Решение № 386 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 313/2025
- Вид
- Решение № 386
- Подписан
- 28.11.2025
- Състав
- Петранка Райчева Прахова, Полина Петрова Бешкова, Зоя Стоилова Шопова
Други актове по делото
- Протокол № 382 от 28.10.2025 · Петранка Райчева Прахова, Полина Петрова Бешкова, Зоя Стоилова Шопова
- Определение № 30 от 15.01.2026 · Петранка Райчева Прахова, Полина Петрова Бешкова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 386 гр. С., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петранка Р. Прахова
Членове:
Зоя Ст. Шопова
Полина П. Бешкова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500313 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 294, във вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 88/31.10.2023 г. по гр. д. № 90/2022 г. Златоградски районен съд е признал за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община З. че 1. С. З. К. е собственик на 2/3 ид.ч. от имот с пл.
№ 175 кв. 19 по плана на с. С., целият с площ от 1 548 кв.м., в това число и на 2/3 ид.ч. от частта от имота с площ от 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държ., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща източен близнак, състоящ се от гараж с надстройка; 2. С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К., в качеството им на наследници на Б. З. К., са собственици общо на 1/3 ид. ч. от имот с пл. № 175 кв. 19 по плана на с. С., целият с площ от 1 538 кв.м., в това число и на 1/3 ид.ч. от частта от имота с площ от 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІдърж., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща западен близнак, състоящ се от гараж с надстройка; приложената по делото комбинирана скица на вещото лице инж. М. Т. на стр. 364 от делото, приподписана от съдия-докладчика, да 1 се счита за неразделна част от решението. Община З. е осъдена да заплати на С. З. К. разноски в размер на 1 195 лева, както и да заплати на С. Б. Т. разноски в размер на 1 225 лева. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника – Ю. З. К. и З. А. К..
С Решение № 22/31.01.2024 г. по В. гр. д. № 518/2023 г. Смолянски окръжен съд е обезсилил Решение № 88/31.10.2023 г. по гр. д. № 90/2022 г. на РС – Златоград В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Община З. че С. З. К. е собственик на 2/3 ид. ч. от имот с пл. № 175 кв. 19 по плана на с. С., целият с площ от 1 345 кв.м., както и на ½ ид.ч. от построената в парцел VІІІ-държавен кв. 19 по плана на с. С. двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща източен близнак, състоящ се от гараж с надстройка; В ЧАСТТА, с която С. Б. Т., З. Ф. Т. и С. Б. К., в качеството на наследници на Б. З. К., по отношение на Община З. са признати за собственици общо на 1/3 ид.ч. от имот с пл. № 175 кв. 19 по плана на с. С., целият с площ от 1 305 кв.м., както и на ½ ид.ч. от построената в парцел VІІІдържавен кв. 19 по плана на с. С. двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща западен близнак, състоящ се от гараж с надстройка – като процесуално недопустими и е прекратено производството в тези части.
Със същото решение Смолянски окръжен съд е отменил Решение № 88/31.10.2023 г. по гр. д. № 90/2022 г. на РС – Златоград В ЧАСТТА, с която е признато по отношение на Община З. че С. З. К. е собственик на 2/3 ид.ч. от имот с площ 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице, както и В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Община З. че С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К., в качеството им на наследници на Б. З. К., са собственици обща на 1/3 ид.ч. от имот с площ от 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІдържавен, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице, като вместо това е постановено отхвърляне като неоснователен и недоказан предявения иск от С. З. К., С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К. за признаване по отношение Община З. че С. З. К. е собственик на 2/3 ид.ч. от имот с площ 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице, както и в частта, с която е признато за установено по отношение Община З., че С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К., в качеството им на наследници на Б. З. К., са собственици общо на 1/3 ид.ч. от имот с площ 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, повдигната в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице, която е неразделна част от решението. Решението е отменено и в частта за разноските, като вместо това са осъдени С. З. К., С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К. да заплатят на Община гр.
З. разноски за Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 600 лева за двете инстанции; решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника Община З. – Ю. З. К. и З. А. К..
С Решение № 384/27.06..2025 г. по гр. д. № 1787/2024 г. на І г.о. на ВКС е отменено Решение № 22/31.01.2024 г. по В. гр. д. № 518/2023 г. В 2
ЧАСТТА МУ, с която след отмяна на Решение № 88/31.10.2023 г. по гр. д. № 90/2022 г. на РС – Златоград, са отхвърлени предявените от С. З. К. и от С. Б.
Т. срещу Община З. искове с правно основние чл. 124 от ГПК за признаване правото на собственост на С. К. върху 2/3 ид.ч. и на С. Т. върху 1/9 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ VІІІдържавен в кв. 19 по плана на с. С., общ. З. обл. С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Т., находяща се на лист 364 от първоинстнационното дело и представляваща неразделна част от решението и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА Община З. че С. З. К., е собственик на 2/3 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ VІІІ-държавен в кв. 19 по плана на с. С., общ. З. обл. С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Т., находяща се на лист 364 от първоинстнационното дело и представляваща неразделна част от решението;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община З. че С. Б. Т. е собственик на 1/9 ид. ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ VІІІ-държавен в кв. 19 по плана на с. С., общ. З. обл. С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. Т., находяща се на лист 364 от първоинстнационното дело и представляваща неразделна част от решението.
С цитираното решение на ВКС е отменено Решение №
22/31.01.2024 г. по В. гр. д. № 518/2023 г. на Смолянски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е обезсилено Решение № 88/31.10.2023 г. по гр. д. № 90/2022 г. на РС – Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на Община З. че С. З. К. е собственик на ½ ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел VІІІ-държавен в кв. 19 по плана на с. С., общ. З. обл. С. и производството по този иск е прекратено, както и В ЧАСТТА за присъдените разноски за двете съдебни инстанции и делото ВРЪЩА В ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на ОС – Смолян; решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника Община З. – Ю. З. К. и З. А. К..
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК по отношение иска на С. З. К. за собственост на ½ ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел VІІІ-държавен в кв. 19 по плана на с. С., общ.
З. както и по отношение на направените от страните в производството съдебни разноски.
В изпълнение на указанията в Разпореждане № 395/11.07.2025 г. за отстраняване нередовностите на исковата молба на С. З. К., от същият чрез пълномощник адв. Д. М., е постъпила молба-уточнение вх. № 2837/15.07.2025 г., в която се сочи: Съгласно НА № 4/1989 г. С. К. е станал собственик на 2/3 ид. ч. от имот с пл. № 175, в това число и в частта, попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, а останалата 1/3 ид.ч. от имота е дарена на брат му Б. К.; В края на 1989 г. С. К. и брат му Б. К. са построили двуетажна сграда, цялата със застроена площ от 70 кв.м. в границите на дареното им дворно място, 3 представляващо имот с пл. № 175, но в частта, попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен. Твърди се, че построената от тях сграда представлява търпим строеж по смисъла на § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, съгласно удостоверение за търпимост № 68/25.02.2021 г.; построената сграда се състои от източен и западен близнак, като всеки един от тях представлява гараж с надстройка. В молбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 92 от ЗС, като се сочи, че в случая от НТ № 4/1989 г. и на основание чл. 297 от ГПК, съгласно влязлото в сила Решение № 384/27.06.2025 г. по к. гр. д. № 1787/2025 г. на І г.о. на ВКС, с което е признато по отношение на Община – З. че С. К. е собственик на 2/3 ид.ч. от дворно място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, означено в жълт цвят на скицата на л. 364, се установява, че ищецът е собственик на земята. Поради гореизложеното С. К. е собственик на ½ ид. ч. от двуетажната сграда, цялата със застроена площ от 70 кв.м., която е построена в границите на дареното му дворно място, представляващо имот с пл. № 175, но в частта, попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, на основание реализирано строителство в съсобствен имот и приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС, както и давностно владение, продължило повече от 35 години за периода от 1989 г. до настоящия момент.
В срок е депозиран писмен отговор на молбата-уточнение от ответника Община – З. в който се твърди, че с молбата уточнение за пръв път се въвеждат нови Ю.дически основания за придобиване – приращение и даваностно владение, които са преклудирани, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 147 от ГПК.
Твърди се също в отговора, че основание за собственост по чл. 92 от ЗС може да се придобие по приращение на изградена в имота сграда, след отстъпено право на строеж; сочат се заповедите, с които е отстъпено право на строеж на Ю. З. К. и Б. З. К. на по ½ ид.ч. от УПИ VІІІ-държавен; издадено им е разрешение за строеж; за жилищната сграда са представени НА № 124/2020 г. за собственост по давностно владение на Ю. и З. К.и и НА № 26/21 г. за собственост на недвижим имот по давностно владение. Сочи се, че за двуетажната масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ VІІІ-държавен, няма отстъпено право на строеж, както и няма издадени строителни книжа.
Твърди се в отговора, че оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС не намира приложение в случая, като се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от Ю.дически факт, различен от наследяването.
В срок е постъпил писмен отговор на молбата-уточнение от третите лица Ю. З. К. и З. А. К., чрез пълномощник адв. К. Г..
В отговора на третите лица се твърди, че ищецът С. К. няма отстъпено право на строеж и строителни книжа; строил е в съсобствени 4 недвижим имот без съгласието на другите съсобственици; въпросните 203 кв.м. не са нито парцел, нито имот, не са вещ в гражданския оборот, а част от процесния УПИ; към 12.02.2021 г., когато е издадено удостоверение № 111/12.02.2021 г., процесната сграда е била в строеж; в решението на ВКС претенцията на ищеца е за ½ ид.ч. от сградата, а не за източния близнак от нея.
Твърди се в отговора, че молбата на ищеца от 15.07.2025 г. не е уточнение на исковата молба, защото нито в исковата молба, нито в първо съдебно заседание пред районния съд е било въведено твърдение за придобивен способ досежно въпросната сграда; твърдение за придобивен способ за земята, но не и за сградата, е било въведено преклудирано едва във второто съдебно заседание на 17.10.2020 г. от адв. К., който не е пълномощник на ищеца С. К. – освен по дарение, претендираната земна площ ищците са придобили и по давност – и адв. М. като пълномощник на ищеца С. К. се е присъединил към него. Заключава се, че не се касае за уточнение на иска, а за допълване на исковата молба след изтичане на всички преклузивни срокове.
По отношение твърдяното приращение в отговора на третите лица в отговора се сочи, че дори да се приеме за основателно това твърдение, понеже е имал едва 11/40 ид. ч. от земята, съсобствена и с държавата, сега с общината, ищецът не е могъл да придобие повече от 11/40 ид.ч. от сградата, а най-голяма по размер ид. ч. е придобила общината – 47/80 ид.ч.; очертава се съсобствена сграда, в която общината има повече от половината собственост.
Разпечатката съдържа 32 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf542532-1963-4f21-9e3e-ea14495ba36c