Решение № 163 от 01.08.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 256/2024
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Други актове по делото
- Определение № 824 от 22.10.2024 · МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 -273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Ловеч, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС – Тетевен, съдът е прогласил нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4653448/28.11.2022 г., сключен между М. Х. Г. и „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22, във вр. с чл. 10а, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК във вр. с чл. 143 ЗЗП, както и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 4653448/28.11.2022 г., сключен между М.
Х. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22, във вр. с чл. 10а, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК във вр. с чл. 143 ЗЗП. Съдът е осъдил на основание чл. 79 ЗЗД М. Х. Г. да заплати на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1 176,61 лева главница, както и сумата от 86,34 лева възнаградителна лихва за период от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. С решението съдът разпределил между страните отговорността за разноските, осъждайки „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД да заплатят на М. Х. Г. сумата от 50 лв.
(държавна такса), осъждайки „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД всяко от тях да заплати на адв. Д. М. М. от САК по 480 лв. с ДДС (възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.), а М. Х. Г. да заплати на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД сумата от 450 лв. (разноски по делото).
Решението е обжалвано с въззивна жалба, подадена от М. Х. Г., чрез адв.
Д. М. М., в частта, с която съдът е уважил предявения от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД против М. Х. Г. насрещен иск за заплащане на сумата от 1176,61 лв. – главница и 86,34 лв. - възнаградителна лихва за период от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г. Във въззивната жалба са направени оплаквания 1 за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че договорът за поръчителство е неразделна част от договора за потребителски кредит и след като същият е нищожен, районният съд следвало да приложи последицата на чл. 23 ЗПК и по отношение на уговореното за предоставянето му възнаграждение, а направеното от потребителя плащане по нищожната сделка, следвало се отнесе за погасяване на главницата по договора за паричен заем. Във въззивната жалба се поддържа, че от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че М. Х. Г. заплатила обща сума в размер на 600 лв., предявеният иск се явявал основателен за сумата от 900 лв., поради което за горницата е следвало да бъде отхвърлен от районния съд. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на предявения насрещен иск за разликата над сумата от 900 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство. В писмения отговор се поставя акцент върху обстоятелството, че „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД не е страна по договора за поръчителство и че с оглед на това сумата, заплатена по съшия договор, не е отишла в патримониума на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, че последното дружество се явявало овластено да приема плащанията на договореното възнаграждение по договора за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД и затова не се явява титуляр на вземането за възнаграждение по същия договор. От „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД се възразява и срещу разбирането на въззивника, че от районния съд е направено произнасяне за нищожност на целия договор за паричен заем, доколкото от мотивите на решението било очевидно произнасяне по нищожността на конкретна уговорка договор, като наред с това от въззиваемото дружество се изгражда извод, че и при установена нищожност на основанието за плащане, дадените по него престации можело да ес искат от договарящия чрез посредника поръчител, не и от овластения да действа от негово име получател на вноските.
Въззивникът не взема участие в съдебното заседание не взема участие в съдебното заседание - лично или чрез пълномощник.
Въззиваемият „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД също не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в атакуваната част, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по следните искове, предявени в обективно и пасивно субективно съединяване от М. Х. Г., както следва: против „Изи Асет Мениджмънт“ АД - за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4 от Договор за паричен заем № 4653448/28.11.2022 г., сключен между този ответник и ищцата; и против „Файненшъл България“ ЕООД – за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 2
4653448/28.11.2022 г., сключен между този ответник и ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявен насрещен иск за заплащане на следните суми: 1 176,61 лв. – главница и 86,34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г.
Освен първоначалните установителени искове за нищожност против съответните дружества, районният съд е уважил и насрещния осъдителен иск, предмет на въззивната жалба, осъждайки М. Х. Г. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД суми на заявено основание и в претендиран размер.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на Договор за паричен заем № 4653448/28.11.2022 г. се установява, че на означената в него дата М. Х. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД постигнали съгласие, по силата на което дружеството предава в собственост на заемателя сумата от 1500 лв., а последната се задължила да върне сумата с начислените лихви и оскъпявания в общ размер на 1645,15 лв., на тринадесет двуседмични вноски, всяла от по 126,55 лв. Означеният в договора годишен процент на разходите (ГПР) е 40,22 %, а годишният лихвен процент 35.00 %. В съответствие с чл. 4 от Договора за паричен заем между заемателя М. Х. Г. и „Файнешъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4653448/28.11.2022 г., по който потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 707,85 лв., платимо разсрочено на вноски по 54,45 лв., като са означени датите на които вноските се дължат.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от районния съд, се установява, че размерът на начислените към заемателя М. Х.
Г. задължения са за следните суми: 1500 лв. – главница; 145,15 лв. – лихви и 707,85 лв. възнаграждение за поръчителство, че с предложеното от М. Х. Г. изпълнение на падежа на първите три вноски в общ размер от 600 лв., заемодателят погасил (отнесъл към) 323,39 лв. – главница, 58,81 лв. – лихва и 217,80 лв. – възнаграждение за поръчителство.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният от „Изи Асет Мениджмънт“ АД насрещен иск е основателен, но не е претендирания му пълен размер.
С оглед същественото му съдържание, договорът за заем се квалифицира като потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Затова този нормативен акт ще е приложим при преценка действителността на договора или на негови отделни уговорки.
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22 ЗПК). Санкцията недействителност на договора се свързва с неудовлетворяване на някое от изискванията на закона, установени с изброените в чл. 22 ЗПК разпоредби. Едно от тези нормативни изисквания към съдържанието на договора се отнася до годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК).
3
В случая договорът не удовлетворява това изискване. Означеният в него размер на ГПК от 40,22 % не е реален, защото не е ясно от какво се формира, а от друга страна в него не е включена като компонента сумата 3019,50 лв., определена като възнаграждение, което се дължи от ищцата по договора за гаранция. Тази сума съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото тя е свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и заплащането й е вменено в тежест на ищцата, кредитополучател. Като част от общите разходи, възнаграждението по договора за гаранция подлежи на включване в годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изключването му като компонента от тях и от тяхното формиране съставлява несъответствие на договора за потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК). В този смисъл са и изводите на районния съд Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
Неправилни са изводите на съда, че нямало основание да присъди на кредитора чистата сума, поради липса на направено искане от М. Х. Г. ответника по насрещния иск за извършено прихващане, респ. за предявен от нея иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В молба вх. № 5596/02.11.2023 РС Тетевен от М.
Х. Г. е направено защитно възражение срещу насрещния иск за недължимост на претендираните с него суми, като изрично се настоява, че заплатеното по недействителните уговорки, следвало да се отнесе като погашение на главницата от 1500 лв. При така направеното възражение е следвало да се отговори при изводите за дължимост на чистата главница, на колко възлиза размера й след отнасяне към нея на предложеното от длъжника и прието от кредитора изпълнение в размер на 600 лв. Именно защото не е имало вземане за заплащане на възнаградителна лихва и на възнаграждение по договора за поръчителство, престацията на длъжника от 600 лв. трябва да бъде отнесена към главницата от 1500 лв., при което тя се редуцира на 900 лв., поради погасяването й.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по размера на насрещния иск не съвпадат изцяло. В този смисъл решението в обжалваната му част следва да се отмени само в частта, с която съдът е уважил насрещния иск за горницата над 900 лв. до сумата от 1176,61 лв. (главница) и за 86,34 лв.
(възнаградителна лихва), като вместо това се постанови отхвърляне на иска за тези суми, респ. да се потвърди в останалата му обжалвана част, с която главницата е присъдена до размера от 900 лв.
При този изход на делото въззиваемият следва да заплати разноските на въззивника в размер на 25 лв., както и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на пълномощника на въззивника в размер на 240 лв. (с ДДС), определено под установения по норматив минимум и според конкретната фактическа и правна сложност на делото. Разноски по делото за първа инстанция не се дължат на въззивника, доколкото не са ангажирани доказателства за извършване на такива.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС – Тетевен в обжалваната му част, с която съдът е уважил предявения от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД против М. Х. Г. насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за горницата над 900 лв. до сумата от 1176,61 лв. – главница и за 86,34 лв. възнаградителна лихва за период от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cce5b70f-7896-4c6f-a0a1-49fe6452b4ae