Протокол № 264 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 264 гр. Пазарджик, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500238 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Не се явява процесуален представител за жалб.“Тайгърс Съпорд“ ЕООД ред.пр. От процесуалният му представител адв. Н. Д. от АК-б. е постъпила писмена молба, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа жалбата.

Претендира разноски. Прилага списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Ответника по жалбата А. А. З. не се явява ред.пр. За него се явява процесуалния представител адв. Любка Д. надлежно упълномощена.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №1324 от 06.12.2022г. постановено по гр.д.№20225220101053 по описа на съда за 2022г., e отхвърлен предявения от ищеца „Тайгър спорт“ ЕООД, ЕИК: 204710334, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Златовръх“ №50, ап.1, установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по 1 заповед за незабавно изпълнение №1390 от 26.07.2021г., издадена по ч.гр.д.

№2558/2021г. на РС - Пазарджик в размер на 2800 евро, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника А. А. З. с ЕГН 9404243508 от с.Церово, общ.Лесичово, обл.Пазарджик, ул. „35-а“ №8 на 15.01.2020г. Със същото решение е осъден ищеца „Тайгър спорт“ ЕООД, ЕИК 204710334 да заплати на ответника А. А. З. с ЕГН 9404243508 съдебни разноски по настоящото в размер на 750лв.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „ТАЙГЪРС СЪПОРТ“ЕООД, с въззивна жалба с вх.№1849 от 25.01.2023г. чрез пълномощника си адв. Н. Д. от АК-б. с доводи за порочност като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано. Неправилно било прието от съда за основателно възражението на ответника за „неавтентичност на подписа“, положен от издателя на процесния запис на заповед, както и установеното от съда според експертизата, че имената на ответника, изписани в графата на издател не са изпълнени от него и поради липса в същата графа на саморъчен кратък подпис на издателя, а такъв бил положен само за удостоверяване на предявяването на менителничния ефект и че предвид изложеното записът на заповед бил нередовен от външна страна поради липсващ подпис на издателя. Изложените аргументи в обратната насока от жалбоподателя са, че представеният документ представлява ценна книга, която съдържа всички изискуеми от закона реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ; че редовността на документа е налице и с него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-ответник и че безспорно не е установено по делото, че последният да е погасил чрез плащане на задължението си и че такова твърдение не е наведено дори в хода на процеса.

Твърди се, че менителничното задължение почива на ценна книга /запис на заповед/ от 26.04. 2020г. която притежава всички необходими реквизити по чл.535 т.7 от ТЗ. Посочва, че за липсващия елемент по т.7 следва да се прилагат задължителните постановки на ТР №1 от 28.12.2005г. по тълкувателно дело №1/2004г. на ОСТК на ВКС, като по отношение истинността на подписа на издателят се коментира експертното заключение по назначената почеркова експертиза, посочило, че подписът на издател на записа е изпълнен от ответник З.; че за редовността на документа не е необходимо цялото съдържание на ценната книга да бъде изписано 2 собственоръчно от издателя тъй като няма предвидено такова изискване в закона. Посочва, че изискването което поставя нормата на чл.535 от ТЗ е записът да бъде подписан от неговия издател, което според жалбоподателя, в случая е налице. Посочва, че съдебната практика споделя виждането, че няма пречка ръкописният текст да е написан от лице различно от издателя на записа на заповед и че същественото е, че оспореният подпис като издател на ценна книга е положен именно от отв.З. от което се навежда извода, че частният диспозитивен документ е напълно автентичен. От тук следвало, че волеизявлението ,което по своето съдържание представлява обещание за плащане на определена парична сума принадлежи на подписалото за издател лице и че законът не забранява издаването на запис на заповед, в който ръкописният текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател.

Поддържа се още, че е налице саморъчен подпис в графата за издател и че положеният под целия текст на записа на заповед подпис безспорно е на ответника А. З., който се е запознал със съдържанието на записа на заповед и че законът не изисква удостоверяване на предявяването с подпис и че в случая подписът на издател, положен в края на документа е в съответствие с изискването на чл.535 т.7 от ТЗ, както и че изискването за полагане на подпис е поставено на последно място, защото издателят на записа удостоверява предшестващото го съдържание. Акцентира, че подписът на ответника фигурира в записа на заповед, поради което волята му за абстрактно задължаване към ищцовото дружество е ясно изразена. Посочва, че фактът, че подписът се полага непосредствено след изявлението, и че подписът и изявлението са неразривно обективирани върху един носител, създава сигурност, че волята на автора е тази, до където авторът се е подписал.

Посочва, че по делото е установено от експертизата, че подписът, който е положен върху процесния запис на заповед, е положен именно от ответника и че първото направено от него възражение, че не е подписал въпросния запис на заповед се явява неоснователно. По въпроса за качеството на положилият подписа в записа на заповед, /дали е положен подпис като издател на ценната книга или при предявяване на записа за плащане/, жалбоподателят акцентира, че подписът изследван от вещото лице, е положен след думата “издател“ и не може да се приеме, че се касае не за издаването му, а за предявяването му. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважи заявената искова претенция, с присъждане на разноските за двете 3 производства.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна в срока по чл.263 от ГПК.

Няма ангажирани нови доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Адв. Д.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.

Няма да соча други доказателства.

Съдът счете делото за изяснено, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.Д.: - Моля, да оставите изцяло в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск по чл. 422 срещу моя доверител. Правилно РС е приел, че не е налице един от съществените реквизити на запис на заповед, който го прави нищожен съгласно приетото Тълкувателно решение № 1/28.12.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2004г. на Общо събрание гражданска и търговска колегия на ВКС. Подробни съображения досежно редовността и правилността на решението съм изложила в писмени бележки, които представям. Моля, да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представям списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита.

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 17 юни 2023г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4