Определение № 12 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година. в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601529 по описа за 2025 година. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия С. С.

Я., срещу определение, постановено в разпоредително съдебно заседание на 26.11.2025 г., по Протокол № 6184 от 03.12.2025 г., на съдията-докладчик по НОХД № 5279/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 – ри състав, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати във фазата на досъдебното производство, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на подсъдимия Я..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Защитникът твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като начИ. на формулиране на обвиненията, правели защитата срещу тях невъзможна. Защитникът навежда доводи за липса, в обстоятелствената част на обвинителния акт, на факти, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл.82, ал.1, т.1 НПК), като време и място на извършване на престъплението, обективната и субективна страна на престъплението, за което се внася обвинението.

Защитникът сочи, че повдигнатото на подсъдимия С. Я. обвинение е за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че в периода 5.05.2015 г. - 28.07.2020 г. в гр. София, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), не изпълнил 1 служебните си задължения, произтичащи от чл.5, ал.1 от Устройствения правилник на БАИ:

„Изпълнителният директор на Агенцията: т.1. Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на Агенцията; т.4. Осъществява контакти и взаимодейства с другите органи на изпълнителната власт; т. 13. Изпълнява други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет", като не създал организация за установяване промяна в обстоятелствата, удостоверени в документа по чл.39, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците (ППЗЧ), водеща до неизпълнение на изискванията за издаването му, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване; не създал организация за уведомяване на Дирекция „Миграция" на МВР за настъпването им, съобразно изискването, въведено с нормата на чл.39, ал.4 от ППЗЧ: „Българската агенция за инвестиции уведомява дирекция „Миграция"МВР за всяка промяна в установените с документа по ал.1 обстоятелства, водеща до неизпълнение на изискванията за издаването му, което е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, към момента, когато са станали известни за агенцията и не създал организация за отразяване в специален регистър на дейността по деклариране на промяна в обстоятелствата по чл.25, ал.1, т.6, 7“ и чл.176 от Закона за чужденците в Република България, съобразно изискванията на чл.39, ал.5 от ППЗЧ: „Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред Българската агенция за инвестиции незабавно всяка промяна на обстоятелствата по чл.25, ал.1, т. 6,7 и 17 от ЗЧРБ и веднъж годишно, но не по-късно от 1 декември на текущата година. липсата на промяна в тях. Дейността по тази алинея се отразява в специален регистър“, с цел да набави за другиго (за чужденци, желаещи да получат разрешение за постоянно пребиваване - на основание инвестиции и вложения - и впоследствие да получат българско гражданство) облага, изразяваща се във възможността чужденците неправомерно да се ползват от правото на пребиваване в България и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в противоправно ползване от чужденците от привилегиите на разрешението за пребиваване в България, в разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правомощията на БАИ и в създаване на недоверие в БАИ.

Според защитника, обвинителният акт е неясен, объркан и противоречив, поради неяснотата кои нормативни задължения подсъдимият не бил изпълнил, кои факти били относими към твърдяното неизпълнение и причинната връзка с твърдените вредни последици. Не била посочена и връзката между твърдяното бездействие и получаването на българско гражданство, за което не било достатъчно лицето преди това да е имало само право на постоянно пребиваване.

В обстоятелствената част били описани „схеми“ по осигуряване на предпоставките по чл.25, ал.1, т.6 и т.7 от Закона за чужденците, за които според обвинението, подсъдимият знаел. В обвинителния акт не били изложени факти, установяващи това „знание“, още повече, че „схемите" били по време, когато С. Я. не заемал длъжността изпълнителен директор на БАИ (л.6 от обвинителния акт).

Било посочено, че целта на С. Я. била да облагодетелства чуждите граждани, „посочени в обвинителния акт“, без да са изложени конкретни факти за съществуването на специалната цел.

Според обвинителният акт целта на подсъдимия била описаните в него лица да получат разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Според фактите и обвинението тези разрешения били получени или преди встъпването му, или при спазване на закона, а нарушенията били във връзка с липсата на контрол по продължаващото 2 съществуване на предпоставките за издаването им, липсата на организация за установяване на обстоятелства, водещи до отнемане на правото на постоянно пребиваване, липса на организация по уведомяване на дирекция „Миграция“, липса на организация по отразяване на декларациите в регистъра на БАИ (л.10, л.11 от обвинителния акт).

Налице било противоречие в обвинителния акт и относно твърдените действия, които следвало да бъдат предприети - от една страна се твърди не издаване на наредби, вътрешни правила и пр., а от друга – не утвърждаване на практики и не провеждане на инструктажи, (л.40, 41 от ОА) .

На л.43 от ОА било посочено, че С. Я. не изпълнил задълженията си по чл.5, ал.1, т.13 от Устройствения правилник на БАИ - „други функции, възложени със закон или акт на Министерски съвет". Липсвало обаче посочване кои са тези „други функции" и кои факти установяват неизпълнението им.

Налице било противоречие и относно настъпилите вредни последици.

От една страна се твърдяло, че това била възможността чуждестранните граждани „да се ползват от административни облекчения и привилегии“, с което се подкопавали „устоите на законосъобразното административно обслужване“, а от друга - че 9 чужденците противоправно ползвали „привилегиите на разрешението за пребиваване“, като това разколебавало доверието на обществото в правилното функциониране на БАИ и създавало недоверие в БАИ. Факти за тези вредни последици не били посочени.

В обвинителния акт не били изложени факти за субективната страна на деянието.

Липсата на пълно, ясно и точно формулиране на обвинението нарушавало правото на защита на обвиняемия, защото не можел да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и да се защити пълноценно. Защото обвиняемият се защитава срещу фактическата обстановка и механизма на деянието така, както са описани от прокуратурата.

Според защитника, всички посочени обстоятелства, макар и подлежащи на проверка и оценка, и в хода на съдебното производство, не отменяло задължението на прокурора ясно да ги посочи и конкретизира в обвинителния акт, тъй като този акт предопределял предмета на делото, поставял рамката, в която съдът следва да преценява дали подсъдимият е извършил престъплението, съобразно фактическите твърдения на прокурора (чл.102 НПК) . Основният факт по делото - извършеното престъпление от обективна и субективна страна и авторството на деянието следвало да бъдат установени само в рамките на фактологията, очертана от прокурора с обвинителния акт, защото съдът бил ограничен в тази фактология, която следвало да е ясна и изчерпателна. Постановяването на законосъобразен и обоснован съдебен акт от страна на съда без да се накърнява правото на защита на подсъдимия, изисквало обвинението да съдържа ясна, конкретна фактология и безпротиворечиво описание.

В заключение, защитникът моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което да се разпореди прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени 3 нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното определение – правилно.

На 08.08.2025 г., в Софийски градски съд, е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 5279/2025 г. по описа на този съд, срещу С. С. Я. за извършено от него престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В проведеното на 26.11.2025 г., разпоредително заседание, съдът е намерил направените от защитника на подсъдимия С. С. Я. искания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска градска прокуратура за неоснователни, приемайки липса на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството, изразяващи се в не пълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт и противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива му.

Правилно първоинстанционният съд е споделил становището на прокурора за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на обвиняемия и като последица – липса на основания за връщане делото на досъдебната фаза.

С основание Софийски градски съд е отхвърлил изложените в разпоредителното заседание възражения на защитника на подсъдимия Я., приемайки, че обвинителния акт съдържа минимално изискуемия стандарт с оглед ясното очертаване на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, а от там и рамкиране предмета на разследване в съдебната фаза на процеса. Според съда, обвинителния акт съдържа описание на датата и мястото на извършване на твърдяно престъпление, личността на подсъдимия Я. и участието му в това престъпление, както и механизма на осъществяването му.

Първостепенният съд е приел, че във връзка с твърдяното престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК, в рамките на обвинителния акт са посочени, твърдения, че подсъдимият има качество „длъжностно лице“, заемащо отговорно служебно положение, като е пояснено от къде произтича това квалифициращо обстоятелство. Съдът е установил, че прокурорът е посочил и формата на изпълнително деяние, а именно бездействие във формата на неизпълнение на служебни задължения. СГС се е съгласил със защитата, за дължимото запълване на бланкета с конкретни разпоредби, установяващи задължение за субекта на твърдяно престъпление да предприеме активно поведение, произтичащи от съответен акт с нормативен характер, но съдът е приел, че това задължение е изпълнено с конкретното посочване на разпоредбите на чл.5, ал.1 от Устройствения правилник на БАИ, приет с ПМС, посочен в обвинителния акт, както и с посочването на неизпълнените служебни задължения от подсъдимия Я..

Напълно законосъобразно Софийски градски съд е подчертал, че в рамките на 4 тази процедура съдът не може да указва на държавното обвинение кои конкретно и какви конкретно разпоредби, предписващи задължения на субекта на твърдяно престъпление се явяват нарушени, тъй като е извън материалната му компетентност; че единствено в прерогативите на държавното обвинение е да прецени кои конкретни правни норми да инкриминира, от които произтичат служебни задължения към субекта, като въпросът за коректното им посочване, както и дали те предписват съответно поведение на подсъдимия, е въпрос по същество, който не може да бъде решен в рамките на разпоредителното заседание.