Решение № 185 от 05.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13314/2022
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 05.01.2023
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Други актове по делото
- Разпореждане № 22999 от 15.03.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 31585 от 08.04.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 19296 от 01.08.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 79446 от 29.08.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 14931 от 21.10.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 19934 от 08.12.2022 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 16416 от 06.02.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 26711 от 27.02.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 162136 от 07.11.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 162143 от 07.11.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 162703 от 08.11.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 168996 от 19.11.2024 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 22080 от 04.02.2025 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 43503 от 13.03.2025 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Определение № 12022 от 13.03.2025 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 98956 от 23.06.2025 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
- Определение № 35384 от 26.08.2025 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1, т. 13 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 117, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 45 · Конституция на Република България
- чл. 56, изр. 1 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110113314 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от П. А. С., ЕГН: **********, срещу Н. Й. Д., ЕГН:
**********, Л. Л. Ж., ЕГН: ********** и В. Н. С., ЕГН: **********, с която се иска всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца поотделно сумата от по 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради подаването от ответниците на писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр. пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, която пр. пр. е прекратена с постановление 19.08.2021 г. Претендира се законна лихва върху претенциите от дата на подаване на исковата молба, както и разноски.
В исковата молба се поддържа, че на 08.03.2021 г. ответниците Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В.
Н. (С.) Якимова са подали сигнал срещу ищеца в СГП. В него те изложили твърдения за извършено от ищеца престъпление, а именно, че ищецът е присвоил парични средства на сдружението – “НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА СИБИРСКО ХЪСКИ –
БЪЛГАРИЯ”, ЕИК 176223658. По техния сигнал е образувана преписка с № 9589/21 г. по описа на СГП, която била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Ищецът намира, че с действията си Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В. Н. С., са го набедили писмено пред надлежен орган на властта, че е извършил престъпление от общ характер, въпреки че са знаели, че е невинен. Твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на страх, унижение, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв, срам от близки и колеги. Посочва, че след подадения от страна на ответниците сигнал, бил извикан на разпит в полицията, където в неприятна обстановка се наложило да обясни на разследващите органи, че не е извършил твърдяното престъпление.
Допълва, че се чувствал уплашен и унизен, бил притеснен, че може да бъде подложен на наказателно преследване, като същевременно изпитвал силен гняв поради липсата на 1 основание за предприетите от компетентните органи действия. Твърди, че не можел да спи, вследствие на което страдал от преумора и нервност. Изпитвал срам от приятелите и семейството си, както и от колегите от сдружението, които знаели за случващото се, бил поставен в ситуация, в която изглеждал като измамник и крадец. Проверката във връзка с образуваната прокурорска преписка продължила повече от три месеца, като с напредване на времето симптомите се увеличавали. Въпреки прекратяването на процесната преписка ищецът продължил да изпитва чувство на унижение и срам. Ето защо, моли за уважаване на предявените осъдителни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от В. Н. С., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излага твърдения за липса на противоправно поведение, доколкото счита, че с подаването на сигнал до компетентните органи не е нарушила императивна правна норма. Поддържа, че липсва субективният елемент вина, тъй като в подадения до компетентните органи сигнал не били изложени неверни твърдения. Счита, че предвид липсата на противоправно поведение не е възможно настъпването на твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях. В условията на евентуалност намира предявената претенция за прекомерна по размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Л. Л. Ж., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че пр. пр.
№ 9589/21 г. по описа на СГП била препратена на СРП по компетентност, като пр. пр. със същия номер на СРП не била прекратена с влязъл в сила акт. Счита, че подаването на процесния сигнал до компетентните органи не представлява противоправно поведение.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Н. Й. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се твърдения, че ищцата в качеството и на член на процесното сдружение не е имала право да извършва финансова дейност, а именно да получава парични суми от името на дружеството, доколкото съгласно чл. 19, ал. 3, предл. трето от Устава на последното не била предвидена длъжност касиер.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В отговора на исковата молба на В. С. са изложени твърдения за недопустимост на производството и за нередовност на исковата молба. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер – виж решение № 50153 от 09.11.2022 г. по т. д. № 1648/2021 г. на II т. о. на ВКС, решение № 51 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г., III г. о. на ВКС и др.
Солидарността по чл. 53 от ЗЗД е полза на кредитора и само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията си за обезвреда – дали солидарно срещу съпричинителите на 2 вредата или за част от претенцията си срещу всеки от длъжниците. Размерът на претенциите е ясно посочен в петитума на исковата молба. Неоснователни са и възраженията за приложение на чл. 17, ал. 1 ГПК. Относно допустимостта и редовността на претенциите са изложени и подробни съображения в производството по чл. 274-278 ГПК във вр. с чл. 396 ГПК с определение от 16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4870/2022 г. по описа на СГС. Претенциите са допустими и редовни и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че ответниците с конкретните си противоправни действия, които се изразяват в подаване на сигнал до СГП за извършено от ищеца престъпление /при знание неистинността на твърдените от тях обстоятелства и заявяването им с цел да увредят ищеца/, са му причинили неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответниците и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
С определение от 01.08.2022 г. като безспорни и признати между страните са отделени обстоятелствата, че ответниците Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В. Н. /С./ Якимова са подали сигнал срещу ищцата до СГП, въз основа на който е образувана прокурорска преписка № 9589/21 г. по описа на СГП, която е прекратена.
По делото е приложена пр. пр. № 25512/21 г. по описа на СРС, изпратена по компетентност пр. пр. № 9589/2021 г. на СГП. Същата е образувана по сигнал с вх. № 9589/2021 г. от 26.03.2021 г. на СГС, подаден от председателя на „НКП Сибирско хъски“ – Н. Й. Д., както и Л. Л. Ж., Макрина Русева и В. Н. С.. В сигнала се съдържат твърдения, че „Гергана Генчева и заедно с П. С. и Надежда Божилова са присвоили парични средства на сдружението“. С постановление от 19.08.2021 г. на прокурор при РП София е отказано образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер и е прекратена прокурорската преписка. Като основание за прекратяване на преписката в постановлението е посочено, че в случая не е налице престъпен състав по чл. 206, ал. 1 НК, а се касае до граждански правоотношения. Не е спорно по производството, че постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
От справка в ТР към АВ се установява, че „НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА СИБИРСКО ХЪСКИ – БЪЛГАРИЯ“ Сдружение е с представляващ Н. Й. Д. от 12.06.2019 г., членове на управителния съвет /УС/ от 12.06.2019 г. Н. Й. Д., ИВАЙЛО П. ПЕТРОВ, ГЕРГАНА ЕЛИСАВЕТОВА ГЕНЧЕВА, МАКРИНА ГЕОРГИЕВА РУСЕВА, МАЯ
ВЕЛИКОВА ПОПОВА. ЮЛИЯ ВЕЛКОВА ВЕЛКОВА и ХРИСТИНА ЛЮБОМИРОВА
ЯНКОВА, а от 19.05.2021 г. Н. Й. Д., ИВАЙЛО П. ПЕТРОВ и НИКОЛА АЛЕКСАНДРОВ И..
С решение от 17.03.2018 г. на Общо събрание /ОС/ на сдружението П. С. е избрана за касиер. В представения по делото Устав на сдружението, одобрен на учредително събрание от 19.11.2011 г. /л. 51-62/, а и в Устава, одобрен на ОС от 25.04.2021 г. /публикуван в ТР/, липсва предвидена длъжност касиер, както и не е възложено на ОС на сдружението да 3 избира касиер, респ. за какъв срок се избира лице на тази длъжност. Предвидено е в чл. 16 на Устава, че УС осигурява изпълнението на решенията на ОС, както и, че обсъжда и решава всички въпроси, които не са в компетенция на ОС.
По производството са разпитани свидетелите Г. Щ. С. и Никола
Александров И..
Свидетелят С. /син на ищцата/ излага, че в работен ден пътувал с майка си, тя карала и получила позвъняване от непознат номер, отсреща се идентифицирал полицай и казал, че е поканена, повикана да даде обяснение в районното. След това свидетелят разбрал, че са я викнали, за да даде обяснения за сигнал срещу нея за присвояване на пари от касата на дружеството „Сибирско хъски“. В това сдружение свидетелят не знае майка му точно от кога членува, но със сигурност от 4 или 5 години. Свидетелят твърди, че майка му е ходила на състезания със сдружението, има организационни дейности, но детайли каква функция е изпълнявала в това дружество не знае. Свидетелят С. заявява, че е сигурен, че ищцата не е присвоявала пари от това сдружение, тя ръководила и неговите финанси и била човекът, на който свидетелят се доверявал най-много.
Свидетелят И. /зам. председател на „НКП Сибирско хъски“ – България/ твърди, че членски внос в сдружението се събира единствено по банкова сметка от 2020 г. Твърди, че решенията и начинът на провеждане на събранията се публикуват на страницата на клуба.
Свидетелят не помни П. С. да е заемала някаква длъжност в клуба. Сочи, че през м.01.2022 г. П. С. му предала документите на сдружението, които били в нея. Излага, че новият правилник на сдружението е от м.05.2020 г. Свидетелят не бил плащал членски внос на ръка, плащал го по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. Отговорник на банковата сметка на клуба според свидетеля е председателят.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Затова подаване на жалби/сигнали, молби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – виж решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д.
№ 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС.
Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Молителят е добросъвестен и, когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел 4 обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или, за да накърни друг обществен интерес – виж решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на ВКС. За предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на сигнал от едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като молителят/жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи виж решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6ad5224-6610-4fa4-855f-21e1e3ad1d97