Определение № 824 от 22.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Ловеч, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500256 по описа за 2024 година

След частична отмяна на решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС Тетевен в частта, с която съдът е уважил предявения от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД против М. Х. Г. насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за горницата над 900 лв. до сумата от 1176,61 лв. (главница) и за 86,34 лв.

(възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г.), с решение № 163/01.08.2024 г. по в.гр.д. № 256/2024 г. на ОС Ловеч, е постановено отхвърляне на предявения от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД против М. Х. Г. насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за горницата над 900 лв. до сумата от 1176,61 лв. – главница и за 86,34 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 01.06.2023 г., претендирани по договор за паричен заем № 4653448/28.11.2022 г., респ. потвърждаване на решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС – Тетевен в останалата му обжалвана част, с която съдът е уважил предявения от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД против М. Х. Г. насрещен иск до размера на сумата от 900 лв.

По делото е постъпила молба от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ (вх. № 5745/05.09.2024 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива по частично отхвърления насрещен иск в размер на 480 лв. с ДДС, както и чрез редуциране на присъдените от районния съд в полза на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД разноски (100 лв. държавна такса и 250 лв. – заплатен депозит за вещо лице). В молбата се поддържа, че разноски за първоинстанционното производство се дължат, доколкото въззивната инстанция е отхвърлила частично насрещния иск, а от друга страна, пред първоинстанционния съд са били представени доказателства за предоставена безплатна правна помощ и за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 02.09.2024 г., поради което 1 и с оглед на това, че неподлежащото на касационно обжалване решение е обявено на 01.08.2024 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото денят на подаване се явява първи следващ присъствен по смисъла на чл. 60, ал. 6 ГПК. В срока по чл. 80 ГПК от страната е представен списък на разноските (л. 89 и л. 92 гр.д. № 320/2023 г.

РС Тетевен), поради което молбата на дружеството за изменение на решението по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 9).

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното отхвърляне на предявения против въззивника иск са основание за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв не само за въззивното производство, но и за производството такова. Това е така, защото до приключване на устните състезания в производството пред районния съд от пълномощника на въззивника е поискано заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

2 ЗАдв, че такова е присъдено единствено с оглед основателността на иска на М. Х. Г. за установяване нищожност на уговорка от договора за кредит, но не и за защитата на предявения против нея осъдителен иск, който е уважен изцяло от районния съд. Именно заради постигане на позитивен за М. Х. Г. резултат по осъдителния иск, изразяващ се в частичното му отхвърляне от въззивната инстанция, в полза на представляващия я безплатно адвокат следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и за защитата по този иск пред районния съд (чл. 78, ал. 3 ГПК). Разглеждането на този въпрос в проведеното от районния съд производство по чл. 248 ГПК не е било възможно, с оглед уважаването на осъдителния иск против М. Х. Г. в пълния му претендиран размер (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Дължимото на адв. Д. М. за възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за първа инстанция за оказаната от него защита по частично отхвърления иск следва да се определи под установения по норматив минимум и според конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, по който е постигнат благоприятен за страната резултат (362,95 лв.) при отчитане на извършените от процесуалния представител на ищцата действия. Последният не е взел участие от самото начало на делото (включването му в процеса е след насрочване на делото за първо открито съдебно заседание), като извършените от него действия се свеждат до изготвяне на сезиращи актове и молби по хода на делото, без явяване в насрочените открити съдебни заседания. По тези съображения съдът определя размера на възнаграждението за първа инстанция на 240 лв. (с ДДС).

Частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното отхвърляне на предявения против въззивника иск води до основателност на молбата по чл. 248 ГПК и в частта за редуциране на присъдените от районния съд в полза на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД разноски (100 лв. държавна такса и 250 лв. – заплатен депозит за вещо лице). С оглед частичната основателност на предявения от дружеството иск (за сумата от 900 лв.) и общия размер на претендираната сума (1 262,95 лв.) М. Х. Г. дължи заплащане на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД разноски в първата инстанция в размер на 249,42 лв. (чл.

78, ал. 1 ГПК), поради което присъдените такива от районния съд в размер на 350 лв. (без юрисконсултското възнаграждение) следва да се редуцират до тази сума.

По изложените съображения молбата на Еднолично адвокатско 2 дружество „Д. М.“ (вх. № 5745/05.09.2024 г. на ОС Ловеч) за изменение на решение № 162/01.08.2024 г. по в.гр.д. № 339/2024 г. на ОС Ловеч в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива за първоинстанционното производство по частично отхвърления насрещен се явява основателна и следва да се уважи, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, както и чрез постановяване на отмяна на решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС Тетевен, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените такива от 450 лв.

(включваща и 100 лв. юрисконсултското възнаграждение) до сумата от 349,42 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 162/01.08.2024 г. по в.гр.д. № 339/2024 г. на ОС Ловеч в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на адв. Д.В.М. от АК Пловдив и сумата от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. с начислен с ДДС за защита и процесуално представителство на М. Х. Г. по предявения против нея от „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск по гр.д. № 320/2023 г. на РС Тетевен.

ОТМЕНЯ решение № 80/27.03.2024 г., по гр.д. № 320/2023 г. на РС Тетевен, в частта за присъдените на „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД разноски за разликата от 450 лв. (100 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и юрисконсултското възнаграждение от 100 лв.) до сумата от 349,42 лв.

(включваща и 100 лв. юрисконсултското възнаграждение).

Определението на подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3