Решение № 92 от 21.11.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 208/2022
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова
Други актове по делото
- Протокол № 227 от 08.11.2022 · Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.339, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20222000600208 по описа за 2022 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, осъденият Д.
В. Н. твърди, че с присъда №77/12.11.2019г. по НОХД№622/2019 г. на РС Несебър е признат за виновен и осъден по чл.343б, ал.3 от НК. С решение № 44/28.03.2022 г. постановено по ВНОХД№ 1295/20 г. по описа на БОС присъдата е потвърдена. Твърди, че и двете съдебни инстанции са тълкували превратно и избирателно доказателствената съвкупност, като не са обсъдили всички негови и на защитата му възражения. Навежда довод, че при извършването на проверката за употреба на наркотични вещества са допуснати нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като не е бил съставен протокол за приобщаването на тестовата касета, че е налице празнота във фактологията относно съхранението и приобщаването на тази касета като годно веществено доказателство в съответствие с разпоредбите на НПК. Твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин, позовавайки 1 се на заключението на токсикологичната експертиза. Заявява, че при отвеждането му за извършено медицинско изследване е отказал такова, като е обяснил, че е приел преди проверката анаболни стероиди, въз основан на което твърди, че тестът е дал фалшив положителен резултат за употреба на наркотични вещества, който не се изключва от експертите по токсикологичната експертиза. Сочи, че основният спорен момент е, кога е извършено деянието, предвид разминаванията на часовете в протокола за извършване на проверката и в талона за медицинско изследване. Излага съображения, че във въззивното решение липсват отговори на всички възражения направени от него и защитата му. Моли съда да възибнови наказателното производство по ВНОХД№1295/2020г. на БОС, да отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане на съда.
В съдебно заседание искателят не се явява, редовно призован.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас дава становище, че искането на осъдения Н. за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Наред с това заявява, че искането за възобновяване на наказателното дело поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Сочи, че въззивният съд в своето решение е дал отговор на всички възражения направени от осъдения и неговата защита досежно часът на изпробването на осъдения и часът посочен в талона за медицинско изследване, което той е отказал и това е документирано в протокола. Навежда довод, че видно от доказателствата по делото лицето лично е отведено в медицинското заведение за вземане на кръвна проба, която той е отказал и този отказ е документиран. Сочи, че допуснатата грешка досежно посочения час в талона за медицинско изследване няма доказателствена стойност относно часа, тъй като лицето лично е отведено в медицинското заведение, където кръв не му е взета поради направения от него отказ. Твърди, че въззивният съд е съобразил указанията на ВКС в отменителното решение, като двете решаващи инстанции са приложили материалния закон правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съдебния акт. Предлага да не се уважава искането за възобновяване, тъй като 2 същото е неоснователно.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Н., съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на представителя на апелативна прокуратура и провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който ден съвпада с датата на постановяване на последното въззивно решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.
С присъда № 77/12.11.2019 г. постановена по НОХД№622/2019 г.
Несебърският районен съд е признал подсъдимия Д. В. Н. за виновен в това, че на 01.12.2017 год. около 16.45ч. в к.к. „Слънчев бряг“ , общ. Несебърв, на пътна отсечка срещу комплекс „Каскадас 3“ управлявал МПС „БМВ 320 Д“ с рег. №* **** ** след употреба на наркотични вещества, метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с идентификационен №ARJJ- 0041, проба 184, съгласно
Наредба
№1/19.07.2017 г за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което на осн. чл.343б, ал.3, вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 250 лв. Със същата присъда НРС е лишил на осн. чл.343г от НК подс. Н. от право да управлява МПС за срок от десет месеца, като на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
По повод въззивна жалба на защитника на подс.Н., делото е разгледано в три въззивни производства.
Първоначално е образувано
ВНОХД№395/2019г. на Бургаския окръжен съд, с решение по което е 3 отменена осъдителната присъда на НРС №12/15.02.2019г. по НОХД№ 962/2018г. поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция. При новото разглеждане на делото от НРС с присъда № 77/ 12.11.2019г. по НОХД№ 622/2019г. подс. Н. отново е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение. При повторното въззивно производство с присъда №96 от 19.06.20г. по ВНОХД№14/2020г. Бургаският окръжен съд е отменил осъдителната присъда на НРС по НОХД№622/2019г., като подс. Н. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С решение №160/04.12.2020г. по н.д. № 583/2020г., І н.о. на ВКС постановената оправдателна присъда на БОС е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение №44/28.03.2022г. постановено по ВНОХД № 1295/2020г.
Бургаският окръжен съд е потвърдил присъда № 77 /12.11. 2019г. на НРС постановена по НОХД№622/2019г..
Предмет на настоящото производство по възобновяване е последното въззивно решение постановено по ВНОХД№1295/20г., което е трето поред въззивно решение по делото.
Безспорно е установено, че производството по НОХД№ 622/2019г. по описа на НРС се е развило по реда на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник са изразили съгласие да не се провежда разпит на вещите лица изготвили заключенията по съдебно - химическата /токсикологична/ и допълнетилната съдебно - химическа /токсикологична/ експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват тези заключения.
С определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК районният съд е одобрил изразеното съгласие.
Посочените от осъдения Н. и неговата защита основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е неоснователно. Предходните съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Районният съд подробно и детайлно е обсъдил събраните по делото доказателства обективирани в 4 гласните и писмени доказателствени средства. Изложени са и съображения, че е спазен надлежният ред за установяване употребата на наркотично вещество съгласно действащата към момента на деянието – 01.12.2017г.
Наредба №1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещаства, или техни аналози, в сила от 29.09.2017г. Съдът подробно е коментирал и анализирал възраженията на подсъдимия и неговата защита досежно индивидуализацията на тестовата касета, нейните показания, кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели Д. и К.. Решаващият съд е обсъдил подробно и реда визиран в разпоредбата на чл.6, ал.4 от цитираната Наредба при отказ на водача да даде кръв за изследване, в който случай меродавно е показанието на техническото средство. В казуса безспорно е установено, че при проверката на подсъдимия, при която е установена употребата на наркотично вещество- метамфетамин, същият е подписал протокола за извършената проверка без възражения и не е оспорил показанията на техническото средство пред контролните органи. Наред с това той се е явил в здравното заведение, но не е дал кръв за изследване, в който случай е приложима разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата. Районният съд е изложил подробни мотиви, защо не приема заключенията по съдебно химическата /токсикологична/ и допълнителна такава експертизи. Дал е отговор на възраженията на защитата и подсъдимия досежно валидността на техническото средство, както и че доказателство за употребеното от водача наркотично вещество не е самата дрегер касета, а резултатът от проведеното посредством нея изследване посочен в приложената по ДП резпечатка на л.27.
Това е така, защото процесната касета е за еднократна употреба и след напояване на лакмуса й с достатъчно количество слюнка и провеждане на изследването на практика е неизползваема и ненужна, тъй като в нея не се съхранява нищо. Подробно е даден отговор и на възраженията на защитата относно противоречието при отразяването на часовете при установяване на извършеното от подсъдимия деяние в АУАН, съответно разпечатката на дрегер касетата, протокола за извършване на проверката за употреба на наркотични вещаства, приключила в 16.25ч., талона за медицинско изследване издаден в 17.40ч. и протокола за медицинско изследване, като в тази връзка са анализирани показанията на св. Къчовски и разпечатката на извършения на подсъдимия тест изготвен в 16.19.39ч., който час е отразен и в дневника за отразяване на резултатите от използване на техническите 5 средства. Подсъдимият е бил отведен в здравното заведание в 17.50ч., където е отказал даване на кръвна проба. В този смисъл съдът правилно е заключил, че часът на установяването на извършеното от подсъдимия деяние управление на МПС след употребата на наркотични вещества, е 16.19ч., като съдът правилно е приел за меродавно отразеното в АУАН, че деянието е извършено окло 16.45ч.
Въззивният съд също е дал отговор на всички поставени от защитата доводи и възражения. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата в подкрепа на извода си за авторството на деянието и виновното поведение на дееца. Изложил е в достатъчна степен съображения по фактите и приложимия закон. Въззивният съд е възприел анализа на решаващия съд, като го е доразвил изследвайки доказателствената съвкупност. Обсъдил е възраженията на защитата досежно начина на извършване на проверката и направените по време на нея констатации. Установена е по категоричен начин направената от проверяващите констатация за положителен тест за употреба на метамфетамин. Съдът е посочил и причините, поради които подс. Н. е отказал да даде кръв за изследване – че е употребил анаболни стероиди. Съдът подробно е обсъдил и заключенията на двете съдебно - химически /токсикологични/ експертизи, както и причините, поради които извършеното изследване не може да даде отговор за наличие на наркотични вещества към 01.12.2017г., а единствено към момента на лабораторните анализи на тест касетата - 5-6.04.2018г., когато е установено наличие на биологична проба, в която не се идентифицирали наркотични вещества, а именно - предвид изминалото време и стабилността на конкретното наркотично вещество.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cadd5a75-a305-44bf-8e74-9c4db2973cf5