Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 884 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47059/2025
Вид
Определение № 884
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. С., 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110147059 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „фирма“ ЕООД искова молба срещу „фирма“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата от 993,17 лв., представляваща приспадаща се на ответника „фирма“ ЕООД част от заплатени от ищеца „фирма“ ЕООД суми за абонаментна поддръжка на асансьорите в административна сграда с адрес гр. С., /адрес/ (високо тяло) за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 85/2025 г., по описа на РС Ардино.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т.

10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност /адрес/ по плана на гр. С. с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, като сочи, че е придобил имотите въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда, като излага, че ответникът е придобил имотите също въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. В обобщение излага, че страните в настоящото производство са собственици в режим на етажна собственост на всичките самостоятелни обекти, заемащи единадесет етажната административна сграда, с адрес гр. С., /адрес/ (високо тяло). Ищецът поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната сграда. Твърди, че в сградата има три броя асансьори, които обслужват всички етажи, като сочи, че за тяхната поддръжка и изправност се грижи дружеството „Е.-Г.“ ЕООД, считано от 01.01.2010 г. Излага, че в периода 29.06.2007 г. - 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата са уреждани доброволно, като ответникът заплащал дължимите суми на ищеца. Твърди, че през периода 2012 г. – 2016 г. ответникът е преустановил плащанията за разходи за управление и поддръжка на сградата, като сочи, че многократно го е канил да погаси дължимите суми.

Поддържа, че на 11.09.2016 г. е свикано първото общо събрание на етажните собственици, на което били взети различни решения, сред които и решение за одобряване като уместно направени и в интерес на ЕС, извършените от страна на „фирма“ ЕООД разходи за управление и поддръжка на ЕС, в това число и поддръжка на асансьорите в сградата; за определяне на начина за разпределение на разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и по перо поддръжка на асансьори. Сочи, че взетите решения са били предмет на съдебна проверка във връзка с предявен от ответника иск по чл. 40 ЗУЕС, както и че с влязло в сила съдебно решение искът е отхвърлен. Твърди, че сумите за поддръжка на асансьорите в сградата за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. са му присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 9393/2016 г. по описа на СГС. Твърди, че в периода 01.10.2015 г. – 31.12.2024 г. е заплащал всички разходи за поддръжка на асансьорите, като извършените разходи за периода от 01.10.2015 г. до 30.11.2023 г. били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС съгласно Протокол № 3/04.07.2019 г.; Протокол № 4/28.02.2020 г.; Протокол № 5/22.07.2020 г.; Протокол № 2

6/07.04.2022 г.; Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г. Подробно аргументира, че всичките общи събрания на ЕС са свикани и проведени при спазване на нормативните изисквания. Излага също, че ответникът през годините, както и през процесния период, е разполагал с достъп до обектите си, както и че ефективно ги е ползвал. Твърди, че за процесния период 01.07.2024 г. - 31.12.2024 г. разходите за абонаментна поддръжка на трите асансьора възлизат на 3 638,00 лева без ДДС, като частта на ответника съобразно притежаваните от него ид.ч. от общите части възлизала на 993,17 лв. Твърди, че е заплатил сумите за абонамента поддръжка на асансьорите на основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда, като съгласно посочената разпоредба ответникът бил задължен да заплати припадащата му се част от тези разходи, съответстваща на идеалните му части в етажната собственост.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че с ищеца са собственици на посочените в исковата молба имоти, в това число и размера на ид.ч. от общите части на административната сграда. Ответникът излага, че за управлението на общите части в сградата следва да се прилагат разпоредбите на ЗС, а не на ЗУЕС.

Именно по реда на ЗУЕС счита, че са свикани и проведени всичките общи събрания. С оглед изложеното оспорва като нищожни всички решения, обективирани в протоколи № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, включително и решенията за приемане и изменение на правилника за вътрешния ред. Твърди, че през процесния период е бил лишен от достъп до асансьорите в сградата, както и че не е ползвал собствените си три етажа, в това число и общите части поради пречки, създадени от ищеца. С оглед изложеното, сочи, че плащането на абонаментна поддръжка за трите асансьора, не е било в негова /на ответника/ полза, както и че не представлява уместно предприета чужда работа.

Аргументира подробно, че е бил възпрепятстван от ищеца да ползва етажите си, поради което бил принуден да премести офиса на дружеството и да наеме друг офис.

Твърди, че е сключил договор за наем с „Р.п.“ ООД на 18.04.2016 г., по силата на който наел апартамент № 1, находящ се в /адрес/, като срокът на договора за наем излага, че е продължен с няколко анекса. Поддържа, че поради неправомерните действия на ищеца, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ответника до етажите му, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наем за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 29 108,27 лв. С оглед изложеното прави възражение за прихващане. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

61, ал. 2 ЗЗД.

3

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност /адрес/ по плана на гр. С. с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата; че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, в това число и размера на притежаваните от всеки ид.ч. от общите части на сградата; че е извършил твърдяната работа (със собствени средства и труд) по осигуряване на поддръжка на асансьорите в процесната сграда, в която ответникът притежава самостоятелни обекти; че е предприел работата уместно и същата е била добре управлявана; че е сторил разходи, с които ответникът се е обогатил, както и размера на сторените разходи.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си към ищеца. Ответникът следва да докаже и наличието на основания, които обосновават нищожност на решенията на ОС на ЕС в сграда, находяща се в гр. С., /адрес/ (високо тяло).

По отношение релевираното от ответника възражение за прихващане в негова тежест е до установи виновно и противоправно поведение, което е довело до увреждането на имуществото на ответника, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ищецът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в отговора на исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на ответника, както и стойността на претърпените вреди.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА

4 като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.03.2026 г. от 09.00ч., за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, на ищеца – препис от отговора на исковата молба, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5