Решение № 8437 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8437 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110163016 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Производството е образувано по искова молба на В. И. Л. срещу Столична община, с която първоначално са предявени два иска: иск за сумата 100 лв., представляваща събрана и преведена в полза на ответника глоба по изпълнително дело № 20208490405376 по описа на ЧСИ Ангел Петров, и иск за сумата 203 лв., представляваща такси и разноски по изпълнителното производство. С определение от 11.01.2026 г. производството по иска за сума в размер на 203 лв. е прекратено, поради което предмет на настоящото решение е единствено претенцията за връщане на сумата от 100 лв., респ. 51,13 евро във връзка с твърдение за събиране на вземане след изтичане на давност.

Ищцата твърди, че срещу нея е било образувано изпълнително дело по молба на Столична община въз основа на наказателно постановление № 261360/08.01.2016 г., с което е наложена глоба в размер на 100 лв. Поддържа, че към момента на събиране на сумата вземането е било погасено по давност, поради което преведените на Столична община 100 лв. са получени без правно основание и следва да бъдат върнати.

Ответникът Столична община оспорва иска. Поддържа, че глобата е събрана законосъобразно, че изпълнителното производство е образувано в срок, както и че не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване. Столична община излага и доводи, че погасителната давност не заличава самото задължение, а само възможността за принудително събиране при надлежно релевиране, като в случая не било доказано принудителното изпълнение да е предприето след изтичане на приложимия давностен срок.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство е Наказателно постановление № 261360/2016 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на В. И. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение, свързано с пътуване в обществения градски транспорт без редовен превозен документ. Върху наказателното постановление са положени отбелязвания за връчването му на 14.12.2018 г. и за влизането му в сила на 23.12.2018 г.

Прието е Удостоверение изх. № 15175/01.11.2023 г. на ЧСИ с рег. № 849, от което се 1 установява, че по изпълнително дело № 20208490405376, образувано по молба на Столична община въз основа на наказателно постановление № 261360/2016 г., е постъпила на 18.02.2022 г. сума в размер на 303 лв. вследствие на наложен запор върху банкови сметки на длъжника. В удостоверението е посочено, че сумата е разпределена, както следва: 100 лв. са преведени на взискателя Столична община на 23.03.2022 г. за погасяване на глобата, 191 лв. са погасили деловодни разноски и разноски по изпълнението, а 12 лв. са отнесени за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Приета по делото е и Покана за доброволно изпълнение изх. № 11509/14.04.2021 г. по същото изпълнително дело. В нея е посочено, че задължението възлиза на 255 лв., от които 100 лв. главница — глоба, 143 лв. разноски по изпълнението и 12 лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С поканата длъжникът е приканен да плати доброволно, като е отразено и налагане на запор върху трудово възнаграждение, получавано от трето лице — работодател.

От описаните доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 261360/08.01.2016 г. на ищцата е наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е връчено на 14.12.2018 г. и е влязло в сила на 23.12.2018 г.

По молба на Столична община е образувано изпълнително дело № 20208490405376 по описа на ЧСИ Ангел Петров за събиране на това вземане. По делото е издадена покана за доброволно изпълнение от 14.04.2021 г., а на 18.02.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от 303 лв. от запор върху банкова сметка на ищцата. От тази сума 100 лв. са преведени на Столична община на 23.03.2022 г.

Не се установява с пълни доказателства точната дата на образуване на изпълнителното дело, нито пълната последователност на всички изпълнителни действия. Ищцата, въпреки дадените указания, не е представила заверен препис от изпълнителното дело, от който съдът да установи дали към момента на първото изпълнително действие е изтекъл приложимият давностен срок.

От правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Възражението на ответника за липса на правен интерес не се споделя, тъй като ищцата не търси само установяване на недължимост, а връщане на сума, която твърди, че е получена от ответника без основание. При иск по чл.

55 ЗЗД правният интерес произтича от твърдяното имуществено разместване — плащане или събиране на сума от патримониума на ищеца и получаването от ответника. Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД предвижда връщане на полученото без основание.

Разгледан по същество обаче, искът е неоснователен.

За уважаването му ищцата следва да установи кумулативно: получаване на процесната сума от ответника, обедняване на ищцата със същата сума, както и липса или отпадане на правното основание за получаването. В случая получаването на 100 лв. от Столична община е установено с удостоверението на ЧСИ. Спорният въпрос е дали към момента на събиране на сумата основанието за получаването е отпаднало поради изтекла давност.

Тезата на ищцата, че абсолютната давност е започнала да тече от датата на издаване на наказателното постановление — 08.01.2016 г., е неправилна. Давността за изпълнение на административното наказание „глоба“ започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от датата на неговото издаване. Това следва от чл. 82, ал. 2 ЗАНН, чието съдържание е разяснено и в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. на ВАС.

В случая наказателното постановление е влязло в сила на 23.12.2018 г. Следователно началният момент за изпълнителната давност е тази дата, а не 08.01.2016 г. Поради това не може да се приеме, че давността е изтекла на 08.01.2019 г., както поддържа ищцата.

Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две години. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо действията за изпълнение на административното наказание, а след завършване на действието започва да тече нова давност. Разпоредбата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН предвижда абсолютна давност, но ал. 4 изключва приложението на тази абсолютна 2 давност за глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. ВАС приема, че след прекъсване на давността при изпълнение на административно наказание „глоба“ отново се прилага двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б.

„а“ ЗАНН, а не петгодишният срок по ДОПК.

По делото не е доказано твърдението на ищцата, че към момента на образуване на изпълнителното производство или към момента на събиране на сумата правото на принудително изпълнение е било погасено. Ищцата е тази, която носи доказателствената тежест да установи настъпването на факти след влизане в сила на наказателното постановление, които изключват възможността за изпълнение. Съдът изрично е указал необходимостта от доказателства относно изпълнителното дело, но такива в пълен обем не са представени.

Представената покана за доброволно изпълнение от 14.04.2021 г. доказва наличие на изпълнително действие към тази дата, но сама по себе си не доказва, че преди това не е било предприето друго действие, включително образуване на изпълнително производство в срока по чл. 82, ал. 1 ЗАНН. Напротив, от номера на изпълнителното дело и от удостоверението на ЧСИ се установява, че изпълнителното производство е образувано през 2020 г., но по делото липсва заверен препис от изпълнителното дело, от който да се изведе точната дата на образуването му и да се направи извод за изтичане на двугодишния срок преди първото изпълнително действие.

При това положение съдът не може да приеме за доказано, че процесната глоба е била погасена по изпълнителна давност към момента на събирането на сумата. След като не е доказано отпадане на основанието, на което Столична община е получила 100 лв., не е налице фактическият състав на чл. 55 ЗЗД.

Доводите на ответника относно чл. 118 ЗЗД не следва да се обсъждат като решаващи, тъй като настоящият извод се основава на липсата на доказана изтекла изпълнителна давност. В допълнение, процесното плащане е извършено чрез принудително изпълнение, а не като доброволно изпълнение след давност, поради което спорът не се свежда единствено до приложението на чл. 118 ЗЗД.

Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищцата няма право на разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност извън обичайното и липсата на явяване на представител в откритото заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съгласно действащата след измененията в ДВ бр. 53/2025 г. редакция на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението по дела с определен материален интерес е от 200 до 450 лв. Минималният размер от 200 лв. съответства на 102,26 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „СТ“, бл.

313А, вх. Б, ет. 4, ап. 35, срещу Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес: гр. София, ул.

„М“ № 33, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сума в размер на 51, 13 евро /100,00 лева/, представляваща сума, събрана по изпълнително дело № 20208490405376 по описа на ЧСИ Ангел Петров и преведена на Столична община за погасяване на глоба по Наказателно постановление № 261360/08.01.2016 г., заедно със законната лихва от 16.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „СТ“, бл. 313А, вх. Б, ет. 4, ап. 3 да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес: гр. София, ул. „М“ № 33 на 3 основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 102,26 евро - представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4