Акт № 75 от 20.07.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 1054

Номер

1054

Година

10.2.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

01.28

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Вера Коева дело номер

20151210102460 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Х. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място]с която против [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя В. А. В., при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 437/31.10.2015г. на управителя на [фирма] и за осъждане на ответника да заплати сумата от 560 лв., представляваща размера на една брутна работна заплата, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска до изплащане на дължимото.

Твърди се от ищеца, че със Заповед № 437/31.10.2015г. на управителя на ответното дружество, получена от ищеца на 23.11.2015г. е било прекратено съществуващото между страните трудово правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ, като заеманата до този момент длъжност на ищеца при ответника е била "Продавач - консултант" в магазин за хранителни стоки в [населено място]. Твърди се, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, като посочената заповед е немотивирана по см. на чл.195, ал.1 от КТ, като никъде не е описано в какво се изразява нарушението на ищеца. Твърди, че не била канена да дава обяснения, както и не е изслушвана и не е подавала молба за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. При поддържане на твърдения в горната насока се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а уволнението е формално, поради липса на основанията, визирани в нея.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и задължаване на работодателя да представи Л., както и удостоверение за последно полученото трудово възнаграждение.

Копие от исковата молба, ведно с доказателствата са връчени на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. не се възразява по допустимостта на иска, но се възразява по основателността му. не се оспорва твърдението на ищеца, че за периода от м.11.2013г. до м.10.2015г. ищцата е работила при ответното дружество на длъжността продавач - консултант. Оспорва се твърдението на ищцата, че обжалваната заповед е получена на 23.11.2015г., като се твърди, че заповедта е получена от ищцата в деня на издаването й, а именно на 31.10.2015г. като се представя също заверен екземпляр от обжалваната Заповед № 437/31.10.2015г., в която липсва отразяване, написано от ищцата, че заповедта е получена на 23.11.2015г. , поради което се твърди, че в представения от ищеца екземпляр е извършено дописване на представеното от ищеца копие от заповедта, поради което на основание чл.193 от ГПК се прави възражение относно достоверността на заповедта в посочената част с допълване на дата 23.11.2015г. върху копието, представено от тази страна. Възразява се и по достоверността на този частен документ, като се твърди, че следва да се кредитира преписа, представен от ответното дружество. Твърди се, че след 31.10.2015г. ищцата не се е явявала на работа, което също удостоверявало неверността на твърденията на ищеца за получаване на заповедта на 23.11.2015г. Твърди се, че е осъществено основанието, на което е издадена обжалваната заповед, а именно подадена молба от ищцата за прекратяване на правоотношението, с вх.№ ЛС - 52/1/30.10.2015г. , поради което се сочи, че заповедта е законосъобразно издадена. Не се възразява по доказателствените искания на ищеца, с изключение искането да се приеме като доказателство представеното копие от обжалваната заповед от ищеца. Прави се и възражение за прихващане с дължимото на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора в размер от 455,40 лв., дължима на основание чл.220 от КТ вр. с чл.326, ал.1 от КТ.

Доказателствените искания на ответника са за приемане на писмени доказателства. Иска се възможност по реда на чл.175 от ГПК да се допусне задаване на въпроси на ищцата, конкретно посочени в писмения отговор, на които ако ищеца не се яви и не отговори при условията на евентуалност се поддържат доказателствени искания за възможност за ангажиране на гласни доказателства при довеждане, както и възможност да се допусне изготвянето на графологична и/или счетоводна експертиза.

Ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и чрез пълномощник, поддържа исковата молба.

Ответната страна, също редовно и своевременно призована, не се явява представител по закон, а чрез пълномощник поддържа исковата молба.

По делото са приети писмени доказателства, както и по реда на чл.176 от ГПК са изслушани отговори на ищеца по поставени въпроси от ответната страна.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Ищецът Д. Х. С. и ответната страна [фирма] са сключили трудов договор № 228/28.11.2013г. , по силата на който ищецът, в качеството на работник, е започнал работа при ответника, в качеството на работодател, при пълно работно време, за неопределено време и договорено месечно възнаграждение в размер от 310,00 лв. и заемане на длъжността „продавач консултант“ от ищцата. Страните са подписали няколко последващи допълнителни споразумения. Със споразумение № 239 от 01.01.2014г., на основание чл.119 от КТ е изменен само срока на договора – с такъв за изпитване, но с последващи допълнителни споразумения № 333/01.05.2015г. и № 419/01.09.2015г. отново е договорено неопределено време на действие на правоотношението, а останалите му елементи, като страни и предмет, не са променяни.

В отговорите по реда на чл.176 от ГПК ищцата Д. Х. С. изрично в съдебно заседание потвърди, че молба, находяща се на лист 14 от делото с вх.№ 5281 от 30.10.2015г. е подписана лично от ищцата, както и че тестът, включително и датите 31.10.2015г. и 30.10.2015г. са също изписани от нея. С тази молба, подадена и входирана при ответника на 30.10.2015г. ищцата е поискала от работодателя , считано от 31.10.2015г. да бъде освободена от заеманата длъжност по взаимно съгласие. Видно от отбелязването върху същата тази молба на същата на входирането дата работодателят е отбелязал, че ищцата следва да си отработи предизвестието , като на 31.10.2015г. е издадена и обжалваната заповед № 437, с която на правно основание, посочено от работодателя – чл.326, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, но с посочени мотиви за причина за прекратяване на трудовия договор – подадена молба от лицето. Върху представения екземпляр на тази заповед от работодателя е видно, че сдъщата е връчена на ищеца на 03.11.2015г., а в представеното от ищеца копие на същата тази заповед от ищеца е изписан текста, че заповедта й е връчена на 23.11.2015г.

Видно от записванията в трудовата книжка на ищцата е, че е отразено прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ,считано от 31.10.2015г. Видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е, че работодателят е входирал в НАП уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на 03.11.2015г. и на 28.11.2015г. В отговорите си по реда на чл.176 от ГПК ищцата потвърждава твърденията на ответника, че след 31.10.2015г. не се е явявала на работа във фирмата на ответника.

Съдът не е открил производство по реда на чл.193 от ГПК, поради недопустимост на такова оспорване - относно верността на отразената дата на връчване на обжалваната заповед на представеното от ответника копие, доколкото в случая се касае до оспорване на верността на дата върху частен документ, а съгласно чл. 181 от ГПК са посочени при какви обстоятелства и факти частния документ има достоверна дата спрямо третите лица. В случая ищецът не оспорва твърдението на ответника, че дописването на датата на връчване на заповедта е станало впоследствие на връчването и от ищеца. Върху представеното от ответника копие на тази заповед такова дописване няма, поради което и в тази част на дописването от ищеца на коя дата е получила обжалваната заповед съдът не кредитира, тъй като очевидно се касае до дописване от ищеца и тъй като представлява изгоден за ищеца факт, това записване в тази част няма материална доказателствена сила. Такава имат само частните документи, които съдържат признание от автора им само по отношение на неизгодни факти, но не и за изгодни такива, какъвто е настоящия случай. Ето защо съдът счита искането за откриване оспорване на документа в поисканата от ответника част по реда на чл.193 от ГПК за недопустимо по арг. на чл.181 от ГПК, но и за доказан факта на връчване на заповедта именно на твърдяното от ответника дата – 03.11.2015г.

Според представената справка от ответника последното получено брутно трудово и начислено според ведомост за м.10.2015г. /л.36/ възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец, преди прекратяване на правоотношението е в размер от 556,74 лв.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По правната квалификация на исковете , изведена на база на фактическите твърдения на ищеца и искането за защита сочат на предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Исковете са процесуално допустими: предявени са при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск и при редовна искова молба.

По същество:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Предмет на оспорване е законосъобразността на заповед № 437/31.10.2015г., с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца с дадено от работодателя правно основание чл.326, ал.1 от КТ, но с фактически мотивирано по причина - подадена молба от лицето. Според съдебната практика, при наличие на противоречие между посочената от работодателя правната квалификация на основанието за прекратяване на правоотношението и описаното фактическото материално основание, визирано в заповедта, от значение е съдържателната /текстовата част/ и въз основа на нея съдът дължи преценка за законосъобразността на уволнението и дължи проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма /така Решение № 746 от 20.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 119/2010г., ІІІ г.о., ГК/. Правната квалификация на работодателя не обвързва съда, а се дължи преценка за законосъобразност относно фактически изложеното като мотиви и доколко същото е настъпило като основание за прекратяване на правоотношението, като е достатъчно работодателят да установи наличието поне на едно от визираните в заповедта за уволнение основания /така Решение № 507 от 08.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 978/2009г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.29-0 от ГПК; Определение № 660 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 119/2010г., ІІІ г.о., ГК; Решение № 346 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 468/2009г., ІV го., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. С уволнителната заповед работодателят е мотивирал прекратяване на правоотношението с мотив – по подадена молба от лицето. Както в отговорите по реда на чл.176 от ГПК, така и в молбата, входирана при работодателя с вх.№ 52/1/30.10.2015г. ищцата е поискала прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. Независимо, че работодателят е посочил като правно основание за прекратяване на правоотношението - по чл.326, ал.1 от КТ с оглед на изложените фактически мотиви и предвид посочената задължителна съдебна практика, следва извода, че в случая е от значение фактически изложеното, за да се прецени дали се е осъществило описаното в обжалваната заповед от работодателя фактическото основание за прекратяване на правоотношението, съобразно изложените фактически мотиви от работодателя , а не дадената от него правна квалификация. /отново в подобна насока е и Решение № 304 от 02.07.2010г. по гр.д.№ 723/2009г. на 4г.о., по реда на чл.290 от ГПК/. В случая е от значение, че и двете страни са изразили воля за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищцата се установи, че е поискала това да стане по взаимно съгласие – т.е. на правното основание по чл.325, ал.1 от КТ, което представлява основание за прекратяване на правоотношението по искането на която и да е страните, както на работника, така и на работодателя, без да е необходимо допълнително мотивиране и излагане на мотиви, причини и др. съображения за това. Достатъчно е ясно и недвусмислено от едната от страните по правоотношението да достигне валидно и недвусмислено волеизявление с изразено желание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно, т.е. по общо съгласие. Фактическият състав на това основание изисква всяка от страните да направи до другата категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно, общо съгласие. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.1 от КТ, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7- дневен срок от получаването му, като ако не направи това изрично, смята се че предложението не е прието. Теорията и съдебната практика категорично са възприели становището, че всяка от страните следва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор –ясно, категорично и безусловно.Не е достатъчно всяка от страните да научи за волеизявлението на другата страна. Фактическият състав на прекратяването на трудовото правоотношение се счита за окончателно осъществен при условията на чл. 325 ал.1 от КТ, тогава когато настъпи съвпадението на двете насрещни волеизявления за условията при които трудовия договор се счита за прекратен./Р – 183- 2011г. на ІІІ г.о. на ВКС./ Така както са нужни еднозначни и категорични волеизявление на страните за сключването на трудовия договор, така корелативно за неговото прекратяване по взаимно съгласие, следва да е налице пълно съвпадение на волеизявленията на страните за прекратяването на трудовия договор и за условията при които това следва да стане. По аргумент на изложеното съдебната практика приема, че подписването на издадената заповед за прекратяването на трудовото правоотношение от работника или служителя, като получател единствено удостоверяваполучаването й, но не и волята на страните по трудовия договор за неговото прекратяване по взаимно съгласие. Писменото съгласие за прекратяване на трудовия договор при конкретно договорените между страните условия, следва да бъде изразено в писмена форма – ясно и категорично, а не с конклудентни действия, каквито са подписването на връчената от работодателя на служителя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Така издадената заповед има само удостоверително, но не и конститутивно действие. /Р- 69- 2012г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ и Р – 400- 2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/.