Решение № 260069 от 17.07.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1451/2019
- Вид
- Решение № 260069
- Подписан
- 17.07.2020
- В сила
- 25.11.2023
- Състав
- ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 10592 от 18.10.2019 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Разпореждане № 11936 от 27.11.2019 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Разпореждане № 12970 от 30.12.2019 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Разпореждане № 1751 от 13.02.2020 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Определение № 1245 от 13.05.2020 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Определение № 260823 от 10.11.2020 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Разпореждане № 264043 от 07.12.2020 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
- Определение № 260077 от 23.02.2024 · ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.405, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.2, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
- чл.486 · Търговски закон
- чл.486, ал.1 · Търговски закон
- чл.486, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.486, ал.2 · Търговски закон
- чл.608 · Търговски закон
- чл.620, ал.5 · Търговски закон
- чл.629а · Търговски закон
- чл.629а, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.635 · Търговски закон
- чл.635, ал.1 · Търговски закон
- чл.635, ал.2 · Търговски закон
- чл.646, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.647 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№…………….…./…………07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1451 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., със съдебен адрес:*** ”Автогара”, офис сграда ”Каравелов” №2, против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В Д Ж, действащ чрез адв.Н.К., с адрес: ***, с която при условията на обективно, евентуално и кумулативно съединяване, са предявени искове, както следва: -с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключеният между страните Договор за цесия 01.09.2014г., поради липса на предвиденото в чл.635 от ТЗ съгласие на временните синдици, назначени като обезпечителна мярка, или в евентуалност като сключен в противоречие със закона-императивната норма на чл.635 от ТЗ или отново в евентуалност тъй като договорът е симулативен и като такъв нищожен; -с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Запис на заповед, издаден на 28.07.2016г. от “Вратцата“ ЕООД за сумата от 277397.04лв., с падеж-01.08.2016г., поради липса на основание, с оглед нищожността на каузалното отношение-Договор за цесия от 01.09.2014г., за обезпечаването на което е издадена ценната книга, или в евентуалност на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, защото записът на заповед няма валидно определен падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ; -с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне /прехвърли обратно/ на ищеца вземането към дъщерното му дружество “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси към него в размер на 238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на 38447.21лв., или в евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД присъждане на сумата от 336934.47лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за сметка на ищеца, или в евентуалност сумата от 238447.21лв., представляваща размера на вземането на ищеца, към момента на недействителното му прехвърляне.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество едноличен собственик капитала на “Вратцата“ ЕООД, по отношение на което е извършена ревизионна проверка и е изготвен Ревизионен доклад. Според констатациите в ревизионният доклад, между ищцовото дружество, представлявано от Д Е, в качеството му на изпълнителен директор и ответното дружество, е сключен Договор за цесия от 01.09.2014г., по силата на който последното дружество е придобило вземане на първото от “Вратцата“ ЕООД по Договор за заем от 27.02.2008г., в общ размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва. Поддържа се, че към момента на подписване на договора за цесия, Д Е не е бил легитимен изпълнителен директор на ищцовото дружество, което е установено с Решение №331/05.07.2018г. по т.д.№366/2013г. на ОС Стара Загора, влязло в сила на 07.09.2018г. Освен това към датата на сключване на договора за цесия-01.09.2014г., в рамките на образуваното по отношение на ищцовото дружество производство по реда на чл.625 вр. с чл.608 от ТЗ, по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са допуснати обезпечения по реда на чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ, като са назначени двама временни синдици с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, а именно с Определение №389/20.03.2014г. е назначен временен синдик С Г, който вписан по партидата на дружеството ТРРЮЛНЦ с вписване в №20140320115600 и с определение №631/13.05.2014г. е назначен втори временен синдик Б М, с вписване №20140514102919. Сочи се, че след извършена проверка по повод горепосочените договори, се установило, че на 27.02.2008г. между ищцовото дружество и “Вратцата“ ЕООД е сключен договор за заем, по силата на който първото дружество се задължава да предостави заемна сума в размер до 60000лв., а второто се задължава да върне заемната сума, ведно с възнаграждение под формата на годишна лихва на база 360 дни годишно, в размер на 3 месечен Софибор + 1 % надбавка. Според счетоводните извлечения и оборотната ведомост за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., ищцовото дружество е предоставило на дъщерното си дружество “Вратцата“ ЕООД заем в размер на 200000лв. На 03.09.2014г. “Вратцата“ ЕООД, е получило уведомление от ищцовото дружество, представлявано от Д Е, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, е уведомено, че вземането на произтичащо от Договора за заем от 27.02.2008г. и анекси към него, в размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва, е прехвърлено с Договор за цесия от 01.09.2014г. на ответното дружество. Твърди се, че ищцовото дружество не разполага с договора за цесия, тъй като същият не е открит в търговските книги на дружеството и тези на “Вратцата“ ЕООД, като такъв не му е предоставен и от ответното дружество, въпреки изпратената нот.покана за това. Сочи се, че в годишните финансови отчети за 2014г., 2015г. и 2016г. на ответното дружество, не са отразени вземането по договора за цесия в размер на 238447.21лв. и задължението към ищцовото дружество за заплащане на продажна цена по цесията. Сочи се още, че на 28.07.2016г. на “Вратцата“ ЕООД, е получило покана от ответното дружество в срок до 31.07.2016г. да заплати дължимата сума в размер на 277397.04лв., или в същия срок да издаде Запис на заповед, с падеж 31.07.2016г. На указаната дата, “Вратцата“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се задължава неотменимо и безусловно да заплати на ответното дружество, без протест и без разноски сумата от 277397.04лв., с падеж на 01.08.2016г. На основание записа на заповед, по реда на чл.417, т.9 и чл.418, ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№13692/2016г. на PC Варна, е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество за сумата от 277397.04лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, както и съдебно-деловодни разноски. Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп.д.№20157180400563 на ЧСИ с рег.№718, в рамките, на което с протокол от 10.01.2017г. за купувач на недвижим имот, собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, е обявен взискателят-ответното дружество, за сумата от 482600лв. На 05.06.2017г. на основание чл.460 от ГПК по изп.д.№598/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718, е изготвено Разпределение като в полза на ответното дружество по изп.д.№563/2016г. е разпределена сумата от 336934.47лв., като в последствие на 02.08.2017г. е издадено и Постановление за възлагане. С оглед горното се поддържа, че процесния договор за цесия от 01.09.2014г. е нищожен, поради липса на валидно изразена воля /съгласие/, доколкото към този момент по силата на допуснати обезпечителни мерки в производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, е ограничена представителната власт на длъжника, като са назначени двама временни синдици, действащи заедно с правомощията но чл.635 от ТЗ, които е следвало да дадат предварително съгласие за сключване на процесния договор, а такова не е предоставено. Сочи се, че за ограничаването на представителната власт, чрез нуждата от даване/получаване на предварително съгласие, лицето Д Е, е било писмено уведомено на 28.05.2014г. Сочи се, че в посочената хипотеза волята на дружеството, се формира, чрез изразяването ѝ от две лица-представляващият дружеството и единодушното съгласие на двамата синдици, като е необходимо първо изразяването на такава от синдиците. Твърди се, че в случая не е налице валидно изразена воля от страна на ищцовото дружество за сключване на договора за цесия и същата не е породила действие, тъй като двамата временни синдици С Г и Б М, не са дали необходимото предварително съгласие за сключването на договора. На следващо място в условията на евентуалност се, твърди, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречието му със закона, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.635 от ТЗ, която въвеждаща изискване за предварително съгласие на синдика за сключване на нови сделки. На следващо място се твърди, че договорът за цесия е симулативен и като такъв нищожен, като се сочи, че договор не е предоставен на “Вратцата“ ЕООД, на временните синдици на ищцовото дружество-Ст.Г и Б.М и постоянният синдик. Наред с това се поддържа, че ответното дружество не е изпълнило задължения си да осчетоводи вземането си към “Вратцата“ ЕООД, като от обявените годишни финансови отчети за периода от 31.12.2014г. и до настоящия момент, не се установява, наличие с договорни отношение с ищцовото дружество. Сочи се още, че не са налице данни ответното дружество да е изпълнило породеното от договора за цесия, свое насрещно задължение към ищцовото дружество за заплащане на продажната цена. Ето защо се поддържа, че процесният договор, е симулативен, тъй като страните не са желали да встъпят в правоотношение на покупко-продажба на вземане, напротив, целели са безвъзмездно разпореждане с вземане към дъщерно дружество, с принудителното изпълнение на което да придобият негов актив. На последно място се твърди, че нищожността на каузалното правоотношение-Договор за цесия от 01.09.2014г., влече нищожността на обезпечаващият договора Запис на заповед от 28.07.2016г.
Твърди се още, че в случая падежът в записа на заповед, не е определен по предвидения в чл.486 от ТЗ начин, тъй като от една страна като дата на падеж е посочена 01.08.2016г., а същевременно се съдържа и текст, според който сумата ще се заплати “срещу представяне /предявяване/ на този запис на заповед без разноски и протест“. В следствие, от което, записът на заповед няма валидно определен падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ и на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, същият е нищожен и не е годно изпълнително основание. Предвид нищожността на договора за цесия, се поддържа, че изначално липсва основание, което да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, респективно че ответното дружество, следва да върне /прехвърли обратно/ на ищцовото дружество вземането към “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от договора за заем и анексите към него, в размер на 238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на 38447.21лв. В условията на евентуалност, се сочи, че доколкото произтичащото от прехвърленото с договора за цесия вземане по каузалното правоотношение-договор за заем, е изцяло погасено в хода на принудителното изпълнение, което е образувано въз основа на обезпечителната абстрактна сделка, то престацията не би могла да се върне на другата страна, включително и поради осъществен правопогасяващ юридически факт, съответно чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД не могат да намерят приложение. Невъзможността в патримониума на ищцовото дружество да се върне погасено задължение, обуславя приложимостта на състава на чл.59 от ЗЗД, тъй като ответното дружество, се е обогатило за сметка на първото със сумата от 336934.47лв., получена в изпълнение на Разпределение от 05.06.2017г., извършено по реда на чл.460 от ГПК по изп.д.№598/2016г. въз основа на Запис на заповед от 11.01.2017г., който издаден за обезпечаване на договора за заем 27.02.2008г.
Като едновременно с това ищцовото дружество е обедняло, тъй като не е получило удовлетворение на вземането си към “Вратцата“ ЕООД, което към момента на недействителното прехвърляне-01.09.2014г., е било в размер на 238447.21лв.
Поддържа се, че връзката между обогатяването и обедняването, се изразява в престирането от страна на ищцовото дружество по нищожния договор за цесия, чрез прехвърляне на вземане, което в последствие е удовлетворено, но в полза на привиден кредитор, като към датата на падежа задължението на “Вратцата“ ЕООД към ищцовото дружество, длъжникът е разполагал с достатъчно имущество да удовлетвори кредитора си. Сочи се, че липсата на основание, се изразява в изначалната недействителност на договора за цесия, т.е. в невъзникването на кредиторово право на ответното дружество спрямо “Вратцата“ ЕООД, като въз основа на това невъзникнало право, първото дружество, се явява взискател по изпълнителното дело и в крайна сметка му е възложен и имот. Ето защо се поддържа, че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, поради което ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 336934.47лв., представляваща размера на обогатяването, или евентуално сумата от 238447.21лв., представляваща размера на вземането към момента на недействителното му прехвърляне, т.е. обедняването.
Разпечатката съдържа 11 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d04cd123-f9eb-4fe0-a2e8-80ed1b6f30d8