Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7183 от 23.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48311/2024
Вид
Решение № 7183
Подписан
23.04.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7183 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110148311 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 261486/14.08.2024 г. от „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау, Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, с ЕИК: 207145235, доуточнена с молба с вх. № 311198/03.10.2024 г., чрез процесуалния му представител адв. Б. П. против „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: 206808841, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

1/ сумата от 5243.94 лева – главница по общо шести фактури, представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по предварително заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани във фактури № 0100000075/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, № 0100000110/20.10.2023 г. /до 97.79 лева частично/, № 0100000125/21.11.2023 г. /1408.20 лева/, № 0100000127/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, № 0100000136/10.12.2023 г . /782.33 лева/ и № 0100000138/17.12.2023 г. /586.75 лева/ и 2/ сумата от 429.75 лева – обезщетение за забава върху всяка фактура от датата на падежа й до подаване на исковата молба / фактура № 0100000075/20.09.2023 г. – сумата от 106.93 лева за периода от 04.11.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000110/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за периода от 19.12.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000125/21.11.2023 г. – сумата от 110.86 лева за периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000127/23.11.2023 г. – сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000136/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г. и фактура № 0100000138/17.12.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху главниците по фактурите, считано от 14.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 1 окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че страните били в трайни търговски отношения по подписан на 13.12.2022 г. договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури. По силата на този договор ищецът изкупувал от ответника фактури като заплащал същите преди падежа им в полза на ответника – срещу възнаграждение от 8.25 % - при фактура за международен превоз и 7 % при фактура за вътрешен превоз /доколкото ответникът имал за предмет на дейност именно транспортни услуги/. След това клиентите на ответника следвало да платят пълната стойност на издадените срещу тях фактури директно в полза на ищеца /доколкото последният вече ги бил заплатил като стойност авансово на ответника/.

Посочените по-горе шест фактури обаче не били заплатени изцяло или частично на ищеца от съконтрахентите на ответника, както следва:

- по фактура № 0100000075/20.09.2023 г.- не била заплатена сумата от 998.06 лева /т.е. имало частично плащане/,

- по фактура № 0100000110/20.10.2023 г. – не била заплатена сумата от 97.79 лева /т.е. имало частично плащане/,,

- по фактура № 0100000125/21.11.2023 г. – изцяло сумата от 1408.20 лева не е платена;

- по фактура № 0100000127/23.11.2023 г. – изцяло сумата от 1370.81 лева не е платена,

- по фактура № 0100000136/10.12.2023 г – изцяло сумата от 782.33 лева не е платена и

- по фактура№ 0100000138/17.12.2023 г. – изцяло сумата от 586.75 лева не е платена.

Поради това и сумите следвало да се възстановят на ищеца от ответното дружество. Последното дължало и обезщетение за забава – върху всяка фактура от датата на падежа й.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: фактури, договор и справки.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: 206808841 не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба с разпореждането по чл. 131 от ГПК са връчени на ответника на 13.12.2024 г. чрез управителя Катрин Стоянова.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 8.04.2025 г., процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответното дружество, редовно призовано – по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание.

От ответника до датата на заседанието не е постъпило искане делото да се гледа в негово отсъствие.

2

В хода на делото съдът редовно е извършвал служебни справки /налични по делото/, от които е видно, че адресът на управление на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ не е променян.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са следните:

На ответника с разпореждане № 160293/05.11.2024 г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците.

От представените писмени доказателства (фактури, договор и справки) може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау, Швайцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, срещу „КАТ – АН Булгар“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните вземания: 1/ 5243.94 лева – главница по общо шести фактури, представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по предварително заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани във фактури № 0100000075/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, № 0100000110/20.10.2023 г. /до 97.79 лева частично/, № 0100000125/21.11.2023 г.

/1408.20 лева/, № 0100000127/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, № 0100000136/10.12.2023 г . /782.33 лева/ и № 0100000138/17.12.2023 г. /586.75 лева/ и 2/ 429.75 лева – обезщетение за забава върху всяка фактура от датата на падежа й до подаване на исковата молба / фактура № 0100000075/20.09.2023 г. – сумата от 106.93 лева за периода от 04.11.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000110/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за периода от 19.12.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000125/21.11.2023 г. – сумата от 110.86 лева за периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000127/23.11.2023 г. – сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000136/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г. и фактура № 0100000138/17.12.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху главниците по фактурите, считано от 14.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

3

По исканията за разноски на страните:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 3089.93 лева, от които 226.95 лева държавна такса, 15.98 лева – такса по чл. 102з от ГПК, 5 лева – държавна такса за получаване на обезпечителна заповед, 40 лева – такса по обезпечително производство, 66 лева – такса на съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, 1200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск и 1536 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в настоящото исковото производство, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК.

От тези суми следва да му бъдат присъдени общо 1849.93 лева– 226.95 лева държавна такса, 15.98 лева – такса по чл. 102з от ГПК, 5 лева – държавна такса за получаване на обезпечителна заповед, 66 лева – такса на съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, и 1536 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в настоящото исковото производство.

Не следва да се присъжда сумата от 40 лева – такса по обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск и сумата от 1200 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск – реализирани през м. юни 2024 г. В тази връзка следва да се отбележи, че по настоящото исково дело е направено искане за обезпечение на предявен иск – което е уважено – издадена е обезпечителна заповед № 893/17.10.2024 г.

По делото не са въвеждани твърдения за наличие на производство по обезпечение на бъдещ иск – не са ангажирани никога доказателства за такова, нито е ясен резултатът от същото – дали е било уважено искането или не. В тази връзка и посочените суми не подлежат на присъждане по настоящото дело.

Сумата, внесена като гаранция, по обезпечението, поискано в настоящото производство подлежи на възстановяване по изрична молба на ищеца с посочена банкова сметка.

Ответното дружество не взема становище по делото и не претендира разноски – като предвид изхода на делото такива не му се и дължат.

Водим от горното, Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: 206808841 и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 290, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау, Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, с ЕИК: 207145235 и адрес на управление: гр. София, бул. България, № 51Б, ет. 3, офис 5б, следните суми: 1/ сумата от 5243.94 лева – главница по общо шести фактури, представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по предварително заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани във фактури № 0100000075/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, № 4

0100000110/20.10.2023 г. /до 97.79 лева частично/, № 0100000125/21.11.2023 г.

/1408.20 лева/, № 0100000127/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, № 0100000136/10.12.2023 г . /782.33 лева/ и № 0100000138/17.12.2023 г. /586.75 лева/ и 2/ сумата от 429.75 лева – обезщетение за забава върху всяка фактура от датата на падежа й до подаване на исковата молба / фактура № 0100000075/20.09.2023 г. – сумата от 106.93 лева за периода от 04.11.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000110/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за периода от 19.12.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000125/21.11.2023 г. – сумата от 110.86 лева за периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000127/23.11.2023 г. – сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № 0100000136/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г. и фактура № 0100000138/17.12.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху главниците по фактурите /в общ размер от 5243.94 лева/, считано от 14.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: 206808841 и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 290, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау, Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, с ЕИК: 207145235 и адрес на управление: гр. София, бул.

България, № 51Б, ет. 3, офис 5б, сумата от 1849.93 лева, представляваща разноски /за държавна такса, такса по чл. 102з от ГПК, държавна такса за получаване на обезпечителна заповед, 66 лева – такса на съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и адвокатско възнаграждение с ДДС/ в настоящото исково производство по гр.д. № 48311/2024 г. на СРС.