Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 813 от 28.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3067/2020
Вид
Решение № 813
Подписан
28.04.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Кодекс на труда
  • чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. **** , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Деспина Г. ****а

Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100503067 по описа за 2020 година

Производството е образувано по жалба вх. № 261989/21.08.2020г. от Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв. Св.А., против решение № 3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 35546/18.06.2020г. за допълване на решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, като съдът се произнесе с диспозитив по оспорване истинността по реда на чл. 193 от ГПК на длъжностна характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен инструктаж, като признае оспорването на документите за доказано.

С определение от 01.07.2019г. по искане на ищеца Ж. Й. Ж. първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представените от ответника „Трансстрой-****“ АД, ЕИК ********* документи, а именно: длъжностна характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен инструктаж, но не се е произнесъл с нарочен диспозитив за установената неистинност или съответно за потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването, в какъвто смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС, имайки предвид приетото с решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I ГО, както и заключението ,което се извежда от мотивите на т. 1 от ТР № 5/20132г. по ТД № 5/2012г. на ВКС.

Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Моли се да бъде отменено решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51- ви състав на ВРС за произнасяне по направеното оспорване на документи по делото, на осн. чл. 193 от ГПК и за връщане на делото на ВРС със задължителни указания за произнасяне с диспозитив, на осн. чл. 250, ал. 3 от ГПК.

В писмен отговор „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, чрез адв. **** оспорва въззивната 1 жалба като неоснователна. Заявява, че счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК не е самостоятелна искова претенция, макар и да прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив. Като не се е произнесъл с определение преди даване на устните състезания по първоинстанционното дело, то съдът е следвало да обсъди направеното оспорване в мотивите си, както е постъпил.

Освен това, в мотивите си ВРС е приел, че ищецът не е успял да проведе успешно доказване на оспорената длъжностна характеристика и инструктажна книга, така, че няма никакво основание да допълни решението си, като постанови неистинност на оспорените документи, като измени първоначално формираните си изводи в обратния смисъл.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.

Постъпила е и въззивна жалба № 35616/10.06.2020г. от „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, чрез адв. **** против решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, **** сумата от 30000.00лв., представляваща неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука; сумата от 9137.28лв. лихва за забава върху главницата за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г., както и сумата от 185.72лв.,-обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, изразяващи се в извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от депозиране на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на обезщетенията, на осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 2500.00лв., представляваща разноски за адвокатско възнагражедние по първоинстанционното дело и 3180.65лв.-държавни такси и разноски.

Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, по подробно изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено.

Възразява, че присъденото от ВРС обезщетение от 30000.00лв. по иска за неимуществени вреди е завишено, несправедливо, като не е определено в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и нееквивалентно на действително претърпените вреди.

Недоказано е останала претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вредии, доколкото предстнавените касови бонове не сочат лицето, което е направило плащанията.

Съдът не е приложил нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид твърдяното от дружеството-работодател съпричиняване, като ищецът е проявил груба небрежност, въпреки проведените му обучения, инструктажи за безопасност, предупредителните надписи и табели по вагоните на машината и изричното указание на ръководителя на обекта да не се работи по вагона, както и констатациите в протокола за разследване на злополуката, според който вина за влизането на работника между корпуса на хопера и рамата на дозатора има самият той.

Неправилно е прието от ВРС, че не е установен механизмът на настъпване на трудовата злополука, според протокол № 20/12.10.2015г. на ТП на НОИ-****. Този документ, като официален такъв, не е оспорен от ищеца по съответния ред и не следва съдържанието да бъде опровергавано, като се приеме друго за това какво и как точно се е случило при настъпване на злополуката. Неправилно са ценени показанията на разпитаните по делото свидетели, като е дадена вяра на показанията на св. Станоев, който признава, че не е видял какво точно и как е станало, а св. Ж., който син на пострадалия е лично заинтересован.

Съдът е пренебрегнал изцяло показанията на св. ****ов. Налице е съпричиняване, което не е взцето предвид. Следвало е съдът да се съобрази и с разпоредбата на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, но не са приспаднати сумите, получени от пострадалия по обществено осигуряване в размер на 289495.57лв. и получуното обезщетение от ЖЗД „ЦКБ“ ЕАД за временна неработоспособност в размер на 882.12лв. Съгласно чл. 358, ал 1, т 3 от КТ давностния срок за завеждане на иска по чл. 200 от КТ е 3-годишен от момента на увреждането., а срокът за погасяване на вземането за лихва по давност тече от датата на събитието. Претенцията за 2 лихви върху обезщетението е погасено по давност.

В писмен отговор Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв.

Св.А. оспорва въззивната жалба, намирайки я за допустима, но неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като обосновано. Неоснователно е възражението за неправилното приложение на чл. 52 от ЗЗД, което рефлектира върху правилността на обжалваното решение. Неоснователни са и доводите на въззивника, че в първоинстанционното производство извън преценката на съда са останали обстоятелствата от причинно-следствения комплекс, довел до трудовата злополука, начинът на нейното причиняване, както и видът и интензитета на претърпените болки и страдания. ВРС е взел своето решение въз основа на провдеден правилен анализ и съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, като съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД правилно е определил паричния еквивалент на вредите. Правилно според страната е прието, че все още търпи болки и страдания, правилно еотчетено, че след злополуката няма да може да упражнява професията си. До инцидента е има активен социален живот, като след това се е променил драстично.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че всичко това е останало недоказано.

Правилно е приет за основатаелен искът за обезщетение з а имуществени вреди.

Неоснователни са и доводинте във въззивната жалба, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия него. Нарушенията са за работодаетля. Не е бил осигурен с предпазни средства. Не е бил обучен в пълнота за работа с хопери. Не са били проведени задължителните инструктажи. Длъжностната му характеристика не предполага работа като хоперист, като е налице при оформлението на представената за нуждите на процеса подписана длъжностна характеристика при „кражба на подпис“ или при „злоупотреба с бланкет“. Смята, че следва да бъде обезщетен за всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, съобразно правилото на чл. 200, ал. 3 от СКТ. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че следва да бъдат приспаднати получените суми по обществено осигуряване и застраховки. Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не е получавал. Заплатено му е обезщетение за временна неработоспособност и за пропуснати ползи, явяващи се разлика между размера на брутното му трудово възнаграждение ако беше на работа и изплатените му суми от обществено осигуряване по издадените му болнични листи. Не са му изплащани обезщетения за имуществените вреди под формата на претърпени загуби за лечение, както и за неимуществените вреди .

Неоснователни са доводите за погасяване по давност на исковите претенции. Злополуката е настъпила на 18.09.2015г. Исковата молба е подадена в 3-годишния срок, макар и пред друг съд. Не са допуснати от съда и сочените процесуални нарушения.

ВОС съобрази следното:

Гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС е образувано по иска на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв. Св.А., срещу „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, с правно основание чл. 200 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпила на 18.09.2015 г. трудова злополука, сумата от 9137,28 лв., представляваща лихва за забава върху посочената главница от 30 000 лв., начислена за периода от 18.09.2015 г. до 17.09.2018 г., както и сумата от 185,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията.

С писмения отговор „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на 3 управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, чрез адв. ****, се оспорват исковите претенции като недопустими, евентуално неоснователни е представил писмени документи, сред които длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и инструктажна книга за провеждани инструктажи на работници, включително и на ищеца, за които се е подписал. Тези два документа са били своевременно, още в първото по делото пред ВРС о.с.з. оспорени, относно неидентичността на текста на първа страница на длъжностната характеристика, представена от работодателя и тази, представена в НОИ при настъпване на трудовата злополука, макар и подписана от него на втора страница и относно положените за Ж. Й. Ж. подписи в инструктажната книга. Съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК.

В мотивите на решение № 1571/23.03.2020г. по делото, ВРС е обсъдил оспорените писмени доказателства и е приел, че е останало недоказано направеното оспорване. Разгледал е спора по същество и е уважил исковата претенция в пълен размер.

По постъпилата молба вх. № 18.06.2020г. за допълване на решение № 1571/23.03.2020г., с искане съдът да се произнесе с отделен диспозитив по оспорване истинността на длъжностната характеристика и извадка от заповедна книга-инструктажна книга за периодичен инструктаж се моли, като признае оспорването на документите за доказано, съдът е постановил обжалвания акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: