Определение № 16299 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16299 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110103885 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Д. В. С. е предявила срещу ответника „Стик - кредит” АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 873154 от 27.08.2022 г., а при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от същия договор.

Ищцата е предявила и осъдителен иск срещу „АПС Бета България“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 849, 69 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 873154 от 27.08.2022 г., която е била получена от ответника „АПС Бета България“ ЕООД по нищожния договор в качеството му на цесионер.

Ищецът твърди, че на 27.08.2022 г. е сключил чрез онлайн платформа с ответника „Стик кредит“ АД договор за потребителски кредит № 873154, по силата на който е усвоил главница в размер на 950 лв. Договорено е било че кредитът ще бъде погасен за срок от 8 месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР - 42,58 %, като при тази хипотеза общо дължимата сума ще бъде в размер на 1102, 31 лв. Сочи, че съгласно чл. 19 от процесния договор се е задължил да осигури в тридневен срок, считано от сключването на сделката, обезпечения в условията на алтернативност - поръчител, отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора, или банкова гаранция. Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно погасителния план по кредита общият размер на задълженията за главница, лихви и неустойка е в размер на 1863, 84 лв., следователно му била начислена неустойка в размер на 761, 52 лв. или 389, 36 евро. Твърди, че е заплатил обща сума по кредита в размер на 979, 95 евро, от която 130, 26 евро в полза на първия ответник „Стик-кредит“ АД и 849, 69 евро в полза на втория ответник и цесионер „АПС Бета България“ ЕООД. Счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение неправилно не е била включена в годишния процент на разходите по кредита и че са налице нарушения на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до нищожност на целия договор за кредит, а при условията на евентуалност излага доводи за нищожност на клаузата на чл.

27 от процесния договор за кредит. Предвид изложените твърдения за нищожност на целия договор за кредит смята, че дължи единствено чистата стойност на кредита в размер на 950 1 лв. Поддържа, че е заплатила 979, 95 евро (1916, 61 лв.) и претендира от втория ответника сума в размер на 849, 69 евро като получена при начална липса на основание по нищожния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стиккредит“ АД, с който ответникът оспорва предявения иск. Посочва, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на договора. Твърди, че Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след сключването на договора. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна, като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Сочи, че кредитополучателят разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в момента в който потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Сочи, че неустойката е компенсаторна, а освен това имала предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в договора. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Моли за отхвърлянето на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „АПС Бета България“ ЕООД. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит или оспорената клауза, като смята, че разходите, които длъжникът дължи при неизпълнение на договорните си задължения, не се включват в годишния процент на разходите.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит № 873154 от 27.08.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а по предявения евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД сключването на процесния договор, който съдържа оспорената клауза, както и наведените доводи за нейната нищожност.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил в полза на „АПС Бета България“ ЕООД сума в размер на 849, 69 евро, а в тежест на ответника „АПС Бета България“ ЕООД – наличието на основание за получаването/задържането й.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: между ищцата и „Стиккредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 873154 от 27.08.2022 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, като предвидената в него неустойка за непредставяне на обезпечение не е била включена при изчисляване на посочения в договора 2 годишен процент на разходите.

На ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК да изложи твърдения относно това дали вземанията по процесния договор са цедирани, в полза на кое дружество и на коя дата, както и да уточни как е формирал размера на претенцията си по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от 849, 69 евро предвид обстоятелството, че излага твърдения за платена сума в общ размер от 1916, 61 лв. и за чиста стойност на кредита от 950 лв.

На всеки от ответниците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК да заяви сума в какъв общ размер твърди, че е получил от ищцата под формата на плащания по процесния договор.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответниците с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото. Основателно е искането на ищеца по чл. 190 ГПК по отношение ответника „Стик-кредит“ АД, а по отношение ответника „АПС Бета България“ ЕООД следва да бъде отхвърлено, тъй като съответните документи са приложени към отговора на исковата молба. По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след постъпване на становища на страните по въпросите, поставени от съда по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че между ищцата и „Стик-кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 873154 от 27.08.2022 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, като предвидената в него неустойка за непредставяне на обезпечение не е била включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

УКАЗВА на ищеца по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с преписи за ответниците да изложи твърдения относно това дали вземанията по процесния договор са цедирани, в полза на кое дружество и на коя дата, както и да уточни как е формирал размера на претенцията си по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от 849, 69 евро предвид обстоятелството, че излага твърдения за платена сума в общ размер от 1916, 61 лв. и за чиста стойност на кредита от 950 лв.

УКАЗВА на всеки от ответниците по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с преписи за ищеца да заяви сума в какъв общ размер твърди, че е получил от ищцата под формата на плащания по процесния договор.

ЗАДЪЛЖАВА „Стик-кредит“ АД по реда на чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото справка за заплатени суми от кредитополучателя по процесния договор за кредит; справка за всички дължими суми от кредитополучателя по процесния договор за кредит и за сумата, която следва да бъде погасена като остатък по кредита.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза до постъпване на становища на страните по въпросите, поставени от съда по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК по 3 отношение на ответника „АПС Бета България“ ЕООД.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4