Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 238/2023
Вид
Решение № 210
Подписан
09.06.2023
В сила
09.06.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 ал.2 · Търговски закон
  • чл.461 · Търговски закон
  • чл.468 ал.2 · Търговски закон
  • чл.479 ал.1 · Търговски закон
  • чл.484 ал.2 · Търговски закон
  • чл.514 ал.1 · Търговски закон
  • чл.535 · Търговски закон
  • чл.535 т.7 · Търговски закон
  • чл. 536 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. П., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500238 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1324 от 06.12.2022г. постановено по гр.д.№20225220101053 по описа на съда за 2022г., e отхвърлен предявения от ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК: 204710334, седалище и адрес на управление: гр.С. р-н „Л.“, ул. „З.“ №50, ап.1, установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповед за незабавно изпълнение №1390 от 26.07.2021г., издадена по ч.гр.д. №2558/2021г. на РС - П. в размер на 2800 евро, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника А. А. З. с ЕГН 9404243508 от с.Ц., общ.Л., обл.П., ул. „35-а“ №8 на 15.01.2020г. Със същото решение е осъден ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 204710334 да заплати на ответника А. А. З. с ЕГН 9404243508 съдебни разноски по настоящото в размер на 750лв.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „Т.С.“ЕООД, с въззивна жалба с вх.

№1879 от 25.01.2023г. чрез пълномощника си адв. Н. Д. от АК-Благоевград, с доводи за порочност като неправилно, постановено в нарушение на 1 материалния и процесуален закон и необосновано. Неправилно било прието от съда за основателно възражението на ответника за „неавтентичност на подписа“, положен от издателя на процесния запис на заповед, както и установеното от съда според експертизата, че имената на ответника, изписани в графата на издател не са изпълнени от него и поради липса в същата графа на саморъчен кратък подпис на издателя, а такъв бил положен само за удостоверяване на предявяването на менителничния ефект и че предвид изложеното записът на заповед бил нередовен от външна страна поради липсващ подпис на издателя. Изложените аргументи в обратната насока от жалбоподателя са, че представеният документ представлява ценна книга, която съдържа всички изискуеми от закона реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ; че редовността на документа е налице и с него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-ответник и че безспорно не е установено по делото, че последният да е погасил чрез плащане на задължението си и че такова твърдение не е наведено дори в хода на процеса.

Твърди се, че менителничното задължение почива на ценна книга /запис на заповед/ от 26.04.2020г. която притежава всички необходими реквизити по чл.535 т.7 от ТЗ. Посочва, че за липсващия елемент по т.7 следва да се прилагат задължителните постановки на ТР №1 от 28.12.2005г. по тълкувателно дело №1/2004г. на ОСТК на ВКС, като по отношение истинността на подписа на издателят се коментира експертното заключение по назначената почеркова експертиза, посочило, че подписът на издател на записа е изпълнен от ответник З.; че за редовността на документа не е необходимо цялото съдържание на ценната книга да бъде изписано собственоръчно от издателя тъй като няма предвидено такова изискване в закона. Посочва, че изискването което поставя нормата на чл.535 от ТЗ е записът да бъде подписан от неговия издател, което според жалбоподателя, в случая е налице. Посочва, че съдебната практика споделя виждането, че няма пречка ръкописният текст да е написан от лице различно от издателя на записа на заповед и че същественото е, че оспореният подпис като издател на ценна книга е положен именно от отв. З. от което се навежда извода, че частният диспозитивен документ е напълно автентичен. От тук следвало, че волеизявлението , което по своето съдържание представлява обещание за плащане на определена парична сума принадлежи на подписалото за издател лице и че законът не забранява издаването на запис на заповед, в който ръкописният текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател.

2

Поддържа се още, че е налице саморъчен подпис в графата за издател и че положеният под целия текст на записа на заповед подпис безспорно е на ответника А. А. З., който се е запознал със съдържанието на записа на заповед и че законът не изисква удостоверяване на предявяването с подпис и че в случая подписът на издател, положен в края на документа е в съответствие с изискването на чл.535 т.7 от ТЗ, както и че изискването за полагане на подпис е поставено на последно място, защото издателят на записа удостоверява предшестващото го съдържание. Акцентира, че подписът на ответника фигурира в записа на заповед, поради което волята му за абстрактно задължаване към ищцовото дружество е ясно изразена. Посочва, че фактът, че подписът се полага непосредствено след изявлението, и че подписът и изявлението са неразривно обективирани върху един носител, създава сигурност, че волята на автора е тази, до където авторът се е подписал.

Посочва още, че по делото е установено от експертизата, че подписът, който е положен върху процесния запис на заповед, е положен именно от ответника и че първото направено от него възражение, че не е подписал въпросния запис на заповед се явява неоснователно. По въпроса за качеството на положилият подписа в записа на заповед , /дали е положен подпис като издател на ценната книга или при предявяване на записа за плащане/, жалбоподателят акцентира, че подписът изследван от вещото лице, е положен след думата “издател“ и не може да се приеме, че се касае не за издаването му, а за предявяването му. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважи заявената искова претенция, с присъждане на разноските за двете производства.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна в срока по чл.263 от ГПК.

Няма ангажирани нови доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в производството пред първата инстанция „Т.С.“ ЕООД с вх.№ 1879 от 25.01.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК и във връзка с чл.535 - чл.538 и с чл.458 от Търговския закон.

3

В исковата си молба против А. А. З., ЕГН-********** от с.Ц., ул.“ 35та“№8, общ.Л., обл.П., ищецът „Т.С.“, ЕООД, ЕИК 204710334, със седалище и адрес на управление гр.С. 1164, район Л.“, ул.“ З.“ №50, ап.1 твърди, че по инициирано от дружеството заповедно производство по чл.417 от ГПК, на 21.07.2021г. , с разпореждане по ч.гр.д.№2558/2021г. на Пазарджишки районен съд е издадена заповед за незабавно изпълнение №1390/2021г. и изпълнителен лист за сумата от 2800евро-главница по запис на заповед, издаден на 15.01.2020г., предявен за плащане на 01.06.2020г., ведно със законната лихва от 22.07.2021г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 110лв и адвокатско възнаграждение в размер на 600лв, въз основа на които заявителят е образувал изпълнително дело №1504/2021г. при частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, Д.С., рег.№889 ,с район на действие Окръжен съд П.. Твърди се, че в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът А.

А. З., е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането. Предвид изложеното заявителят в заповедното производство твърди, че има правен интерес да предяви настоящия установителен иск за установяване на вземането си, за предявяването на който в едномесечен срок му е указано със съдебно разпореждане на заповедния съд №686 от 28.01.2022г. Твърди се, че на 26.04.2020г. ответникът А. З./издател/ е издал в полза на ищеца „Т.С.“ ЕООД /поемател/ запис на заповед, с който се задължил безусловно, без протест и разноски, без никакви възражения, и без такси и удръжки, да заплати на „Т.С.“ ЕООД сумата от 2800лв евро, като според съдържанието на записа на заповед /ЗЗ/ сумата е платима на датата на предявяването му, като ценната книга била предявена за плащане на 01.08.2020г. Твърди се още, че в периода от предявяване на ЗЗ /01.08.2020г./, ответникът не е заплатил нито пълно ,нито частично сумата, за която се е задължил, което породило правния интерес на „Т.С.“ ЕООД, на 21.07.2021г. да инициира заповедно производство по чл.417 т.10 от ГПК, подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ за сумата от 2800евро. Счита ищецът, че от формална страна ЗЗ от 15.01.2020г. отговаря изцяло на изискванията на чл.535 и следващите от ТЗ, съдържа задължителните реквизитинаименованието “запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума 2800евро при предявяването на записа, име на лицето ,на което или на заповедта, на което трябва да се плати “Т.С.“ ЕООД, дата и място на издаването /гр.С.

15.01.2020г./ и подпис на издателя, поради което поражда действително и 4 безусловно задължение на издателя си по отношение на бенефициера. За падежа по ЗЗ ищецът посочва, че съгласно чл.456 ал.2 от ТЗ, записът е платим на предявяване и че в ЗЗ поемателят е удостоверил със саморъчно изписване на имената и подпис, че записът му е предявен за плащане на 01.06.2020г. Твърди се още, че ЗЗ е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа и че в качеството му на абстрактна сделка, редовният от външна страна ЗЗ доказвал вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, предмет на делото в производството по чл.422 от ГПК. Моли да се признае за установяване по отношение на ответника А. А. З., че дължи на ищеца „Т.С.“ ЕООД сумите присъдени по ЗНИ №1390/2021г. по ч.гр.д.

№2558/2021г., а именно 2800евро-главница по ЗЗ, издадена от 15.01. 2020г., предявен за плащане на 01.06.2020г.,ведно със законната лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса от 110лв и адвокатско възнаграждение от 600лв. Претендира присъждане и на разноските за исковото и за заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. А.

З. чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-П., в който предявеният срещу него иск се квалифицира като допустим, но по същество неоснователен.

Съображенията са, че страните по делото са имали контакти само доколкото дружеството е набирало работници за Италия и Германия и ответникът е кандидатствал и в последствие на 14.01.2020г. е заминал да работи в Италия; че от ищцовото дружество ответникът не е получавал каквито и да било суми в лева или евро, нито е подписвал ЗЗ или друг документ, удостоверяващ, поето от него задължение за плащане на определени суми.

Твърди се от ответника, че той нито е получавал сумата от 2800евро, както и не е издавал или подписвал процесния ЗЗ от 15.01.2020г. Оспорени са с отговора подписите по записа на заповед като се твърди, че не са положени от него. Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане на разноските в производството.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се, че на 20.08.2021г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано заповедно производство от заявителя „“Т.С.“ ЕООД, ЕИК204710334 чрез пълномощника си адв. Н. Т. Д. от АК-Благоевград, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.10 предл. Първо, от ГПК 5 и изпълнителен лист срещу длъжника А. А. З., ЕГН-********** от гр. П., ул.“Н.Ц.“ №67, за парично вземане от 2800евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, представляващо дължима сума по подписан запис на заповед. В т.12 от заявлението е записано, че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 15.01.2020г., с който длъжникът А. А. З./с посочени ЕГН и лична карта/, се задължава без протест и без разноски, за заплати сумата в размер на 2800евро с падеж на 01.06.2020г. Претендира се присъждане и на разноските в заповедното производство-заплатена държавна такса от 110лв и 600лв заплатено адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен в оригинал запис на заповед със следното съдържание/печатен и ръкописен текст/: Запис на заповед /заглавна част/, „Днес, 15.01.20г./ датата е изписана ръкописно/, в гр.С. на основание чл.535-538 от Търговския закон, се издаде настоящия запис на заповед със следното съдържание : Долуподписаният А.