Определение № 13079 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13079 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от П. Г. Г. срещу „Кредирект“ ЕООД за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит №1067960/07.05.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит, по който ищецът е договарял като потребител, с предоставена заемна сума 1600 лв., при ГПР 62,85 %, с фиксиран лихвен процент от 50 %, с уговорка за обезпечение:поръчител или банкова гаранция. Намира съглашението за недействително поради противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото обявеният ГПР не съответства на действителните общи разходи по кредита, каквото естество имало предвидената неустойка по чл.18, ал.1 от договора. Същата се начислявала при неизпълнение на чл. 6, ал. 1, която клауза също настоява, че е нищожна; в т.ч. липсва ясна методика за формиране на ГПР.

Ответникът не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени, с оглед факта, че потребителят сам е избрал параметрите и условията му; ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същият и компонентите са обявени точно към датата на сключването му, а уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, не е част от основните престации по договора и нейната недействителност не води до такава на цялото заемно съглашение. Неустойката е уговорена по правилата на договорната свобода и при фактически състав, който настъпва след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че процесната неустойка е компесаторна, поради което доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК намира за неотносими.

1

По реда на чл. 211 от ГПК „Кредирект“ ЕООД е предявило срещу П. Г. Г. насрещен осъдителен иск по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, под евентуалност с по чл. 23 от ЗПК, за заплащане на сумата 818,07 евро –главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба.

Твърди се, че ответникът е в пълно неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно уговореното. Претендира, при недействителност на договора, дължимата чиста стойност на кредита от 818,07 евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до изплащане на вземането.

Ответникът признава иска и настоява разноските да се възложат на ищеца, на осн. чл.

78, ал. 2 от ГПК.

Съдът констатира, че отв. Г. е представил пълномощно по делото, в което не е обективирана воля по чл. 34, ал. 3 от ГПК.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да установи пълно и главно, че договора за заем/оспорената клауза са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи от договора за заем са индивидуално уговорени.

В доказателствена тежест на ищеца „Кредирект“ ООД по насрещния иск е да докаже основание и размер на иска, в т.ч. изискуемост на паричното вземане, съобразно изложеното в искова молба. При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил предявеното парично вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1067960/07.05.2024 г., по който са усвоени заемните средства от 1600 лв. /818,07 евро; неустойката за недадено обезпечение по чл. 18,ал.1 от договора не е включена в ГПР.

Представените от страните документи са допустими и относими, а искането за ССчЕ – ненеобходимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника по насрещен иск – П. Г., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи пълномощно в полза на адвоката за представителна власт по чл. 34, ал. 3 от ГПК – признание на иска, подал от отговор на искова молба вх. №100451/30.03.2025 г. по описа на СРС, или потвърди с изрична писмена молба подаването, или се яви в съдилището и приподпише отговора. При неизпълнение признание на иска се счита за ненаправено, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на 2 определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 година от 09,10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на искова молба, с приложенията, чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3