Определение № 1071 от 11.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63016/2023
- Вид
- Определение № 1071
- Подписан
- 11.01.2026
- В сила
- 11.01.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 48080 от 31.03.2024 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 16206 от 25.01.2025 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 23221 от 19.02.2026 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Решение № 8437 от 07.05.2026 · ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
- Разпореждане № 67876 от 03.06.2026 · ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
- Разпореждане № 73113 от 16.06.2026 · ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
- Разпореждане № 85585 от 14.07.2026 · ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 82, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал.1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1071 гр. София, 11.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20231110163016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. Л. , с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. П. Н. CAK , с посочен съдебен адрес против “Столична община” с адрес за призоваване: гр. София, БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета, с която е предявен , на основание чл. 55 от ЗЗД,осъдителен иск ответната Община да заплати на В. И. Л. сумата в размер на 100,00 лева — събрана на отпаднало правно основание по изпълнително дело N.20208490495376 по описа на ЧСИ А.П. и преведена в полза на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, както и да се осъди Столична община, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. И. Л. сумата в размер на 203,00 лева — събрани по принудителен ред такси и разноски от ищцата по изпълнително дело, ведно съм законната лихва върху тази главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е било образувано и е водено изпълнително дело N*/*/ по описа на ЧСИ А.П., което изпълнптелно дело е образувано по молба на ответника — Столична Община, въз основа на Наказателно постановление № 261360/08.01.2016r., с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, съгласно чл. 35, ал. 7 т. 1 от НРУПОГТТСО. Видно от отбелязването, направено върху наказателното постановление, последното е връчено на 14.12.2018r. и е влязло в сила на 23.12.2018r.Изпълнителното дело е образувано въз основа на искане, подадено от страна на представител на Столична община до ЧСИ А.П., което искане, видно от номера на изпълнителното производство е подадено през 2020r. за събиране по принудителен ред на вземането по издаденото наказателно постановление.
В рамките на воденото срещу ищцата изпълнително дело е наложен запор върху банкова сметка, открита на името на ищцата, като от 18.02.2022r. постъпва сумата от 303,00 лева. Съгласно удостоверение с изх. N.
15175/01.11.2023r. на ЧСИ А.П. удържаните от ищцата суми след 08.01.2019г.
/датата, на която се твърди, че вземането е погасено по давност/ до момента 1 на подаване на исковата молба са в размер на 303,00 лева, от които 100,00 лева са преведени в полза на ответника, а сумата в размер на 303,00 лева съставлява задържани от ЧСИ пропорционални и обикновени такси по TTP към ЗЧСИ.
Счита, че събраните по принудителен ред от ищцата В. И. Л. суми в рамките на воденото изпълнително дело №/*/ па ЧСИ А.П., след изтичането на приложимата в случая абсолютна давност, са удържани на отпаднало правно основание, като сумата в размер на 100,00 лева, която е преведена в полза на Столична община подлежи на връщане в полза на ищцата на основание чл. 55 от ЗЗД, а сумата в размер на 203,00 лева, която съставлява такси и разноски, задържани в полза на ЧСИ, подлежи на връщане от страна на Столична община на основание чл. 59 от ЗЗД.
Твърди се, че към момента на образуване на изп. дело N*/*/ по описа на ЧCИ А.П. процесното вземане — глоба в размер на 100,00 лева, се явява погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, а съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В случая абсолютната погасителна давност по отношение процесното вземане — глоба в размер на 100,00 лева, започва да тече от момента на издаване на наказателното постановление — 08.01.2016г. До 08.01.2019r. Столична община е имала възможността да събере вземането си, но това не е случило и към момента на образуване на изп. дело N*/*/ по описа на ЧСИ А.П. вземането за глoбa се явява погасено на основание абсолютна давност и не подлежи на изпълнение.
Твърди се , че с разпореждане на ЧСИ А.П. е наложен запор върху вземането по банкова сметка на ищцата, който запор води до удържането на сумата от 303,00 лева. Съгласно Удостоверение, издадено от ЧСИ А.П. за извършени плавания, сумата в размер на 100,00 лева е преведена в полза на ответника Столична община, а сумата в размер на лева 203,00 лева е задържана в полза на ЧСИ като такси и разноски по изпълнението.
При изложеното ищецът твърди, че сумата от 100,00 лева, която е преведена на ответника в рамките на изпълнително дело N*/*/ по описа на ЧСИ А.П., е получена от него на отпаднало правно основание, тъй като така посочената сума е задържана от ЧСИ и е преведена в полза на Столична община след погасяването на основание абсолютна давност на вземането по процесното наказателно постановление, поради което и на основание чл. 55 от ЗЗД, сумата в размер на 100,00 лева подлежи на възстановяване в правната сфера на ищцата.
Относно осъдителния иск за сумата от 203,00 лева, съставляваща такси и разноски, задържани в полза на ЧСИ, ищцата твърди, че подлежи на възстановяване от страна на Столична община в полза на ищцата, тъй като с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, на основание чл. 59 от ЗЗД, в който случай не е необходимо установяване на причинно следствена връзка между обедняването и обогатяването, а установяването на един и същ юридическия факт, от който произтича обедняването и обогатяването на страните. Твърди се, че в случая юридическият факт, от който произтича обедняването на ищцата, е образуването на изпълнително производство за погасено по давност задължение в предприемане на изпълнителни действия от страна на ответника /взискател по изпълнителното дело/, поради което последният отговаря за обедняването на ищцата.Обогатяването на ответника се изразява в спестяването на такси и разноски по изпълнението, които следва да останат в негова тежест, при условие че бъде установено, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнително производство, не се дължи.Твърди се, че при иницииране, съответно продължаване на изпълнително производство за събиране по принудителен ред на погасено по давност вземане, взискателят е този, който носи отговорност за заплащането на таксите и разноските, 2 дължими към Частния съдебен изпълнител. В същия смисъл е и Решение N•.• 26 от 18.04.20l2r. по т.д. Nч 150/2011a., Т,К., 1 Т.О на BKC.
Претендират се разноски.
С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че неоснователно се явява твърдението на ищцата, по отношение на настъпила погасителна давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като, действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановеният срок, и не е била изтекла абсолютната погасителна давност. Излагат се съображения , че изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са два напълно различни института, уреждащи различни по своя характер правоотношения.
Изпълнителната давност е административнонаказателен институт, който е заимстван от разпоредбата на чл. 79 НК, която регулира правилата за прилагане на изпълнителната давността в хода наказателното производство.
Прилагането му спрямо наложеното на ищеца административно наказание „глоба“ е частен случай, като основната му цел не е пряко свързана с обстоятелството дали съществува вземане на държавата/общината спрямо нарушителя, а дали наложеното на нарушителя наказание все още подлежи на изпълнение.Погасителната давност е гражданскоправен институт целящ да санкционира бездействието на кредитора, който през определен период от време не е предприел никакви мерки целящи събиране на дължимото му вземане, като го лиши от възможността да иска защита на правото си по съдебен ред. Посочва , че изтичането на погасителната давност не преклудира правото/ вземането на кредитора, то (правото/ вземането) продължава да съществува, тоест длъжникът продължава да дължи на кредитора вземането, макар кредиторът да е лишен от възможността да събере вземането си принудително. Поради което и в подкрепа на доводите си , посочва , че съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Поради всички посочени съображения, не намира за основателна претенцията на ищцата, че е налице основание за предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД.
Поддържа се, че дори в случай, на отпадането на възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото задължение продължава да съществува, което на свой ред предполага отхвърлянето на така предявения иск за недължимост на процесиите суми. Правомощие на административно наказващият орган, в случая Столична община е, да прецени, дали дадено публично задължение подлежи на заличаване поради изтекла абсолютна давност, а в конкретния случай, не става въпрос за подобна хипотеза. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба изпълнителното производство вече е приключило и сумите, по наложената глоба с посоченото наказателно постановление, както и таксите по ЗЧСИ са преведени на Столична община, поради което намира и на това основание за неоснователен иска, както и поради липса на правен интерес.Като целта на института на давността не е да освободи нередовния длъжник (нарушител) от изпълнението на определеното му наказание (заплащане на наложената му глоба), като по този начин поощри противоправното му поведение. Не следва да се приеме, че изпълнителната давност погасява самото вземане, тъй като това би било в пълно противоречие с общия принцип на правото, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да 3 пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени документи като относими и допустими следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по отношение на предявения иск срещу Столична община, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. И. Л. сумата в размер на 203,00 лева — събрани по принудителен ред такси и разноски от ищцата по изпълнително дело, ведно съм законната лихва върху тази главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, доколкото в тази част ИМ подлежи на връщане по чл. 129 ал.3 от ГПК , предвид дадена възможност на ищеца да отстрани в срок констатираните нередовности , което ищецът не е сторил.
В тази част определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му .
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмените доказателства по делото приложените към исковата молба преписи от документи.
Съдът УКАЗВА на ищеца , че не сочи доказателства за образувано N*/*/ по описа на ЧСИ А.П., ведно със заверени преписи от всички документи, съдържащи се в посоченото изпълнително дело относими към разрешаването на спора от фактическа страна, както и кога е влязло в сила НП.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) с влязло в сила НП на 23.12.2018г. с , на ищеца е наложена глоба по в размер на 100 лв.; б) срещу ищцата е образувано изпълнително дело N*/*/ по описа на ЧСИ А.П. с per. № 849 на КЧСИ от Столична община за събиране на публични вземания въз основа на влязло в сила Наказателно постановление No 261360г. от 08.01.2016г. за сумата в размер на 100 лв., представляваща наложена с наказателното постановление глоба; в) от 4 датата на влизане в сила на НП до датата на образуване на изпълнителното производство е изтекъл давностния срок за изпълнение на наказанието глоба (тригодишен), както и общия петгодишен давностен срок за събиране на парични задължения.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d282c3b2-aca2-4c08-9813-858724a81bc1