Определение № 23387 от 25.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6107/2026
- Вид
- Определение № 23387
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 34194 от 16.03.2026 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 89760 от 23.07.2026 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
- Решение № 18338 от 30.09.2026 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23387 гр. София, 25.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110106107 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и следващи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сумата 1472.21 евро (2879.40 лeва), представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди по лек автомобил „Ауди А3“ с ............., застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“ в резултат на ПТП на 28.11.2025г. в гр. София, .............., в посока от ............., поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 06.03.2026г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.11.2025г. в гр. София, .............., в посока от ............., водачът на горепосоченото МПС преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в увреждания на кора на двигател, арматурно табло, въздушни възглавници, преден десен носач и други. Твърди, че към момента на пътнотранспортното произшествие за лекия автомобил имало сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“ в ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, по силата на която ищецът изпълнил задължението си да обезщети собственика на увредения автомобил, заплащайки му сумата от 1472.21 евро (2879.40 лева) на 08.12.2025г. след оглед на автомобила, опис на щетите и извършена калкулация. Ищецът сочи, че вредите по автомобила са настъпили поради обстоятелството, че пътното платно не е било обезопасено, като препятствието на пътя не е било обозначено. Твърди, че ответникът е следвало да осигури безопасно и спокойно придвижване по пътя, тъй като е част от общинската пътна мрежа, за която отговаря Столична община. Твърди, че е изпратена регресна покана от името 1 на ищеца за доброволно уреждане на отношенията и заплащане на сумата, като Столична община отказала да заплати претендираното вземане. С оглед липсата на доброволно плащане, ищецът претендира от ответника сумата от 1472.21 евро (2879.40 лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, на съдебна счетоводна експертиза и за допускане до разпит на един свидетел при призоваване. Претендира разноски.
Ответникът - Столична община, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявената искова претенция от ищеца. Поддържа, че от представените доказателства не се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, тъй като представената с исковата молба полица не носи подпис за застрахован. Оспорва механизма на ПТП, считайки, че процесните увреждания не биха могли да настъпят по описания в уведомлението за щета начин, поради което оспорва доказателствената стойност на уведомлението, както и на представения протокол за ПТП. Счита за недоказано и наличието на причинна връзка между сочената от ищеца дупка и негово противоправно поведение.
Твърди, че процесното събитие е настъпило на отклонение, което не съставлява платно за движение на МПС, а се намира в имот частна общинска собственост, който е отразен като парцел с начин за трайно ползване „за комплексно застрояване“, а не за улица, както и същото не е асфалтирано, а е засипано с инертен материал, на което място се намирала процесната неравност. Оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение, определяйки го за завишен. В условията на евентуалност спрямо доводите, обосноваващи изключване на отговорността му, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не съобразил поведението си- избраната от него скорост на движение, с пътната обстановка. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за допускане на допълнителни въпроси към искането на ищеца за съдебна автотехническа експертиза. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и във вр. с чл. 45 от ЗЗД е да докаже пълно и главно обстоятелствата, на които основава исканията си, включително, че е налице договор за застраховка „Каско Стандарт“ между него и собственика на увреденото МПС, валиден към датата на ПТП (наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил към датата на увреждането); факта на настъпване на пътния инцидент, представляващ застрахователно събитие, настъпило в срока на договора, и покрит застрахователен риск, по описания в исковата молба време, място и начин (в гр.
София, .............., в посока от ............. и попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно); причинените вреди на автомобила и стойността им, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с необезопасяването на определения участък, оформящ 2 дупка (причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на застрахования автомобил); вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние /бездействие/ при или по повод на възложената работа; заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на конкретния извършител се предполага, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число, че участъкът от пътя има различен характер от улица, че вредите са настъпили от друго събитие/удар.
За безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отделят обстоятелствата, че ищецът е заплатил на собственика на уведения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1472.21 евро (2879.40 лева) на 08.12.2025г. по щета .............
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Следва да се приложат представените от ответника с отговора на исковата молба снимки.
Основателно е искането на ищеца и на ответника за допускане на съдебноавтотехническа експертиза, тъй като информацията, която ще бъде събрана чрез този способ за доказване, касае спорни обстоятелства по делото.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси се отклонява като ненеобходимо.
Искането за допускане от страна на ищеца на един свидетел в режим на призоваване е основателно и следва да се допусне.
Съдебният състав намира, че ищецът не е описал в пълнота и яснота точното място, където твърди, че е настъпило произшествието в гр. София, .............., дали същото е настъпило на пътното платно или извън него, както и механизма на настъпването му, за което следва да му се отправят указания, а за процесуална икономия делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Едва след уточнението и изслушването на свидетеля, съдът ще се произнесе по искането за съдебно-техническа експертиза, която с оглед поставените въпроси – не се налага да бъде комплексна.
Така мотивиран, съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещните страни да посочи конкретния пътен участък в гр. София, .............., дали същото е настъпило на пътното платно или извън него, както и механизма на настъпването му, като УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде върната.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото, ако указанията не бъдат изпълнени в предоставения срок.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА представените от ответника с отговора на исковата молба снимки.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, между страните обстоятелствата, че ищецът е заплатил на собственика на уведения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1472.21 евро (2879.40 лева) на 08.12.2025г. по щета .............
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване за установяване на механизма на ПТП, а именно: М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ................ както и на тел.: ...............
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля в размер на 25.00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на указания депозит, свидетелят няма да бъде разпитан и ще бъде заличен.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ адресна справка за свидетеля М.В.М., ЕГН **********, и ако посочените в нея адреси са различни от известните по делото - свидетелят да се призове на всеки от тях.
УКАЗВА, че когато свидетелят в продължение на един месец не може да бъде намерен на всеки от посочените адреси и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят следва залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Ако се съберат данни, че свидетелят не живее на някой от адресите, да се посочи в съобщението кой е дал тези сведения и да се залепи уведомление веднага.
След залепване на уведомлението, незабавно да се извърши справка за работодател и да се връчи на всички работодатели в справката.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба под № 3, 4
4 и 5, след изслушване на свидетеля и оглед на мястото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.К.Д., телефон ...........
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 евро, вносими от ищеца в размер на 200.00 евро и от ответника в размер на 200.00 евро, в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с посочените задачи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.09.2026 г. от 14:10 часа, за когато да се призоват страните, а вещото лице и свидетелят - след доказателства за заплатен депозит.
Разпечатката съдържа 47 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2cb5bea-c147-44f7-80e1-568102cad024