Решение № 434 от 10.11.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 121/2021
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 10.11.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Определение № 642 от 01.06.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 758 от 28.06.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 1005 от 09.08.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 3338 от 16.08.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 3384 от 19.08.2021 · Елина Пламенова Карагьозова
- Протокол № 490 от 13.10.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Определение № 1340 от 14.10.2021 · Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 77 от 07.01.2022 · Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8,параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 76 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900121 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., срещу Т. В. П., EGN **********, с адрес: ******, представляван от назначен от съда особен представител, иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата от 34 530,13 лева /тридесет и четири хиляди петстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/, дължима по Договор за кредит Експресо No 870134320930 / 22.01.2016г. , от които, както следва:
1 / 26 707, 62 лева /двадесет и шест хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
2 / 6 387,32 лева /шест хиляди триста осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва по Част I, т. 8 от Договора за периода от 22.08.2017г. до 23.02.2021г.;
3 / 1 435,19 лева /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща наказателна лихва по Част I, т.9. от Договора за периода от 23.09.2017 г. до 23.02.2021 г.;
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответника за наличието на неравноправни клаузи - чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречие с разпоредби на ЗПК – чл. 10 и чл. 16 от ЗПК.
1
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 22.01.2016г. между Сосиете Женерал Експресбанк АД дружеството преобразувано чрез вливане в Банка ДСК АД ("Банката") и Кредитополучателя Т. В. П. бил сключен Договор за кредит Експресо № 870134320930 ("Договор за кредит"), по силата на който Банката била предоставила на Кредитополучателя Б. кредит в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 22.01.2026г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 22-ро число на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,49 % годишно. Посоченият лихвен процент не бил променян по време на действие на процесния договор за кредит. По силата на Част I чл.9 от договора, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Съгласно Част II чл.10, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно Част II чл.11 от договора, Кредиторът имал право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от Кредитополучателя на 22.01.2016г. по посочената в Част I чл.б от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с IBAN BG88TTBB94001515017843. В Част I чл.7.1 от Договора за кредит страните били уговорили погасяване на кредита с месечни вноски в размер на 365,73 лева, съгласно погасителен план -Приложение към договора за кредит за период от 120 месеца. Сочи, че процесният договор е действителен, същият съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице била валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред служител на Банката. В съответствие с действащите към момента на подписване на договора за кредит нормативни актове, Банката била предоставила на кредитополучателя и ответник в настоящето производство цялата преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общите условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, съгласно чл.22 от Част II от Договора за кредит. С предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, банката кредитор била изпълнила поетия по договора ангажимент и била изправна страна по него. Кредитополучателят бил допускал просрочия по погасяване на кредита, като бил платил вноските по погасителен план с падеж до 22/08/2017 г., в следствие на което е останало неплатено задължение за вноските за месец септември 2017г. до месец февруари 2021г., всяко от по 365,73 лв. месечно с падеж 22-ро число. Сочи, че ответникът дължи на банката следните суми : дължима главница: 26 707,62 лева; дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 22.8.2017 до 23.2.2021 г. вкл.: 6 387,32 лева и размер на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 23.9.2017 г.
2 до 23.2.2021 г. вкл.: 1 435,19 лева, като общо дължима сума по кредита е 34 530,13 /тридесет и четири хиляди петстотин и тридесет и 0,13/ лева. Претендираната договорна лихва била дължима на основание Част I чл.8 от процесния договор. В тази връзка началният момент на претендираната договорна лихва - 22/08/2017г. е момента, от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена от ответника. Посоченият краен момент - 23/02/2021 г. е датата до която банката е начислявала възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка представлява договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание Част I чл.9,1 от договора за кредит в размер на 6 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 23/09/2017 г. до 23/02/2021 г. Моли съда да приеме, че настоящата искова молба имала характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й до ответника, последният бил изпаднал в забава и вземането на кредитора Банка ДСК АД било предсрочно изискуемо. Към датата на предявяване на настоящия осъдителен иск била налице допусната забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което било условие съгласно Част II чл.10 /2/ от договора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Заявява изрично, че считано от получаване от ответника на препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК АД счита кредита за предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител по делото. Същият сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че процесният договор е недействителен, поради неизпълнение изискването на чл. 10 ал. 1 Закона за Потребителския Кредит, екземпляр от договора да бъде предоставен на всяка от страните. Оспорва ответникът да е получил екземпляр от подписания на 22.01.2016г. Договор - Част I и Част II, поради което и на основание чл. 23 ЗПК счита, че се дължи връщане само на чистата сума по кредита. Твърди, че банката не е изпълнила задължението си да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, съобразно чл.8,параграф 1 от Директива 2008/48 и разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. По отношение уговорката в чл. 6 ал. 2 от Част II от Договора, (позволяваща едностранно определяне на допълнителните разходи като такси) твърди, че не била индивидуално уговорена и позволявала поведение, нарушаващо баланса на правата и задълженията на страните, което било несъвместимо с добросъвестността. Сочи, че е неравноправна уговорка и не е породила действие за потребителя и съответно съдът следвало да отчита съдържанието на сделката без нея, без това да изключва действието на договора като цяло, тъй като съществения му елемент - начален фиксиран лихвен процент и определени според него стойности на равните месечни анюитети не се засягат от опорочената клауза, а запазването на договора в първоначалните, неизменени параметри, е съответно на интереса на закриляния кредитополучател (продължаващ да се ползва от уговорените падежи по дългосрочния план). Кредитополучателят бил заявил бланкетно, че е запознат с Тарифата на Банката и бил съгласен да заплаща предвидените в нея такси и комисиони, но по делото няма представен екземпляр от Тарифата, подписан от Т. В. П.. По отношение клаузата на чл. 14, Част I от Договора - такса за одобрение на кредита - счита 3 същата клауза за недействителна, поради противоречието й с чл. 10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит, който сочи, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Т.нар. в чл. 14 Част I от Договора „Такса одобрение" била всъщност такса по усвояването на кредита, като тя е била удържана от сумата на кредита, веднага след превода, по Б.ата сметка на Кредитополучателя. Моли съда да отхвърли всички претенции, а в условията на евентуалност тези за заплащане на възнаградителни и наказателни лихви.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирана е молба преди датата на о.с.з, с която се сочи, че банката поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител, който оспорва исковата претенция и поддържа подадения отговор, като моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Служебно известен факт е, че от 30.04.2020г. „Експресбанк“ АД /старо наименование Сосиете Женерал Експресбанк/ се е вляла в Банка ДСК АД, поради което и последната се явява и неин правоприемник, вкл. като страна по процесния договор за кредит.
С договор за кредит Експресо No 870134320930 от 22.01.2016г., Банката ищец е предоставила на ответника Т. В. П. потребителски кредит в общ размер на 30 000 лв. със срок на договора до 22.01.2026г., размер на погасителните вноски – 365,73 лв. за периода от 120 месеца. Страните са уговорили номинален лихвен процент в размер на 7,49 % на година за целия срок на договора и наказателна надбавка, в случай на просрочие на погасителни вноски – 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо – 13,49 %. Годишният лихвен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора – 8,84%.
Уговорена е такса за одобрение на кредита – 512,05 лв. Уговорено е и сключване на застраховка „Живот“, като разходите за застраховката са определение на 0,62% годишно върху остатъка от главницата по кредита. В договора уговорено – част II чл.2, че усвояването на кредита ще се извърши безкасово по разплащателната сметка на кредитополучателя при Банката чрез кредитиране на сметката с пълния размер на предоставения кредит. В договора изрично е посочено, че договорът се подписва в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Към договора е подписан и погасителен план, който е неразделна част от договора, в който е посочено, че месечната погасителна вноска в размер на 365,73 лв. включва задължения за главница, възнаградителна лихва и застраховка.
Приложено е извлечение от Б.ата сметка на длъжника, от което се установява, че на 22.01.2016г., кредитът е бил усвоен от длъжника, като е кредитирана сметката му с пълния му размер. Видни са и всички извършвани от длъжника погашения на задълженията му по 4 кредита.
Представено е извлечение от счетоводните книги, от което се установява, че банката е отразила като дата на настъпване на изискуемостта – 24.02.2021г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника – 42 броя за периода от 22.09.2017г. до 22.02.2021г.
Разпечатката съдържа 23 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8f3278c-8b72-41c0-8717-911494b5facb