констатациите на САТЕ, се установява, че водачът на застрахования при ответника водач с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

3

В настоящия случай безспорно се установява, че поведението на водача на лек автомобил марка „Форд“, е в противоречие с предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „Форд“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно– транспортно произшествие.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;

Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, напротив – установява се, че водачът на лекия автомобил „Форд“ е признал вината си (л. 13).

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в двустранния констативен протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил в полза на сервиза сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

От събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца автомобил в следствие на ПТП – предна броня, фар и преден десен калник, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден от въздействия извън ПТП, както според експерта всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 9907,49 лева, при платени от ищеца в полза на сервиза, извършил 4 ремонта 6933,16 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ последният има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.

Ответникът е погасил чрез плащане сумата от 3474,08 лева, поради което остатъкът в размер на 3459,08 лева (1768,60 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.