Решение № 8573 от 10.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8573 гр. С, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110147059 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Г-**“ ЕООД искова молба срещу „Г ****“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата от 993,17 лв., представляваща приспадаща се на ответника „Г ****“ ЕООД част от заплатени от ищеца „Г-**“ ЕООД суми за абонаментна поддръжка на асансьорите в административна сграда с адрес гр. С, ул. „А Ж“ ... (високо тяло) за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 85/2025 г., по описа на РС - Ардино.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ.. – за административни сгради, кв. ***, местност „Г М“ по плана на гр. С с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, като сочи, че е придобил имотите въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда, като излага, че ответникът е придобил имотите също въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. В обобщение излага, че страните в настоящото производство са собственици в режим на етажна собственост на всичките самостоятелни обекти, заемащи единадесет етажната административна сграда, с адрес гр. С, ул. „А Ж“ ... (високо тяло). Ищецът поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната сграда. Твърди, че в сградата има три броя асансьори, които обслужват всички етажи, като сочи, че за тяхната 1 поддръжка и изправност се грижи дружеството „Е-Г“ ЕООД, считано от 01.01.2010 г.

Излага, че в периода 29.06.2007 г. - 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата са уреждани доброволно, като ответникът заплащал дължимите суми на ищеца. Твърди, че през периода 2012 г.

– 2016 г. ответникът е преустановил плащанията за разходи за управление и поддръжка на сградата, като сочи, че многократно го е канил да погаси дължимите суми. Поддържа, че на 11.09.2016 г. е свикано първото общо събрание на етажните собственици, на което били взети различни решения, сред които и решение за одобряване като уместно направени и в интерес на ЕС, извършените от страна на „Г**“ ЕООД разходи за управление и поддръжка на ЕС, в това число и поддръжка на асансьорите в сградата; за определяне на начина за разпределение на разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и по перо поддръжка на асансьори.

Сочи, че взетите решения са били предмет на съдебна проверка във връзка с предявен от ответника иск по чл. 40 ЗУЕС, както и че с влязло в сила съдебно решение искът е отхвърлен. Твърди, че сумите за поддръжка на асансьорите в сградата за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. са му присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д.

9393/2016 г. по описа на СГС. Твърди, че в периода 01.10.2015 г. – 31.12.2024 г. е заплащал всички разходи за поддръжка на асансьорите, като извършените разходи за периода от 01.10.2015 г. до 30.11.2023 г. били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС съгласно Протокол № 3/04.07.2019 г.;

Протокол № 4/28.02.2020 г.; Протокол № 5/22.07.2020 г.; Протокол .../07.04.2022 г.;

Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г. Подробно аргументира, че всичките общи събрания на ЕС са свикани и проведени при спазване на нормативните изисквания. Излага също, че ответникът през годините, както и през процесния период, е разполагал с достъп до обектите си, както и че ефективно ги е ползвал.

Твърди, че за процесния период 01.07.2024 г. - 31.12.2024 г. разходите за абонаментна поддръжка на трите асансьора възлизат на 3 638,00 лева без ДДС, като частта на ответника съобразно притежаваните от него ид.ч. от общите части възлизала на 993,17 лв. Твърди, че е заплатил сумите за абонамента поддръжка на асансьорите на основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда, като съгласно посочената разпоредба ответникът бил задължен да заплати припадащата му се част от тези разходи, съответстваща на идеалните му части в етажната собственост.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че с ищеца са собственици на посочените в исковата молба имоти, в това число и размера на ид.ч. от общите части на административната сграда. Ответникът излага, че за управлението на общите части в сградата следва да се прилагат разпоредбите на ЗС, а не на ЗУЕС.

Именно по реда на ЗУЕС счита, че са свикани и проведени всичките общи събрания. С оглед изложеното оспорва като нищожни всички решения, обективирани в протоколи № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, включително и решенията за приемане и изменение на правилника за вътрешния ред. Твърди, че през процесния период е бил лишен от достъп до асансьорите в сградата, както и че не е ползвал собствените си три етажа, в това число и общите части поради пречки, създадени от ищеца. С оглед изложеното, сочи, че плащането на абонаментна поддръжка за трите асансьора, не е било в негова /на ответника/ полза, както и че не представлява уместно предприета чужда работа.

Аргументира подробно, че е бил възпрепятстван от ищеца да ползва етажите си, поради което бил принуден да премести офиса на дружеството и да наеме друг офис.

Твърди, че е сключил договор за наем с „Р п“ ООД на 18.04.2016 г., по силата на който наел апартамент № 1, находящ се в ж.к. „Я“, бл. ..., като срокът на договора за наем излага, че е продължен с няколко анекса. Поддържа, че поради неправомерните 2 действия на ищеца, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ответника до етажите му, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наем за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 29 108,27 лв. С оглед изложеното прави възражение за прихващане. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, в това число и размера на притежаваните от всеки ид.ч. от общите части на сградата; че е извършил твърдяната работа (със собствени средства и труд) по осигуряване на поддръжка на асансьорите в процесната сграда, в която ответникът притежава самостоятелни обекти; че е предприел работата уместно и същата е била добре управлявана; че е сторил разходи, с които ответникът се е обогатил, както и размера на сторените разходи.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си към ищеца. Ответникът следва да докаже и наличието на основания, които обосновават нищожност на решенията на ОС на ЕС в сграда, находяща се в гр. С, ул. „А Ж“ ... (високо тяло).

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ.. – за административни сгради, кв. ***, местност „Г М“ по плана на гр. С с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата; че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда.

От представените по делото доказателства и в частност видно от регистрационна карта на сграда/вход в режим на ЕС, намираща се в гр. С, ул. „А Ж“ ...

– високо тяло /л.31/ се установява, че в сградата има 11 етажа с 16 самостоятелни обекта, като формата на управление е общо събрание. С оглед изложеното, възражението на ответника за неприложимост на режима на ЗУЕС е неоснователно.

Относно разпределянето на разноски, извършени в сграда етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. Разяснено е, че и необходимите, и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, като принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно дела му в общите части.

Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. При наличието на одобрение от лицето, в чийто интерес е предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само 3 съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. Ако разходите за общи части са били извършени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай ищецът претендира заплащане на припадащата се на ответника „Г ****“ ЕООД част от заплатени суми за абонаментна поддръжка на асансьорите в административна сграда с адрес гр. С, ул. „А Ж“ ... (високо тяло) за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. По делото не се доказва разходите за абонаментна поддръжка на асансьорите да са одобрени от етажните собственици, т.к. представените от ищеца 8 бр. протоколи от проведени ОС на ЕС /л. 67, л.77, л.84, л.88, л.96, л.144, л.161, л.177/ касаят периоди, различни от процесния. Поради изложеното, сочените от ищеца, респ. оспорени от ответника решения на ОС на ЕС, са ирелевантни за настоящия правен спор. Досежно позоваването от страна на ищеца на чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда /приет с решение № 2, обективирано в протокол № 1 от проведено ОС на ЕС от 11.09.2016 г. (л.67), изменен с решение № 4, обективирано в протокол № 5 от 22.07.2020 г. (л.96) и решение № 5, обективирано в протокол ... от 07.04.2022 г. (л.144)/ следва да се посочи, че цитираната клауза, както и решенията, с които е одобрен и впоследствие изменен правилникът, уреждат единствено начина по който следва да се извършват плащанията на разходите за управление и поддръжка, но не и конкретен размер и срок за извършване на плащанията.

В случая заплащането на разходите за абонаментна поддръжка, е в интерес както на ищеца, така и на ответника, тъй като при неплащане на дължимата сума, ще бъде преустановено използването на асансьорите. По делото не се доказва наличието на одобрение от лицето, в чийто интерес е предприетата работа, поради което отношенията между страните следва да бъдат уредени съгласно разпоредбата на чл.