Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3872 от 24.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3067/2020
Вид
Определение № 3872
Подписан
24.11.2020
В сила
24.11.2020
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова, Деспина Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3872

Окръжен съд – Варна

23.11.2020 г.

Град Варна

V състав

На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100503067 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 261989/21.08.2020г. от Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. Невша, Общ. Ветрино, Варненска област, чрез адв. Св.Арнаудов, против решение № 3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 35546/18.06.2020г. за допълване на решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, като съдът се произнесе с диспозитив по оспорване истинността по реда на чл. 193 от ГПК на длъжностна характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен инструктаж, като признае оспорването на документите за доказано.

С определение от 01.07.2019г. по искане на ищеца Ж. Й. Ж. първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представените от ответника „Трансстрой-Варна“ АД, ЕИК 103044422 документи, а именно: длъжностна характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен инструктаж, но не се е произнесъл с нарочен диспозитив за установената неистинност или съответно за потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването, в какъвто смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС, имайки предвид приетото с решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I ГО, както и заключението ,което се извежда от мотивите на т. 1 от ТР № 5/20132г. по ТД № 5/2012г. на ВКС.

Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Моли се да бъде отменено решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51ви състав на ВРС за произнасяне по направеното оспорване на документи по делото, на осн.

1 чл. 193 от ГПК и за връщане на делото на ВРС със задължителни указания за произнасяне с диспозитив, на осн. чл. 250, ал. 3 от ГПК.

В писмен отговор „Трансстрой Варна“ АД, ЕИК 103044422, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“, № 2, представлявано от Десислава Евгениева Тодорова, чрез адв. Ани Колева оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че в счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК не е самостоятелна искова претенция, макар и да прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив. Като не се е произнесъл с определение преди даване на устните състезания по първоинстанционното дело, то съдът е следвало да обсъди направеното оспорване в мотивите си, както е постъпил. Освен това, в мотивите си ВРС е приел, че ищецът не е успял да проведе успешно доказване на оспорената длъжностна характеристика и инструктажна книга, така, че няма никакво основание да допълни решението си, като постанови неистинност на оспорените документи, като измени първоначално формираните си изводи в обратния смисъл.

Постъпила е и въззивна жалба № 35616/10.06.2020г. от „Трансстрой Варна“ АД, ЕИК 103044422, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг“, № 2, представлявано от Десислава Евгениева Тодорова, чрез адв. Ани Колева против решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. Невша, Общ. Ветрино, Варненска област сумата от 30000.00лв., прледставляваща неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука; сумата от 9137.28лв. лихва за забава върху главницата за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г., както и сумата от 185.72лв.,обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, изразяващи се в извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от депозиране на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на обезщетенията, на осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 2500.00лв., представляваща разноски за адвокатско възнагражедние по първоинстан;ционното дело и 3180.65лв.-държавни такси и разноски.

Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, по подробно изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено.

Възразява, че присъденото от ВРС обезщетение от 30000.00лв. по иска за неимуществени вреди е завишено, несправедливо, като не е определено в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и нееквивалентно на действително претърпените вреди.

Недоказано е останала претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вредии, доколкото предстнавените касови бонове не сочат лицето, което е направило плащанията.

Съдът не е приложил нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид твърдяното от дружествотоработодател съпричиняване, като ищецът е проявил груба небрежност, въпреки проведените му обучения, инструктажи за безопасност, предупредителните надписи и табели по вагоните на машината и изричното указание на ръководителя на обекта да не се работи по вагона, както и констатациите в протокола за разследване на злополуката, според който вина за влизането на работника между корпуса на хопера и рамата на дозатора има самият той.

2

Неправилно е прието от ВРС, че не е установен механизмът на настъпване на трудовата злополука, според протокол № 20/12.10.2015г. на ТП на НОИ-Пазарджик. Този документ, като официален такъв, не е оспорен от ищеца и не следва съдържанието да бъде опровергавано иите за лихва по давност, защото исковата молба е заведена в 3-годишния срок от настъпване на трудовата злополука. Не са налице е допуснати твърдяните процесуални нарушения.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

Настоящият състав намира за допустими

Производството следва да бъде насрочено в о.с.з. постъпилите въззивни жалби.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА за 19.01.2021г. от 13.30ч. Да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3