Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 257/2023
Вид
Решение № 192
Подписан
20.02.2023
В сила
01.09.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500257 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. Д. Х. от гр. Варна срещу Решение № 260410/19.10.2022 год., постановено по гр. дело № 3118/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата му с вх. № 267466/28.07.2022 год., уточнена с молби с вх. № 268059/24.08.2022 год. и 268565/21.09.2022 год. по рег. на РС-Варна, с която Хр. Х. е поискал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна, като в диспозитива на решението вместо думите „отхвърля“ да се чете „прекратява“.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което молбата на Х. Д. Х. от гр. Варна с вх. № 267466/28.07.2022 год., уточнена с молби с вх. № 268059/24.08.2022 год. и 268565/21.09.2022 год. по рег. на РС-Варна за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна, да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна С. С. П. – ищец по гр. дело 3118/2017 год. на РС-Варна, писмен отговор не е подаден.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и е и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С Решение № 526/24.04.2019 год. по въззивно гр. дело № 2730/2018 год. по описа на Окръжен съд – Варна е отменено Решение № 4081 от 15.10.2018г., постановено по гр.дело № 3118/2017г. на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявени от С. С. П. от гр. Варна срещу Х.

1

Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. тримата от гр. Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС - за осъждане на ответниците да премахнат постройка с идентификатор *********** с площ от 38,21 кв.м. и сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело, и с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 132, 25 лева от всеки един от тях – обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г. за ползване на площта под сграда с идентификатор ***********.1, постройка с идентификатор *********** и сграда 3 по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението и вместо него е постановено друго, с което предявените от ищеца С. С. П. от гр.

Варна против тримата ответници – Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д., тримата от гр.

Варна, искове по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, като ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор № *********** по КККР на гр.Варна, р-н Аспарухово, ********“, целият с площ от 600 кв.м. и да премахнат за своя сметка постройка с идентификатор *********** с площ от 38,21 кв.м. и сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208 от първоинстанционното дело, на основание чл.109 от ЗС, както и да заплатят на ищеца сумите от по 132, 25 лева всеки един от тях представляващи обезщетение за ползването без основание на 1 / 4 ид. част от застроената част на площ от 138, 78 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на гр.Варна, р-н Аспарухово, ********“, целият с площ от 600 кв.м., за периода от 08.03.2012г. до 08.03.2017г., на основание чл.59 от ЗЗД.

Въззивното решение е влязло в сила.

С молба с вх. № 267466/28.07.2022 год., уточнена с молби с вх. № 268059/24.08.2022 год. и 268565/21.09.2022 год. по рег. на РС-Варна, ответникът по горните искове Х. Д. Х. е поискал да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното Решение № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна, като в диспозитива на решението вместо думите „ОТХВЪРЛЯ“ да се чете „ПРЕКРАТЯВА“.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице допусната в решението № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна очевидна фактическа грешка в изложения от молителя – ответник по исковете смисъл и е отхвърлил молбата.

Решението е правилно.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е несъответствието между формираната от съда воля в мотивите на решението и изявената в диспозитива.

В Решението № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна съдът е приел исковете на С. С. П. – ищец по гр. дело 3118/2017 год. на РС-Варна – по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за процесуално допустими, а по същество – за неоснователни и ги е отхвърлил.

От изложеното е видно, че в Решението № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна липсва несъответствие между формирана и изявена воля, поради което и предпоставките на чл. 247 ГПК не са налице.

От съдържанието на молбите на Х. Д. Х., с които същият е поискал 2 поправка на допусната в Решението № 4081/15.10.2018 год. по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна очевидна фактическа грешка, може да се заключи, че чрез производство по чл. 247 ГПК ответникът по исковете Х. Х. се домогва да постигне пререшаване на спора по гр. дело № 2428/2005 год. по описа на РС-Варна, съответно в. гр. дело № 3014/2012 год. на ОС-Варна, по което с влязло в сила решение е бил уважен предявен от С. С. П. против тримата ответници, вкл. и против Х. Д. Х., ревандикационен иск относно процесния имот – ПИ с идентификатор *********** по КК на гр. Варна, включващ части от бивши имоти с пл. № № 3225 и 3600 по ПНИ от 2002 год. на м. „Зеленика“, землище Галата, гр. Варна.

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВДЪРЖДАВА Решение № 260410/19.10.2022 год., постановено по гр. дело № 3118/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на Х. Д. Х. от гр. Варна с вх. № 267466/28.07.2022 год., уточнена с молби с вх. № 268059/24.08.2022 год. и 268565/21.09.2022 год. по рег. на РСВарна, с която се иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 4081/15.10.2018 год. постановено по гр. дело № 3118/2017 год. на РС-Варна, като в диспозитива на решението вместо думите „ОТХВЪРЛЯ“ да се чете „ПРЕКРАТЯВА“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3