Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1035 от 18.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19579/2022
Вид
Решение № 1035
Подписан
18.01.2024
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181, ал. 2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110119579 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от В. М. Й. срещу /ФИРМА/, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92 за заплащане на неустойка на основание чл. 11 от предварителен договор за учредяване на право на строеж от 26.11.2014 г. в размер на 9 125 евро за периода от 27.11.2017 г. до 26.11.2018 г., както и неустойка на основание чл. 16 от същия договор в размер на 6750 евро за периода от 24.02.2018 г. до 24.11.2018 г. Двете вземания се претендират ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата В. М. Й., с ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/, представлявана от адв. М. М., от САК, със съдебен адрес: /АДРЕС/ твърди, че е съсобственик на поземлен имот, находят се в /АДРЕС/, с идентификатор № ***. Заедно с останалите съсобственици на поземления имот е сключила предварителен договор за учредяване на право на строеж с ответното дружество /ФИРМА/ на 26.11.2014 г. Към датата на сключване на договора притежавала 50% (50 на 100) от идеалните части на посочения поземлен имот, което обстоятелство е отразено и в чл.2, ал.2, б.А от предварителния договор. По силата на този договор съсобствениците се задължили да учредят в полза на ответника /ФИРМА/ право на строеж върху съсобствения им поземлен имот, срещу поето задължение от строителя да проектира и построи жилищна сграда върху поземления имот, като на съсобствениците бъдат прехвърлени отделни жилищни обекти в сградата. Излага, че съгласно уговореното в предварителния договор, строителството следвало да се изпълни в срокове, съгласно чл. 7 от същия, като т. 10 на чл. 7 предвижда построяването на сградата и снабдяването с Акт 16 /Разрешение за ползване/ да се извърши в срок до 24 месеца от издаване на Протокол за строителна линия и ниво, но не по-късно от 36 месеца от датата на подписване на предварителния договор, а именно - не по-късно от 26.11.2017 г. Намира, че така 1 уговорената дата е именно крайният срок, до който е следвало да се изпълни задължението за снабдяване на сградата с документ, удостоверяващ годността й за експлоатация, съобразно предназначението й. Поддържа че неизпълнението на задължението за извършване на отделните етапи от строителството в уговорените срокове е основание за начисляване на неустойки за всеки ден забава, предвидени в индивидуален размер за всеки съсобственик, съгласно чл. 11 от предварителния договор. Забавата за изпълнение на задължението за приключване на строителството и получаване на Разрешение за ползване на сградата с повече от 90 дни след уговорения краен срок е обвързана и с допълнителна неустойка, която съобразно чл. 16 от предварителния договор се начислява отделно от и независимо от останалите неустойки. В чл. 16 от предварителния договор се предвижда поконкретно, че общият размер на неустойката, дължим на всички съсобственици, е 1 500 евро за всеки месец забава, която сума се разпределя между съсобствениците, пропорционално на идеалните части, притежавани от тях. Съответно полагащата се на нея част от неустойката по чл. 16 от предварителния договор се равнявала на 750 евро на месец (чл.16 във връзка с чл.2, ал.2, б.А от договора).

Посочва, че в изпълнение на постигнатите в предварителния договор уговорки, на 28.12.2015 г. съсобствениците на поземления имот и ответникът /ФИРМА/ са сключили окончателен договор във формата на нотариален акт за учредяване на право на строеж №17, том VI, per. №13592, дело №738/2015 г. на нотариус М.И., с район на действие PC - София, който акт е вписан в СВ - София, под №88, том CXCIV, дело №59054/28.12.2015 г. С посочения нотариален акт съсобствениците учредяват право на строеж в полза на ответното дружество, срещу задължението на дружеството да проектира и построи посочените в нотариалния акт жилищни обекти за всеки един от съсобствениците. Съгласно Раздел V на нотариалния акт, проектирането и строителството следва да се извършат в уговорените съгласно чл. 7 от предварителния договор срокове, но във всички случаи не по-късно от 26.11.2017 г. Съгласно Раздел IX от нотариалния акт, за всички неуредени с настоящия договор въпроси, включително, но не само за предвидените неустойки за забава и/или некачествено изпълнение на строителството, сроковете за изпълнение на строителството и други, се прилагат и остават в сила клаузите на Предварителния договор и приложенията към него. Излага, че към датата на подаване на настоящата искова молба строителят /ФИРМА/ не е изпълнил задължението си съгласно чл. 7, т.10 от предварителния договор, потвърдено и с нотариалния акт за учредяване на право на строеж да изпълни отделните етапи на строителството и да се снабди с разрешение за ползване на построената жилищна сграда в срок до 26.11.2017 г. Към настоящия момент сградата се намира на етап „груб строеж“, предвид което намира, че от 27.11.2017 г. строителят е в забава и дължи неустойка по чл. 11 от предварителния договор. Заявява, че считано от 24.02.2018 г. е налице и забава с повече от 90 дни, поради което строителят дължи неустойка и на основание чл. 16 от предварителния договор. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати на основание чл. 11 от предварителния договор неустойка в размер 9 125 евро, изчислена като производна от размера на дневната неустойка, дължима на ищцата (25 евро) 2 и броя дни забава за периода 27.11.2017 г. до 26.11.2018 г. включително, тоест - 365 календарни дни и на основание чл. 16 от предварителния договор неустойка в размер на 6 750 евро, изчислена като производна от размера на месечната неустойка, дължима на ищцата (750 евро), и месеците на забава, за които претендира плащане с настоящата искова молба (девет месеца за периода от 24.02.2018 г. до 24.11.2018 г.). Претендира и законна лихва върху заявените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представя писмени доказателства и претендира разноски в производството.

/ФИРМА/, ЕИК ***************, представлявано от управителя В.Я. С., ЕГН **********, чрез адв. Х. С. С., със съдебен адрес: /АДРЕС/ оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че чл.16 от предварителния договор препраща към чл.7.9 от същия и няма отношение към наведените от ищцата доводи. В чл. 7, ал. 9 от договора е посочен срок, но за достигане на етап „груб строеж”, който срок е спазен от ответникастроителната линия и ниво на строежа са дадени на 28.03.2016г. и строителят е достигнал етап "груб строеж" на 27.12.2016г., което е в срока по чл.7, ал. 9 от предварителния договор.

От друга страна сочи, че в чл. 11 от предварителния договор са посочени неустойки за забава на срочни задължения по проектиране и извършване на строителството. Чл.11 от предварителния договор не препраща изрично към чл.7 от същия, а сочи само забава на срокове по извършване на строителството. В тази връзка излага, че ищцата неправилно приема, че израза „извършване на строителството" означава да е издадено разрешение за ползване на сградата. Въвеждането на строежа в експлоатация и предаването на обекти от сградата на възложителите са последващи фактически и административни действия и не са етапи от извършване на строителството. Навежда и че самото извършване на строителството т.е. строително монтажните работи по процесната сграда са извършени в срок до края на месец октомври 2017 година, поради което е изпълнил точно своите задължения като твърди, че това е видно от съставените актове и протоколи по време на строителството, подробно описани в акт обр.15, от т.3.1. до т.3.12 и за което ищцата се е подписала без възражение. Намира за неоснователно твърдението на ищцата, че се е задължил да построи сградата и получи акт 16 в срок не по-късно от 36 месеца от подписването на предварителния договор т.е. до 26.11.2017 г. В тази връзка навежда, че в договора, в главата за правата и задълженията на строителя, в чл.5, ал.3 е посочено, че срокът за построяване на сградата и получаване на акт 16 е 24 месеца от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво, които в случая са дадени на 28.03.2016г. Съответно срокът съобразно чл. 5, ал.3 от предварителния договор е до 28.03.2018г. Поради изложеното оспорва началната дата, от която ищцата претендира неустойките - 27.11.2017 г., вместо 29.03.2018 г., респективно от 24.02.2018 вместо от 26.05.2018. Излага и че на 27.10.2017г. е сключен договор с /ФИРМА/ за изграждане на външно електрозахранване и своевременно, още на 16.11.2017 г. им е предоставено Разрешението за строеж, но все още Изпълнителя не е предоставил акт 15 за изграждане на електроснабдителната мрежа до сградата, което е още една причина за забавеното и въвеждане в експлоатация. Отделно от горното посочва, че не дължи претендираните неустойки, защото ищцата, в качеството си на възложител по 3 процесния договор за изработка с действия и бездействия системно е препятствала дейността му, като е отказала да подпише акт обр.15, без който е невъзможно въвеждането на сградата в експлоатация. Сочи, че след началото на 2018г. ищцата отказала подписването на акт 15 с мотива, че не желае в двора на процесната сграда да се изпълняват предвидените по проект двуетажни паркоместа от метална конструкция. Всячески препятствала поставянето им, въпреки съгласието и знанието й, че без тях сградата не може да бъде въведена в експлоатация. През пролетта на 2019г., ищцата променила адреса си и се самонастанила да живее в процесната сграда, но въпреки това не оказвала необходимото съдействие за въвеждане в експлоатация на процесната сграда. Строителят отправил молба до наетия от него строителен надзор, да влезе в контакт с ищцата за подписване на акт 15, но от ноември 2019 до края на 2020 и той не успял да я убеди да подпише акт 15. Причината за поведението на ищцата е, че същата вече живеела в жилището в процесната сграда, а от друга е постоянната и незаконосъобразна нейна претенция да се премахне започнатото поставяне на метални конструкции за изграждане на двуетажни паркоместа в двора съгласно проекта. Принуден от незаконосъобразното искане и поведение на ищцата и с оглед въвеждането в експлоатация на сградата на 04.12.2020 ответникът се съгласил и подписал споразумение с ищцата, че 60 дни след акт 16 на сградата, металната конструкция на двуетажните паркоместа в двора, изградени съгласно проекта, ще бъде премахната. Именно тогава ищцата накрая подписала акт 15, с което дала възможност да продължи работата по въвеждане на сградата в експлоатация. С оглед изложеното намира, че ищцата е възпрепятствала изпълнението на задълженията му, поради което не следва да й се заплаща неустойка за допусната по нейна вина забава. Счита, че това поведение на ищцата, изразяващо се в принуда да промени сградата независимо от нейния проект, води до извод за нищожност на договорените неустойки, тъй като същите при така стеклите се обстоятелства противоречат на принципа на справедливостта и създават условия за неоснователно обогатяване. В тази връзка посочва, че с така нареченото доброволно споразумение всъщност ищцата е променила първоначално договорените параметри по договора като е изменила раздел VII на Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 17, том VI, рег.№ 13592, дело № 738 от 2015 г. и след подписване на споразумението, същата изцяло си запазва 50 % от дворното място без уговорка да я прехвърли на строителя, като същевременно запазва изцяло обезщетението, включително двете паркоместа, които е получила по предварителния договор и Анекс №1 от 28.05.2015. към него. С чл. 2 от споразумението, относно платформите за двуетажните паркоместа, строителят бил принуден да декларира неверни обстоятелства в заявлението за издаване на разрешение за ползване на сградата. В началото ищцата е подписала без възражение проектите за изграждане на предвидените платформи за двуетажните паркоместа, но след изграждането с подписването на посоченото споразумение е принудила строителя да ги разруши напълно и за своя сметка.