Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13446 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3885/2026
Вид
Решение № 13446
Подписан
06.07.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 13446 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110103885 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. В. С. е предявила срещу ответника „Ст..” АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .. от 27.08.2022 г., а при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от същия договор.

Ищцата е предявила и осъдителен иск срещу „А...“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 793 евро (съгласно допуснатото из..ение на иска в откритото съдебно заседание, проведено на 10.06.2026 г.), представляваща заплатена при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .. от 27.08.2022 г., която е била получена от ответника „А...“ ЕООД по нищожния договор в качеството му на цесионер.

Ищецът твърди, че на 27.08.2022 г. е сключил чрез онлайн платформа с ответника „С..“ АД договор за потребителски кредит № .., по силата на който е усвоил главница в размер на 950 лв. Договорено е било че кредитът ще бъде погасен за срок от 8 месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР - 42,58 %, като при тази хипотеза общо дължимата сума ще бъде в размер на 1102, 31 лв. Сочи, че съгласно чл. 19 от процесния договор се е задължил да осигури в тридневен срок, считано от сключването на сделката, обезпечения в условията на алтернативност - поръчител, отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора, или банкова гаранция. Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно погасителния план по кредита общият размер на задълженията за главница, лихви и неустойка е в размер на 1863, 84 лв., следователно му била начислена неустойка в размер на 761, 52 лв. или 389, 36 евро. Твърди, че е заплатил обща сума по кредита в размер на 979, 95 евро, от която 130, 26 евро в полза на първия ответник „С..“ АД и 849, 69 евро в полза на втория ответник и цесионер „А...“ ЕООД. Счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение неправилно не е била включена в годишния процент на разходите по кредита и че са налице нарушения на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 1

ЗПК, което води до нищожност на целия договор за кредит, а при условията на евентуалност излага доводи за нищожност на клаузата на чл. 27 от процесния договор за кредит. Предвид изложените твърдения за нищожност на целия договор за кредит смята, че дължи единствено чистата стойност на кредита в размер на 950 лв. Поддържа, че е заплатила 979, 95 евро (1916, 61 лв.) и претендира от втория ответника сума в размер на 849, 69 евро като получена при начална липса на основание по нищожния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С..“ АД, с който ответникът оспорва предявения иск. Посочва, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено пис..о искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на договора.

Твърди, че Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора.

Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след сключването на договора. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна, като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Сочи, че кредитополучателят разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в мо..та в който потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Сочи, че неустойката е компенсаторна, а освен това имала предварително определен начален и краен мо..т, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в договора. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Моли за отхвърлянето на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „А...“ ЕООД. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит или оспорената клауза, като смята, че разходите, които длъжникът дължи при неизпълнение на договорните си задължения, не се включват в годишния процент на разходите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит № .. от 27.08.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а по предявения евентуален иск по чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД сключването на процесния договор, който съдържа оспорената клауза, както и наведените доводи за нейната нищожност.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил в полза на „А...“ ЕООД сума в размер на 849, 69 евро, а в тежест на ответника „А...“ ЕООД – наличието на основание за получаването/задържането й.

Съдът с доклада по делото е обявил на страните, че служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало им е дал възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени следните факти: между ищцата и „С..“ АД е сключен 2 договор за потребителски кредит № .. от 27.08.2022 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, като предвидената в него неустойка за непредставяне на обезпечение не е била включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ../27.08.2022 г., съгласно който ответното дружество „С..“ АД се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 950 лв. В договора е посочен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Като обезпечение на договора са посочени поръчител или банкова гаранция. С чл. 17 от договора ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да осигури поръчител – физическо лице, или да предостави банкова гаранция, а съгласно чл. 27 при неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Предвидено е тази неустойка да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Приет е и погасителен план, съгласно който общият размер на дължимата главница и лихва по договора е 1102, 31 лв., а заедно с неустойката за непредоставено обезпечение – 1863, 86 лв.

Ищцата е приложила към исковата молба уведомление за цесия от 01.04.2024 г., с което ответникът „А...“ ЕООД я е уведомило за извършена цесия в негова полза на вземанията по процесния договор за кредит и за общ размер на вземането по него към 01.04.2024 г. от 2471, 34 лв.

От приложените на л. 45 и л. 46 разписки се установява, че ищцата е заплатила в полза на „С..“ АД сума в общ размер от 254,76 лв., а от приложените на л. 47 и сл. разписки, както и приложеното на л. 87 извлечение се установява, че след уведомяването за извършената цесия ищцата е заплатила в полза на цесионера „А...“ ЕООД сума в общ размер от 2501, 20 лв., или ищцата е заплатила по процесния договор за кредит сума в общ размер от 2755, 96 лв.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Между страните не е спорно, че сумата от 950 лв. е била предоставена на ищеца.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се в..ява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.

Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че 3 неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновре..но с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обре..яване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като за това не са необходими специални знания предвид обстоятелството, че общият размер на неустойката се равняват на 80 % от главницата.