Решение № 34 от 20.03.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 65/2018
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 20.03.2018
- Състав
- МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА
Други актове по делото
- Определение № 84 от 12.02.2018 · МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.244, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 34 гр.Варна,
20.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№65/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Т.Н. Т. чрез процесуалния му представител адв.В.Г., против решение №321/ 06.12.2017г., постановено по гр.д.№165/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т.Н.Т. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение по наказателно производство (досъдебно № 9/ 09г. по описа на І РУ „ Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г. по описа на ДРС), по което е оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г. присъда №10/ 01.11.2011г. на ДРС по н.о.х.д.№2331/09г.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск в посочената му част бъде уважен, ведно с присъждане на законна лихва върху главницата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.04.2012г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Д.Димитров прокурор при ОП-Добрич против решение №321/06.12.2017г., постановено по гр.д.№165/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т.Н.Т. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение по наказателно производство (досъдебно № 9/09г. по описа на І РУ „ Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г. по описа на ДРС), по което е оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г. присъда №10/01.11.2011г. на ДРС по н.о.х.д.№2331/09г., на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/изм. и доп. обн.ДВ, бр.43/08г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2012г. до окончателно плащане, както и сумата от 10лв., внесена държавна такса, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор по първата въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Д.Димитров прокурор при ОП-Добрич, в който се поддържа становище за нейната неоснователност и се претендира решението в обжалваната му от Т.Т. част да бъде потвърдено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор по втората въззивна жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Т.Н.Т. излага, че с постановление по ДП №9/09г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Добрич бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр. второ и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.На 19.01.2009г. му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.Впоследствие по същото ДП е било издадено ново постановление за привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр. второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. 26, ал.1 от НК.Съдебното производство приключило с влязла в сила на 11.04.2012г. присъда, с която бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.В периода на наказателното производство първоначално бил задържан с мярка по ЗМВР задържане за 24 часа, впоследствие за 72 часа и настанен в килия на първия етаж в Първо РУ на МВР гр.Добрич, оставен без храна за този период, при лоши условия.След налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража” бил преместен в ареста и настанен в килия с изключително лоши условия, където и обявил гладна стачка, преустановена от него на 12.03.2009г.След ареста бил преместен в затвора в гр.Варна отново при много лоши условия, от всичко което изпитал ужасен стрес. Допълнително му се отразили тревогите и притесненията за двете му деца, останали сами, без родителски надзор за този период/до задържането му за тях се грижил единствено той/.От затвора в гр.Варна до ареста в гр.Добрич са го водили около 30 пъти за участие в дела.В съдебното производство се допуснал следствен експеримент, водили го с белезници в центъра на гр.Добрич, видели го познати, приятели на децата му го посочвали, изпитал ужасно чувство на срам, като знаел, че не е извършил престъпленията, за които го обвиняват и като знаел какво ще чуят децата му.Преживяното оставил траен отпечатък върху съзнателната част от живота му и променил светоусещането му в негативна посока.Злепоставянето пред обществото се отразило крайно негативно на самочувствието му, на общественото мнение за него, на това на приятелите, познатите и децата му, така и невъзможността да общува с децата, с родителите си, неизвестността за бъдещето му и угрозата от вероятността да бъде осъден.Следствие отрицателните емоционални изживявания получил психологични проблеми.След освобождаването бил травмиран, изхабен, отслабнал, психически и физически се чувствал зле вследствие продължителния престой в ареста и затвора.Станал страхлив, променил начина си на живот, живеел под непрекъснат стрес и напрежение, в състояние на несигурност. Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от осъщественото по воденото против него наказателно производство незаконно задържане, повдигане и поддържане на обвинение, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 11.04.2012г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че ищецът е бил многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността и ако, и да е била създадена отрицателна обществена нагласа, то тя се дължи на предишната му съдимост, предвид което и не би могло да се приеме, че от настоящото наказателно производство ищецът е претърпял вреди от уронване на доброто му име. Ищецът е имал продължителна престъпна деятелност, начиная от 1986г. до 2004г., и често е контактувал с правоохранителните органи, от което следва извод за сравнително нисък интензитет на отрицателните преживявания от задържането и обвинението.За твърдените от ищеца лоши условията в ареста в гр.Добрич и затвора в гр.Варна ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря, като отговорността е на Министерство на правосъдието.Твърдените от ищеца здравословни проблеми са недоказани в производството.Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и несъответстващ на вредите, вкл. предвид ниския интензитет на търпените страдания и приключване на делото в разумен срок, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични дела.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/предходна редакция чл.2, ал.1, т.2, пр.1/ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения матeриал по делото НОХД №2331/09г. по описа на ДРС, 11-ти състав и приложеното по него ДП №9/09г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР Добрич, се установява, че по започналото на 03.01.2009г. горецитирано досъдебно производство с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.01.2009г. въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.01.2009г. в гр.Добрич чрез използване на техническо средство ключ противозаконно отнел чужди движими вещи-сумата от 180лв. от владението на Д.Я.Д. от гр.Добрич без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.Постановлението е предявено на Т.Т. на 16.01.2009г. в присъствието на негов упълномощен защитник и е проведен разпит на обвиняемия.Към посочената дата Т.Т. е бил задържан с постановление на РП-Добрич от 16.01.2009г. на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 ч., считано от 17ч. на 16.01.2009г.С определение от 19.01.2009г. по НЧД №106/09г. по описа на ДРС му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.На 27.04.2009г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, към което с постановление от 17.03.2009г. е обединено ДП №18/09г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.01.2009г. при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.Л.П., отнел чужди движими вещи на стойност 2 667, 92лв., както следва: 1/ чрез използване на техническо средство ключ - сумата от 180лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна карта, позлатен златен часовник, на стойност 220лв., от владението на Д.Я.Д. от гр.Добрич без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои; 2/ чрез използване на техническо средство-раздвижен ключ/трошач/-сумата от 500 евро, сумата от 730лв, дамски златни накити с общо тегло 30 гр., дебитна карта, на стойност 2 457, 92лв., от владението на Й.Й.Б. от гр.Добрич без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.Постановлението е предявено на Т.Т. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесуален представител.На 02.06.2009г. е издадено от РП-Добрич постановление за привличане на обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като по двата горепосочени пункта на второто постановление сумите и вещите са идентични, но по първия е посочено, че е чрез използване на неустановено техническо средство, а по втория чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на неустановено техническо средство.По внесен на 15.06.2009г. обвинителен акт за престъплението, посочено в цитираните постановления, е образувано НОХД №1310/09г. по описа на ДРС, прекратено с определение от 18.08.2009г. и изпратено на ОП-Добрич.По внесен на 28.10.2009г. обвинителен акт е образувано НОХД №2331/09г. по описа на ДРС.С присъда №10/ 01.11.2011г., постановена по цитираното дело, Т.Т. е оправдан по така повдигнатото му обвинение/така и подсъдимият Д.Л.П./.По подадения от ДРП протест против присъдата е образувано ВНОХД №50/12г. по описа на ДОС, по което с решение №50/11.04.2012г. е потвърдена изцяло присъда №10/01.11.2011г. по НОХД №2331/09г. по описа на ДРС.Решението на ДОС е окончателно.
Въззивникът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, всички резултат от воденото против него наказателното производство.
Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Т. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Разпечатката съдържа 22 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cddc0ce5-1f50-4490-abc9-d7cb38e3ad71