Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11859 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50494/2025
Вид
Решение № 11859
Подписан
16.06.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3-4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3-4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 11859 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150494 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от П. Г. Г. срещу „К.“ ЕООД за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит №*********/07.05.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит, по който ищецът е договарял като потребител, с предоставена заемна сума 1600 лв., при ГПР 62,85 %, с фиксиран лихвен процент от 50 %, с уговорка за обезпечение:поръчител или банкова гаранция. Намира съглашението за недействително поради противоречие със закона, а именно чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото обявеният ГПР не съответства на действителните общи разходи по кредита, каквото естество имало предвидената неустойка по чл.18, ал.1 от договора. Същата се начислявала при неизпълнение на чл. 6, ал. 1, която клауза също настоява, че е нищожна; в т.ч. липсва ясна методика за формиране на ГПР.

Ответникът не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени, с оглед факта, че потребителят сам е избрал параметрите и условията му; ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същият и компонентите са обявени точно към датата на сключването му, а уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, не е част от основните престации по договора и нейната недействителност не води до такава на цялото заемно съглашение.

Неустойката е уговорена по правилата на договорната свобода и при фактически състав, който настъпва след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че процесната неустойка е компесаторна, поради което доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК намира за неотносими.

1

По реда на чл. 211 от ГПК „К.“ ЕООД е предявило срещу П. Г. Г. насрещен осъдителен иск по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, под евентуалност с по чл. 23 от ЗПК, за заплащане на сумата 818,07 евро –главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба. Твърди се, че ответникът е в пълно неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно уговореното.

Претендира, при недействителност на договора, дължимата чиста стойност на кредита от 818,07 евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до изплащане на вземането.

Ответникът не оспорва иска и настоява разноските да се възложат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*********/07.05.2024 г., по който са усвоени заемните средства от 1600 лв. /818,07 евро; неустойката за недадено обезпечение по чл.

18,ал.1 от договора не е включена в ГПР.

От предметното съдържание на договора се изяснява, че по реда на чл. 6 от ЗПФУР са предоставени заемните средства от 1600 лева са дължими в срок от 18 м. до 07.11.2025 г., с фиксиран лихвен процент по кредита 50 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 62,85 %. В чл. 3, ал.2, т.8 от договора е предвидено, че кредитът се предоставя при обезпечение –поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Според погасителния план към договора общата сума за плащане от главницата и редовната лихва е 2410,64 лв., а при вноска с неустойка по чл. 18, вр. чл.6 от договра -5470,43 лв. Според чл. 6 страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, като за последното са поставени условия за едно или две физически лица, всяко от които отговаря на кумулативно предвидени условия: за осигурителен доход и кредитен статут. Задължението трябва да се изпълни в срок до два дни от сключването на договора. При неизпълнение на задължението по предоставяне на обезпечение или ако то не отговаря на посочените изисквания, потребителят дължи неустойка в размер на 3059,79лв., като е вписано, че е вземане на кредитора различно от главницата и лихвата и не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите. Според погасителния план по кредитното правоотношение вземането за неустойка е предварително включено и разсрочено плащането й на падежите на плащането на заема.

Сключеният договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Не се твърди сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, и следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите.

Ето защо договорът се подчинява на правилата на Закон за потребителския 2 кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, респ. забраната за неравноправни клаузи за наличието, на които съдът следи служебно.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Преценката за недействителност на договора следва да се прави към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.

Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съдът намира, че уговорената неустойка произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно поведение на длъжника. Поради това се касае за прикрита възнаградителна лихва, доколкото се увеличава цената за ползване на заемните средства.

Потребителят е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което прави обективно невъзможно спазването му.

Неустойката е в размер необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради което противоречи на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Клаузата е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора.

Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви. По арг. § 1, т. 1 отДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които 3 потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит. Според Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор; а да се вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този начин да се заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност и връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретния случай съдът приема, че кредитният продукт е предоставен при предварително изготвен договор, с бланково съдържание, без реален избор за потребителя относно уговорката за неустойка. Това се потвърждава от обстоятелството, че неустойката към датата на сключване на договора се счита за част от дълга на длъжника, като включена в погасителната вноска, и че независимо от упражнения избор дължи неустойка при неизпълнение. Съдът отчита, че в процедурата по кандидатстване за кредит не е предвиден изричен отказ от страна на потребителя за клаузата за обезпечение, респ. се касае за автоматично предварително избиране на съдържанието на договора, каквото един средно информиран потребител ще възприеме като препоръчителен или дори задължителен избор, особено в контекст на банков продукт. Това нарушава принципа за ясно и недвусмислено съгласие, тъй като изборът не е резултат от активна воля на потребителя, а от техническа настройка, дадена от търговеца, което прави компрометирано наличието на информиран избор за потребителя.