Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2915 от 18.12.2014, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 4347/2013
Вид
Решение № 2915
Подписан
18.12.2014
Състав
РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.2 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.84 ал.2 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • §6 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.29 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.116 т.6, т.10 и т.11 · Наказателен кодекс
  • чл.116 т.6, т.10 и т.11 · Наказателен кодекс
  • чл.116 т.6, т.10 и т.11 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /18.12.2014 год., гр. Варна

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХХVІ с-в, в публичното заседание на дванадесети септември 2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА

АНДОНОВА при секретаря Г.Б. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№4347 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна, против Министерството на правосъдието представлявано от Министъра, с три обективно съединени искови претенции в общ размер на 55 000 лв., както следва:

1). В размер на 282 лв. (описани по пера в исковата молба) – за обезщетение на претърпени имуществени вреди за закупуване на пластмасови прибори за хранене, за периода 01.04.2011г – до 30.11.2013г вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата;

2). В размер на 1 466.04 лв. (описани по пера в исковата молба) – за обезщетение на претърпени имуществени вреди за закупуване на тоалетни принадлежности, дрехи и обувки, за периода м.06.2007г – м.06.2013г вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата;

3). В размер на 53 251.96 лв. – за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх в резултат на поставянето му в унизително отношение, което той не е в състояние да промени, и поставянето му в положение, увреждащо физическото му здраве и унижаващо човешкото му достойнство, за периода 01.06.2007г – 30.11.2013г. вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че е постъпил в ОЗ-Варна през 2007г и изтърпява наказанието си в зона със засилен надзор и охрана, без право на работа и без доходи. От началото на постъпването му в затвора администрацията не му е осигурявала бельо, дрехи според сезона, чехли и обувки, самобръсначки, паста и четка за зъби, сапуни (тоалетен и за ръце), тоалетна хартия и прах за пране, а след месец април 2011г – и прибори за хранене, след като администрацията е иззела металните такива.

Излага, че в резултат на неизпълнението на задължението по чл.10 ал.1 от ЗИНС и чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНС (чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН /отм./) от страна на държавата, той е лишен от вещи от първа необходимост, без това да е част от наложеното му наказание, което надхвъря границите за разумност по см.чл.36 от НК и преминава в унизително отношение, увреждащо физическото му здраве, а осъзнаването на невъзможността да промени тази ситуация и безсилието му резултират в увреда на психическото му здраве и унизяване на човешкото му достойнство. Твърди, че вредите са му причинени от бездействието на ответника да изпълни законоустановеното си задължение за осъществяване на контрол и формално ръководство на местата за лишаване от свобода съгл.чл.10 ал.1 от ЗИНС, §12 от ЗИНС, чл.2 от ППЗИНС, и нормите на КРБ и ЕКЗПЧОС.

В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените претенции, като в последното открито съдебно заседание заявява, че не оспорва само изпълнението на задължението за осигуряване на дължимите месечни количества прах за пране и веро, но твърди, че не е получавал дължимото му количество тоалетен сапун. По същество и с писменото си становище поддържа предявените претенции, които счита за доказани въз основа на анализа на събраните гласни и писмени доказателства в производството.

Ответната страна – Министерството на правосъдието – ГДИН, представлявани от ю.к.С.С., а в последствие – и от ю.к.Т. Ч., оспорват изцяло предявените искови претенции – по основание и по размер. Сочат, че събраните по делото доказателства налагат извод, че ответната страна е изпълнявала задълженията си по закон и снабдявал ищеца с предвидените съобразно бюджетната издръжка консумативи, поради което моли предявените от Р. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява идентично становище, като счита, че и трите искови претенции са останали недоказани.

Отчитайки малкия размер на предвидените суми за издръжка на всеки лишен от свобода, прокурорът сочи, че те са определени съобразно бюджета на Дирекцията, и не зависят от длъжностните лица от администрацията на ОЗ-Варна; освен това счита, че не е била доказана причинно-следствената връзка между твърдените действия/бездействия на администрацията с неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието в ОЗ-Варна.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка рег.№360/07 от 13.03.2013г от Началника на ОЗ-Варна, ищецът К.Р. *** повторно на 27.06.2007г, настанен е в ІІІ-та група, обособена като зона със засилен надзор и охрана, където изтърпява наложеното му с присъда по НОХД №340/89г на Плевенския военен съд наказание за престъпление по чл.116 т.6, т.10 и т.11 от НК, заменено с указ №4/25.01.1999г на вицепрезидента на РБ с доживотен затвор, при усилено строг режим на изтърпяване, изменен на строг режим от 01.06.2009г.

При постъпване на ищеца в ОЗ-Варна на 27.06.2007г той е получил следните спални принадлежности: одеяло жакард – 2бр., чаршаф долен хасе – 1бр., чаршаф горен хасе – 1 бр., възглавница от дюшеклък – 1 бр., калъфка за възлгавница от хасе – 1 бр., дюшек – 1 бр.; на 25.01.2013г при постъпили дарения от БА на ищеца са предоставени и кърпа хавлиена – 1 бр., и чорапи вълнени – 1 бр. – всички те отразени във вещевата ведомост на л.52 по делото. Получените от ищеца чаршафи и калъфка не съответстват по брой на предвидените в Таблица №3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието на 13.06.2006г (л.80 по делото). Според справката от началника на ОЗ-Варна, при захабяване на спалното бельо, чаршафите се подменят с нови и се бракуват от пералното помещение.

Със Заповед №ЛС-04-164/25.02.2011г (л.31-34) и Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г (л.36-40) на зам.министъра на правосъдието, са утвърдени списъци за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните под стража могат да държат при себе си и да ползват. Видно от съдържанието им метални прибори за хранене – нож, вилица, лъжица – не са сред разрешените вещи. Първата заповед е входирана в деловодството на ОЗ-Варна на 17.03.2011г, а втората – на 01.10.2012г, като липсват твърдения за последваща заповед в същия смисъл; периодът, за който се търси обезщетение по първата претенция – за закупуване на пластмасови прибори, е м.04.2011г – м.11.2013г. Според показанията на лишените от свобода Й.П. и М. Ж., след 2011г, когато металните прибори са им били иззети, всеки от тях си осигурява самостоятелно пластмасови прибори, като ги купува от лавката на затвора. За ищеца както тези, така и свидетелите – служители в администрацията на ОЗ-Варна Д.М. и К.Н. сочат, че винаги е молел и е разчитал на някой от останалите лишени от свобода да му даде употребявани свои пластмасови прибори, които той на свой ред ползва многократно.

По отношение на перилните препарати и тоалетния сапун в справката от Началника на ОЗ-Варна е посочено, че част от първите се предоставят в пералното помещение за машинно изпиране на постелъчното бельо на всички лишени от свобода, друга част – на отговорниците по хигиената за всяко спално помещение, и трета част - по 25 гр. на всеки лишен от свобода индивидуално, в допълнение към сапун – обикновен – 250 гр., тоалетен сапун - 200 гр. – всички съгл.Таблица 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати в МЛС за един месец (л.41). Конкретизирано е, че ежемесечно на лишените от свобода, отговарящи за хигиената в групите, се предоставят 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и по 3 бр. метли, а два пъти годишно – и пластмасови кофи според заявените от тях бройки (протоколи на л.42-47). На л.130-348 вкл. по делото са приложени искания за отпускане на материални ценности от склад, складови разписки за получени такива и списъци с имената и подписите на лишени от свобода в зоната със засилен надзор и охрана, удостоверяващи получени от тях тоалетен сапун и сапун за пране – за всеки от месеците в процесния период м.06.2007г – м.06.2013г, в които обаче липсват посочени количества или бройки. От данните в тези доказателства се установява, че през 2007г сапун е бил раздаван на лишените от свобода веднъж месечно; през 2008г – също веднъж месечно, с изключение на м.04. и м.09., когато не е бил раздаван, и м.11., когато е раздаден два пъти; през 2009г – ежемесечно, с изключение на м.09. и м.12, когато не е бил раздаван; през 2010г – ежемесечно, с изключение на през м.01., м.07., м.08. и м.09., когато не е раздаван; през 2011г – ежемесечно, с изкл. на м.12.2011г, когато не е раздаван; през 2012г - ежемесечно, като през м.08. е раздаван двукратно, а през м.09. не е раздаван; през 2013г - ежемесечно до м.10.2013г, като през м.08. е раздаден двукратно. В същия смисъл са и показанията на свидетелите – лишени от свобода Й.П. и М.Ж., които сочат, че всеки месец на всеки от тях се раздават по 1 сапун, 100 гр. прах за пране и 100 гр. веро. По делото е приложен доклад до българското правителство на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказания

(КПИ) относно посещението в РБ в периода от

04 до 10 май 2012г, с констатацията в чиято т.25 се установява същото – че за поддържане на личната хигиена всеки лишен от свобода получава един сапун месечно – в тази насока е дадена и препоръка на всички затворници да се осигури достъп до различни основни хигиенни продукти, както и материали за почистване на килиите им.

В справката от Началника на ОЗ-Варна е декларирано, че горно и долно облекло и обувки на лишените от свобода не се предоставят поради липса на централна доставка. При направени дарения от обувки, дрехи и тоалетни принадлежности същите се раздават на лишените от свобода според социалния им статус; конкретно лишените от свобода от зоната за повишена сигурност, сред които и ищеца, получават спорадично финансови дарения, които могат да ползват за закупуване на необходимите им средства, предлагани в затворническата лавка. Безспорният факт, че на ищеца за целия процесен период не са били осигурени никакви дрехи, бельо и обувки, вкл. и от дарения, се установява и от показанията на всички свидетели – Й.П. и М.Ж. (лишени от свобода), Г.Н. ***), Д. Б. М. (зав.домакинската служба от м.07.2010г), и К.Н. (ст.инспектор „Човешки ресурси“). Св.П. и Ж. сочат, че бельото, дрехите и обувките, които ползва ищеца, са стари и износени чужди такива, подарени му или пък получени срещу извършена от него услуга или чрез продажба на лични вещи на други лишени от свобода. Сочат също, че тъй като не е имал подходящи зимни обувки, при сняг Р. изобщо не е излизал да ползва свободното си време на открито, или пък е опаковал обувките си с найлонови торбички. Със служителите на администрацията пък ищецът многократно е споделял проблемите и затрудненията да си осигури облекло, обувки, прибори за хранене, тоалетни принадлежности (четка за зъби, самобръсначка и др.).

В справката на Началника на ОЗ-Варна липсват данни през процесния период на ищеца да са били предоставяни самобръсначки, крем за бръснене, паста и четка за зъби и тоалетна хартия. Тези вещи фигурират в одобрения с горецитираните заповеди разрешителен списък, но единствено в случай, че са закупени от лишените от свобода от затворническата лавка. От приетия като доказателство по делото фискален касов бон от 19.09.2013г, издадена от ЕКАФП в лавка – Затвор-Варна, е видно, че за сумата 26.90лв. са закупени четка и паста за зъби, обикновена самобръсначка, тоалетен сапун и шампоан, тоалетна хартия, прах за пране, веро, пластмасови ножчета – 77 бр., и пластмасови лъжици – 174 бр. Същата сума е отразена в справката от програма „Контел“ за извършени от К.С.Р. разходи (л.113 позиция 7). Според св.Д.М. средства за тоалетни принадлежности не са предвидени в бюджета и се предоставят на лишените от свобода единствено при получени дарения. Св.К.Н. пък излага, че социално слабите лишени от свобода могат да подадат молба до Началника на ОЗ-Варна, и да му бъдат осигурени средства за закупуване на тоалетни принадлежности например.