Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 28.11.2024, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Административно наказателно дело 200/2024
Вид
Решение № 54
Подписан
28.11.2024
В сила
06.03.2025
Състав
Антон Цветанов Антонов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кнежа, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антон Цв. Антонов при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Административно наказателно дело № 20241430200200 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа на жалба от Г. М. И., с ЕГН **********, от с. Т., ул. “***“ № **, чрез пълномощник адвокат П. С. от ВрАК, със съдебен адрес в гр.Вр., ул.“***“ № *, ет.*, офис *, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН против Наказателно постановление № 24-0285-000121 от 08.03.2024 год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ КН., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

С придружаващото писмо на РУМВР – КН. в Районен съд - КН., се представиха следните писмени доказателства: Жалба; АУАН –ксерокопие;

Обжалваното НП; Три броя сведения и Ксерокопие от заповед рег.

№8121з1632/02.12.2021г., както бяха разпитани и свидетелите: С. С. С. и Х. Д.

Р. – служители в РУ КН.; М. И. М. – вуйчо на жалбоподателя и Я. В. Б..

Искането в жалбата е съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно поради наличие на 1 вътрешно противоречие при формулировката на обвинението и неяснота за какво деяние е санкциониран жалбоподателя. В представените писмени бележки в хода на делото „по същество“ се прави тълкуване на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, като се стига до заключение, че на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители, съобразно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .

От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите: С. С. С. и Х.

Д. Р. – служители в РУ КН.; М. И. М. – вуйчо на жалбоподателя и Я. В. Б., съдът счита за установено следното: На 09.02.2024г. в 10,55 часа на път III – 306, който се пресича с път III – 1304 - разклона за с.Бреница и с.Т. , свидетелите Х. Д. Р. и С. С. С. – служители в РУ-КН. били изпратени на място да отбиват движението, в посока с.Бреница, тъй като тогава се провеждал протест на земеделските производители и двата входа и изхода на гр. КН., съответно в посока гр.Бяла Слатина и посока гр.Плевен били блокирани от земеделска техника. Обходният маршрут, бил направен за движещите се в посока за и от гр.Плевен от изхода на гр. Бяла Слатина посока с.Т., минавал покрай с.Лазарово и през с.Бреница отивал на кръстовището за с. Долни Луковит и от там към Плевен. Входа на гр. КН. от към гр. Червен бряг не бил затворен, както и изхода в посока Селановци и от там за ферибота- Оряхово били свободни за движение и трафика не е спиран за там.

Свидетелите С. С. С. и Х. Д. Р. били на въпросното кръстовище да упътват камионите, които са отбити от главния път, както и колите, за да могат отново да се върнат по направление от и за Плевен и за София, заради затворените пътища за транзитно-преминаващия трафик. Свидетелите не извършвали спиране на всеки един автомобил, а който е имал нужда от насочване, са му оказвали съдействие за посоките на пътя и от къде могат да минат.

Г. М. И. пристигнал от към гр.КН., спрял с автомобила си до патрулния автомобил и започнал разговор със св. С. С. С. с искане на обяснения защо не 2 са му казали, че пътя Кнежа - Плевен е бил затворен. Като чул този разговор св. Х. Д. Р. отишъл до автомобила на жалбоподателя, като двамата свидетели били от дясната страна на МПС-то, а не до шофьорското място и му разпоредил да отбие отстрани автомобила за да му извърши проверка.

Разговорът се провеждал през отворения десния прозорец на автомобила на жалбоподателя, а св.Х. Р. му показал с ръка да се премести и отбие отстрани при патрулката, за да не пречи на движението.

Същият заявил, че няма да премести автомобила, че те н е си вършат работата, след което подал повече газ и отпътувал в посока с.Лазарово и с.Бреница. Свидетелите го последвали със служебния автомобил „Киа“ и на около 3 км от въпросното кръстовище, той спрял и св.Р. излязъл от автомобила, застанал до него, изискал му документите на автомобила и неговите. В автомобила били три лица, като акт бил съставен на водача за това, че не спира на посочено място от полицейски орган и за това, че превозва пътник, който не е поставил обезопасителен колан. Свидетеля Х. Д. Р. предоставил на жалбоподателя съставения от него АУАН и по негови обяснения, Г. М. И. го взел, смачкал и го хвърлил през стъклото на автомобила си. Свидетеля твърди, че всичко това е записано на записа от служебния патрулен автомобил, който е предоставен по делото, но не беше поискано неговото гледане в съдебно заседание.

Х. Д. Р. и С. С. С. били с униформи, като жалбоподателя спрял автомобила си до тях, а не те са го спирали.

Въз основа на този АУАН, Началника на РУ -Кнежа издал обжалваното НП № 24-0285-000121 от 08.03.2024 год.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима , а разгледана по същество, съдът намира същата за НЕ ОСНОВАТЕЛНА поради което атакуваното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено при следните съображения: Жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.

175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4, 3 т.7 от ЗДвП – превозва пътник, който не изпълнява задължението си за ползване на предпазен колан, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

В случая разпореждането да премести автомобилва си за проверка било издадено устно и чрез действия, чийто смисъл е разбираем за Г. М. И. и , че те се отнасят за него.

Настоящият състав счита, че в случая безспорно е доказано, че свидетелите Х.

Д. Р. и С. С. С. – служители в РУ-Кнежа са изпълнявали задълженията си по служба, като по нареждане на ръководителите си са насочвали движението, в посока с.Бреница, тъй като тогава се провеждал протест на земеделските производители и изходите на гр.Кнежа за и от гр. Плевен били затворени за движение.

Не се уточни от къде е преминал жалбоподателя за да стигне до гр.Кнежа, но след като бил върнат и не могъл да продължи за гр. Плевен, той се върна на кръстовището на път III – 306, където се пресича с път III – 1304 - разклона за с.Бреница и с.Т.. Спрял управляваният от него автомобил, до патрулния автомобил и започнал да иска обяснения от св. С. С. С. защо не са му казали, че пътя Кнежа - Плевен е бил затворен. В този разговор се намесил и св. Х. Д.

Р. отишъл до автомобила на жалбоподателя и през дясната страна на МПС-то на жалбоподателя му разпоредил да отбие отстрани автомобила за да му извърши проверка. Разговорът се провеждал през отворения десния прозорец на автомобила на жалбоподателя, а св.Х. Р. му показал с ръка да се премести и отбие отстрани при патрулката, за да не пречи на движението. Това разпореждане е недвосмислено, ясно, разбираемо, но Г. М. И. не се подчинил, продължил пътя си, което наложило свидетелите с патрулния автомобил да го последват.

Настоящият състав приема за безспорно доказана фактическата обстановка описана в АУАН-а и обжалваното НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. С. и Х. Д. Р. изцяло, които са последователни, логични, незаинтересовани и не са оборени от жалбоподателя.

В обяснсенията си другите двама свидетели: М. И. М. – вуйчо на 4 жалбоподателя и Я. В. Б., присъствали на разговорите проведени на кръстовището на на път III – 306, където се пресича с път III – 1304 - разклона за с. Бреница и с.Т.. потвърждават, че жалбоподателя сам е спрял и е питал патрула защо не са му казали, че пътя е затворен, след което продължили в посока с.Лазарово за гр.Плевен и по пътя били спрени от полицаите с пуснати светлинен и звуков сигнал от техният автомобил.

Направените възражения от Г. М. И., съдът счита за неоснователни при следните съображения: жалбоподателя е спрял управляваният от него автомобил на кръстовището и започнал разговор със св.С. С., а не му е подаван сигнал за спиране от полицейските служители, съобразно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. Когато от патрулния автомобил излязъл и св.Х. Р., той устно и с ръка му показал да се премести и отбие автомобила си отстрани при патрулката, за да не пречи на движението.

Наложените на жалбоподателя Г. М. И. глоби в размер на 200,00 лева и 50,00 лева са съобразени със събраните по делото доказателства и настоящият състав счита, че при определяне н а размера им, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и определените размери съответства на тежестта на извършеното нарушение и разпоредбите на ЗДвП.

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57 и чл.58 от ЗАНН .

Обжалваното наказателно постановление съдържа посочените в чл. 57 от ЗАНН данни, факти и обстоятелства и описаните в АУАН-а нарушения съвпадат с тези описано в НП.

Предвид изложеното, съдът счита, че потвърдено. обжалваното НП следва да бъде

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0285-000121 от 08.03.2024 год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ КН. , с което на Г. М. И., с ЕГН **********, от с. Т., ул. “***“ № **, чрез пълномощник адвокат П. С. от ВрАК, със съдебен адрес в гр.Вр., ул.“***“ № *, ет.*, офис *, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/ месеца и за нарушение ва чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 6