Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5001 от 21.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47735/2021
Вид
Решение № 5001
Подписан
21.12.2021
Състав
ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5001 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110147735 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от „Т. срещу М. К. К. осъдителен иск с правно основание чл.

221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 571.36 лв. – обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че признава предявения иск, но счита, че не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли в нейна тежест да не бъдат възлагани разноски.

В открито съдебно заседание от 25.11.2021 г. ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете по реда на чл. 237 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните 1 по делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца за постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него. Ето защо искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /17.08.2021 г./ до окончателното ѝ изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца нему се следват разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в общ размер 350 лв. за внесена по сметка на съда държавна така и за изплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не следва да понася разноските в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки се изискват кумулативно. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като, видно от представената заповед № 30/21.05.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудов договор № 211/11.01.2021 г., в нея е записано, че служителят М. К. К. дължи обезщетение на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ в размер на 571.35 лв. Препис от посочената заповедта е връчена на ответника преди депозирана на исковата молба – на 29.05.2021 г. Исковата молба е депозирана в съда на 17.08.2021 г., като към тази дата ответникът не е заплатил дължимата сума, за което е бил уведомен. Предвид изложеното съдът достига до извода, че към датата на образуване на настоящото производство ищецът е бил носител на едно изискуемо спрямо ответника вземане, което не е било погасено чрез плащане, поради което следва да се приеме, че с поведението си М. К. К. е станала повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноските.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 571.36 лв., представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /17.08.2021 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 350 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3