Акт от 21.03.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 43/2011
- Подписан
- 21.03.2011
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Решение № 222
Номер
222
Година
13.11.2015 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
10.16
Година
2015
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Светла Веселинова Радева
Мария Кирилова Дановска
Васка Динкова Халачева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Васка Динкова Халачева
Въззивно гражданско дело номер
20155100500203 по описа за
2015 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 42/12.06.2015 г.,постановено по гр.д.№ 23/2015 г., К.ският районен съд е отхвърлил предявените от З.„Б. В. И. Г.”, гр.София, срещу С. Б. Ю. от с. Г. к., бщ. К., установителен иск с правно основание чл.274,ал.1, т.1, предл. І от КЗ за сумата от 294.42 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение и установителен иск с правно основание чл.86, ал.1, предл.І от ЗЗД за сумата от 8.12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 28.08.2014 г. до 04.12.2014 г., вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -05.12.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски, за които суми била издадена Заповед № 26/08.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 194/ 2014 г. по описа на Районен съд, гр. К.. Съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника С.Юсеин направените в производството разноски в размер на 200 лв.
Настоящо‗о производство е образувано по повод депозирана от ищеца в производството З.„Б. В. И. Г.”, гр.С., въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се атакува като неправилно. Във въззивната жалба се сочи, че решаващият съд по единствено спорния в първоинстанционното производство въпрос -дали стойностите на алкохол в кръвта на водача са под или над допустимите законови стойности, изградил неправилен извод, че тези стойности са под нормата, което пък правело постановеното от него решение неправилно. В подкрепа на това си становище жалбодателят изтъква съображения в няколко аспекта, а именно, че в производството по установяване и отчитане на законовите стойности били допуснати нарушения. Първо, на разпоредбата на ал.4 на чл.3 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол и други упойващи вещества, защото съдът не съобразил, че процесното ПТП макар и да било на няколко метра извън табелата на гр. К., то всъщност отстояло само на 10 мин. от центъра на града, където се намирал и медицинския център, което пък налагало издаване от длъжностното лице на талон за кръвна проба в рамките на 45 мин., а не в приетите рамки на 120 мин. Нарушени били и разпоредбите на чл.15-чл.17 от същата наредба, защото приетото за значимо в производството изследване било направено от нелицензирана и нелегитимна лаборатория в гр. К., въз основа на занесена на ръка от ответника кръвна проба, вместо същата с експресна поръчка да била изпратена в лицензираната лаборатория в гр. П. Изтъква се също и че законовите 45 мин. или приетите за правилни 120 мин., следвало в производството да се отчитат не от момента на издаване и връчване на талона за кръвна проба, а от момента на настъпване на процесното ПТП. Или като течащи от 15.20 часа, законовите 45 мин. били изтекли в 16.05 часа на 07.08.2014 г. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи предявената искова претенция. Жалбодателят претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата С. Б. Ю., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание, жалбодателят З. „Б. В. И. Г.”, гр. София, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Излага и нови съображения, които не са застъпени във възивната жалба.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца З.„Б. В. И. Г.”, гр.София искова претенция, с която същият цели да бъде установено по отношение на ответника С. Б. Ю., че съществува регресното му вземане в размер на 302.54 лв., от която сума главница в размер на 294.42 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение и мораторна лихва върху главницата в размер на 8.12 лв. за периода от 28.08.2014 г. до 04.12.2014 г., вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -05.12.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, ведно с разноските по заповедното производство в размер на 25 лв.-държавна такса и 144 лв. с ДДС –адвокатско възнаграждение, за които суми била издадена Заповед № 26/08.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 194/2014 г. по описа на Районен съд, гр. К..
Така предявеният пред първоинстанционния съд допустим иск е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.1, предл.І от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Положителните процесуални предпоставки за неговото завеждане в производството са налице: депозирано до компетентния съд на 05.12.2014г. от ищеца З. „Б. В. И. Г.”, гр.С. заявление по чл.410 от ГПК, образувано ч.гр.д. №194/2014 г. по описа на К.ския районен съд, издадена заповед № 26/08.12.2014г. за изпълнение на парично задължение за търсената и в настоящото производство сума в размер на 302.54 лв., от която главница от 294.42 лв. за изплатено застрахователно обезщетение и мораторна лихва в размер на 8.12 лв. за периода от 28.08.2014 г. до 04.12.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 05.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 144 лв. –адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед е депозирано в срок от длъжника С. Б. Ю., възражение с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.
Не е спорно в производството, че на 07.08.2014 г. при управление на лек автомобил марка „С. К.", с рег.№ К 5869 АХ, ответникът С. Б. Ю. виновно причинил ПТП, като при маневра - изпреварване загубил контрол върху управляваното от него МПС и ударил отзад движещото се пред него МПС „Опел Тигра” с рег.№ К5577 АС, собственост на П. Я. М. и управлявано от водача К. Г. Б. ПТП е настъпило на път II – 59 на 28,1 км, в посока гр.К. в около 15.20 часа, в резултат на несъобразена с пътните условия скорост, при предприета маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М-1 - „единична непрекъсната линия" и след употреба на алкохол,като с предната дясна част на автомобила си ответникът С.Ю. ударил правилно движещият се пред него лек автомобил в задната му лява част, вследствие на което за последния настъпили материални щети. Пробата за употреба на алкохол на водача, ответник в първоинстанционното производство С.Ю., извършена с техническо средства –Алкотест Дрегер 7510, фабр. № АRBB -0087, показала 0.57 промила. На водача е бил издаден Талон за медицинско изследване № 0276475. Сигналът за настъпилото ПТП бил подаден в 15,23 ч. на телефон 112 от управляващия пострадалия автомобил К. Б.
От прочита на цитирания талон за медицинско изследване се установява, че е връчен на нарушителя Ю. в 16.20 часа, и същият е бил уведомен да се яви в ЦСМП в гр. К. до 18.20 часа. Установява се, че талонът е входиран под № 4403 в посочения център в 16.50 ч.
От приобщения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 254/ 03.09.2014 г., се установява, че химик в Специализираната химическа лаборатория към ОДМВР, гр. К., е извършил химичното изследване на проба кръв, взета от С. Ю. Установява се, че пробата се изпраща от РУП- К. и че е получена в лабораторията, донесена на ръка на 08.08.2014 г.,както и че опаковката на пробата отговаряла на изискванията на Наредба № 30. Материалът бил изследван за етилов алкохол чрез газхроматографски метод, като било установено наличие на етилов алкохол в количество 0.46 на хиляда.
Не е спорно в производството и че към датата на процесното ПТП, относно автомобил марка „С. К.", с рег.№ К **** АХ е бил в сила валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен със З. „Б. В. И. Г." /застрахователна полица № МФ А 2011 № 03 114 *********, с валидност от 10.07.2014 г. до 10.07.2015 г/. Установено безспорно е по делото и че във връзка с предявената претенция за изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Опел Тигра", с рег.№ К **** АС, настъпили в резултат от гореописаното ПТП, ищцовото дружество е изплатило по щета № 471014141405555 на собственика на увреденото МПС обезщетение в размер на 294,42 лв. Не е спорно и че на 01.10.2014г. е била връчена на ответника в първоинстанционното производство, ответник и по въззивната жалба, С. Ю., регресна покана с искане да възстанови на застрахователя, изплатеното обезщетение в размер на 294.42 лв., поради това, че при осъществяването на процесното ПТП Юсеин управлявал МПС-то след употреба на алкохол. Не е спорно в производството и това, че така поисканата сума не е била възстановена на застрахователя-ищец.
В хода на тези фактически констатации, съдът изгради своето становище:
Исковата претенция има своето правно основание в разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1, предл. І на Кодекса за застраховане, според който застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. А разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за движение по пътищата регламентира тази норма, като установява, че при управление на МПС концентрацията на алкохол в кръвта не трябва да надхвърля 0.5 на хиляда, установено с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Разпоредбата пък на ал.4 на същият член разпорежда, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал.4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.
Въззивният съд като съобрази процесуалната норма на чл. 269 от ГПК, намери, че първоинстанционното решение, предмет на настоящия контрол е валидно и допустимо. Като проверката за правилността на същото, следва да се разпростре само в рамките на релевираните във възивната жалба оплаквания.
В този аспект, съдът като съобрази предписаното от разпоредбата на ал.2 на чл.3 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол и други упойващи вещества, съгласно която при съставяне на акт за административно нарушение при констатиране на концентрация на алкохол на 0.5 на хиляда, следва да бъде издаден и талон за медицинско изследване, намира, че правилно длъжностното лице – мл.автоконтрольор при РУП, гр. К., съставяйки Акт №169/ 07.08.2014 г. за установяване на административно нарушение е издал и Талон за медицинско изследване № 0276475. Тъй като не е спорно в производството, че процесното ПТП е настъпило извън територията на населено място, то е безспорно и че в казуса е приложима разпоредбата на чл.3, т.2, предл.2 от наредбата, а именно, че срокът в който водачът- нарушител следва да се яви в посоченото му в талона за медицинско изследване лечебно заведение е до 120 мин. Следва изрично да се посочи, че дори да се приеме, че длъжностното лице, определило краен срок от 120 мин., не е съобразило предписанието на ал.4- срокът да се определя в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на превоз за отиване до него, то определено този му пропуск не може да води до негативни последици за ответника С. Ю. И това е така, защото той не се е отклонил от определения му краен срок за явяване, а напротив явил се е доста по-рано от неговото изтичане. Следва изрично да се посочи, че така даденият на водача срок за явяване, течащ от момента на осъществяване на процесното ПТП в около 15.20 часа, е изтичал в 17.20 часа, т.е. дори и в този случай ответникът С.Ю. се е явил преди изтичането му, а именно в 16.50 часа.
Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca98481b-84bc-489e-b9df-627b6bd25480