Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 31.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 4/2022
Вид
Решение № 60
Подписан
31.03.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10а,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.36 · Закон за пощенските услуги
  • чл.18,ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ловеч, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500004 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.

С Решение №260158/18.11.2021г.,пост.по гр.д.№2158/2020г. РС-Ловеч, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, е признал за установено по отношение на ответника Т. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, че по Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019г. дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК" (България)„ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. - Изп. директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., следните суми - предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1121/2019 г. по описа на PC - Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 24 273.86 лв./двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и три лева и 86ст/, изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1 559.78 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и 78ст/, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020г. вкл, изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. / двеста деветдесет и седем лева и 61ст/, начислена за периода от 05.06.2019. до 22.07.2020г. вкл, изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23лв./ шестдесет и девет лева и 23ст/, начислена за периода от 23.07.2020г. до 03.08.2020г., 1 разноски за уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв. /шестдесет лева/, ведно със законната лихва, с начало от 04.08.2020г. до изплащане на вземането. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът Т. Д. Т. е съден да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК" (България)„ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1658.13лв./хиляда шестстотин петдесет и осем лева и 13ст./ - направени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 675.21 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева и 21ст/.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. Т. от гр.Л., чрез особен представител адв.В.Н.-ЛАК, срещу решението. Счита че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано. Възразява, че неправилно не е уважено възражението му за ненадлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че представената покана не е получена от ответника и ЧСИ не е спазил редът за връчване по ГПК. Предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, вземането не е било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на заявеното основание. Заключава, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост и на останалите вземания.

Не се съгласява и с становището на съда по възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора, за неясноти и липса на задължителни реквизити. Излага, че от съдържанието му потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а това не съответства на предвидените стандарти на защита с оглед категорията му на икономически по-слаба страна. Счита, че от представеното в погасителния план не е разбира какво точно включва месечната погасителна вноска и така потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността му за конкретните условия на кредита. Възразява, че потребителят е следвало да е заявил съгласие да му се предоставят задължителните реквизити на договора и да се е запознал с тях преди подписването му.

Твърди, че от начина по който договорът е сключен, потребителят е поставен в неблагоприятно положение спрямо финансовата институция, тъй като са предвидени неравноправни клаузи за възнаградителната лихва, което обосновава недействителност на осн.чл.143 от ЗЗП и чл.24 от ЗПК. Счита, че неправилно е уважен искът за лихви, тъй като за един и същи период се търси редовна и лихва за забава, което счита за неправилно. На самостоятелно основание определя за неоснователно и вземането за сумата от 60лв. за разноски за уведомление, тъй като не са изрично предвидени, каквото е изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК.

По изложените съображения моли да се отмени решението и отхвърли претенцията, заедно със законните последици. Моли да му бъде определено възнаграждение за особен представител.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявана от Ц. К. П.изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си ЕЛ. Д. Д..

Счита въззивната жалба за допустима, но по същество неоснователна и моли да се остави 2 без уважение. Смята решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Излага, че с Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019г., "Райфайзенбанк(България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Т. Д. Т. кредит в размер на 24 756лв. Съгласно чл.1 от Договора е предвидено, че кредитът ще бъде използван за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване - 05.03.2026г. Счита за неоснователно и несвоевременно направено възражението от въззивната жалба, че ответникът не е получил всичките уведомления във връзка с договора. Обяснява, че на основание чл.18,ал.5 от ЗЧСИ на ЧСИ Румен Димитров с peг.№ 880 на КЧСИ, е възложено да връчи писмо с изх. 850-42/12.06.2020г., адресирано до Т. Д. Т.. В писмото за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано уведомлението за наличие и размер на дълга и волята на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение- неплащане на основание чл.8.1 от Договора. Т. Д.

Т. не е намерен на адреса му и на 08.07.2020г. длъжностното лице - призовкар е залепил уведомление на входната му врата /съгл.чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ във връзка с чл.37-58 ГПК/.

Поканата е връчена на адресата по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, като фактът е удостоверен на 28.07.2020г. в Констативен протокол изх.№11956/28.07.2020г. Банката счита кредита за предсрочно изискуем от 23.07.2020г., което е 14 дни след залепване на уведомлението на входната врата. Уведомлението е изпратено чрез ЧСИ и предсрочната изискуемост е обявена надлежно. Позовава са на съдебна практика( Реш.№283/06.04.2010г. на ВКС по гр.д.

№507/2009г., на III ГО,ГК), където се приема, че „за да е надлежно връчено по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47,във вр.с чл.41,ал.З от ГПК(отм.)-сега чл.42 и чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон-чл.36 от Закона за пощенските услуги.". Волеизявлението на банката, обективирано в изпратените писмо, е редовно връчено на адресата, съобразно изискванията на ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, поради което последното е породило целените правни последици.

На следващо място- съгласно чл. 84 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ, настъпването на падежа на едно вземане предпоставя изпадането в забава на длъжника по правоотношението. Същевременно, съгласно принципа dies interpellat pro homine не е необходимо кредиторът да отправя покана към неизправния длъжник, за да стане вземането му изискуемо, и последният да изпадне в забава. Това правно положение не се отрича и от дадените указания с TP №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземането следва да е станало изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В допълнение, в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е уредено правото на банките да поискат издаване на заповед за изпълнение, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати или когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане. Употребата на съюза „или" сочи на проведено от законодателя разграничение между двете хипотези, което води до заключението, че за редовно падежиралите задължения 3 по договор за кредит Банката не следва да уведомява длъжниците.

Съгласно TP №8/2017г. на ОСГТК на ВКС - при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418,ал.3 от ГПК. Длъжникът ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.

Сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. В случая Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г. е с краен срок на погасяване 05.03.2026 г.

Съгласно актуалната практика на ВКС - Решение №10/25.02.2020 г. на ВКС , 2-ро ТО т.д №16/2019г. с докладчик съдия Е.В. „Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред...Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правно-релевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми."

Съгласно Решение № 60009/02.06.2021г., т.д.№2891/2019г., ВКС, Второ ТО 4 „Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми".