Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1425 от 25.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 84/2019
Вид
Определение № 1425
Подписан
25.07.2019
Състав
АНТОАНЕТА ДРАГАНОВА АНДОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 1425 Година 2019,25.07. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и пети юли Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова –

Парашкевова

Членове:…………………………………………

Съдебни заседатели:………………………………………...

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 84 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М.Ц.Б. с посочен постоянен адрес:*** чрез пълномощника адв. В.Д. с адрес *** е предявила обективно кумулативно съединени искове против „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, с която се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: сумата от 100 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от Л. В. Г. /майка, наследодателка на ищцата/, изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания, причинени от противоправни действия и бездействия от страна на ответниците, която сума се претендира за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата от 2 882,30 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от Л. В. Г. /майка и наследодателка на ищцата/ за закупуване на лекарствени и козметични продукти; сумата от 50 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания, включително невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване на училище и полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и други, което е следствие от претърпените болки и страдания от неината майка, за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата от 120 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от ищцата Б. е резултат на смъртта на нейната майка; сумата от общо 288,16 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от ищцата Б., представлъваща разходи за закупени самолетни билети и превод на документи. Представя доказателства и претендира разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от

Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно чл. 140 от ГПК, ал.1 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им – осъдителни искове за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от деликт, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т. 4 вр. с т.6 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед обективното съединяване на искове, част от които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция,тъй като са с размер на търсената сума над 25 000 лв. и по постоянния адрес и седалището на ответниците.

Исковата молба, станала редовна след отстраняване на недостатъци, е приета за разглеждане, преписи от нея с приложенията са връчени на ответниците.

В срока по чл.131 от ГПК, отвениците МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и д-р З.В.Д. са подали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по основание и размер и правят възражения за недопустимост на предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди от Л. В. Г.

/майка и наследодателка на ищцата/, поради липса на процесуална легитимация на ищцата.

По направените възражения, съдът намира, че са частично основателни. Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи и служебно.

Активна легитимация е налице за ищец, който твърди, че дадено материално право му принадлежи. Процесуалната легитимация е именно принадлежността на правото на иск, а материално-правната е принадлежността на защитаваното материално право.

Липсата на процесуалноправна легитимация е въпрос на допустимостта на иска, а материално правната легитимация е въпрос по съществото на спора. Легитимацията за участие във всяко едно съдебно производство предпоставя, че страните по последното са страни и по материалното правоотношение, елемент от което е и предявеното субективно право. При липса на активна легитимация или правен интерес, производството се прекратява, а иска се отхвърля като недопустим. Ищцата заявява, че в качеството си на наследник предявява искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди от Л. В. Г. Претенцията за неимуществени вреди обаче е строго лична претенция, чието предявяване и размер е резултат на преценката на самия увреден. Със смъртта на уреденото лице, това право на иск за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди се е погасило и не може да бъде реализирано от неговите законни наследници. Ищцата като наследница на Л. Г. не разполага с надлежна процесуална легитимация да предяви неимуществено лично право на своята наследодателка, без то да е било предявено лично от нея по процесуален ред, преди смъртта й. Процесуалната легитимация на страната е условие да съществува правото на иск в полза на определено лице. След като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява, след смъртта на носителя му,за наследника то остава чуждо право и той не придобива процесуална легитимация да предяви това чуждо право по исков ред. / в този смисъл мотиви на определения № 169 от 31.03.2009 год. по ч.т.д.№ 11/2009 год. на І т.о. на ВКС и №325/19.06.2015г. по ч.т.д.№59/2015 на ВКС, ТК, 2-ро т.о./ Поради изложеното предявеният иск за осъждане на ответниците да заплатят претърпени от

Л. В. Г. неимуществени вреди е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Не следва да се прекратява обаче производството по предявеният иск за претърпени имуществени вреди от наследодателката Л. Г. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Твърдения, в случая, деликт е от 21.06.2016г. и от момента на извършването му за деликвента възниква задължението да обезвреди пострадалия. Това задължение е имуществено, облигационно и като такова то влиза в наследствената маса на увредения,ако е починал, поради което за ищцата като наследник е налице активна легитимация да предяви този иск, тъй като е наследила всички имуществени права на наследодателката си,включително и това за обезщетение за имуществени вреди/в този смисъл е определение № 459 от 20.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 275/11 год. на ІV г.о. на ВКС/.

До настоящия момент ответниците не са заявили с възражения други обстоятелства, а и на съда не са станали служебно известни факти, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това положение книжата по настоящото дело до този момент са съставени и разменени редовно и предявените искове,с изключение на този за обезщетение за неимуществени вреди,претърпери от Л.

Г., са допустими.

С отговора на исковата молба ответникът д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к.

„Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ е отправил молба за привличане на две застрахователни дружества като трети лица негови помагачи – ЗАД „Алианц

България“ ЕИК ********* като застраховател по полица № 13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, както и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД.

Съдът намира искането за привличане на трети лица-помагачи, на страната на ответника, за допустимо и основателно.

Искането за привличане е направено в законоустановения според чл. 219, ал. 1 от ГПК срок - с депозирания своевременно отговор на исковата молба, в законоустановената форма – с писмена молба и приложени преписи. Предпоставката по чл. 219, ал. 2 от ГПК не е относима за юридически лица,поради което и не подлежи на проверка.

Налице е интерес от привличане на двамата застрахователи като трети лица-помагачи на страната на ответника-физическо лице , чиято професионална отговорност е застрахована в посочените две застрахователни дружества,тъй като производството по настоящото дело се явява преюдициално за правоотношенията помежду им във връзка със сключените застрахователни договори.

С оглед изложеното, съдът следва да конституира, като подпомагаща страна на страната на ответника ЗАД „Алианц

България“ и ЗД „Евроинс“ АД, като на последните да се изпратят преписите от книжа,предназначени за тях,като им се даде възможност да изразят писмено становище в двуседмичен срок от получаване на преписите.

Ответникът д-р З.В.Д. – хирург, с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул.

„Димитър Димов“ /панорамен път/, с отговора на исковата молба е предявил и при условията на евентуалност обратни искове против двамата застрахователи- ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* като застраховател по полица № 13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД. Претенцията е заявена своевременно, поради което следва да се извърши проверката за редовност на исковата молба по обратните искове по чл.129,ал.1 във вр. с чл.214,ал.3 от ГПК//в този смисъл мотивите на определение № 436 от 03.08.2012 год. по ч.гр.д.349/12 год. на І г.о./.

Обратния иск следва да отговаря на изискванията на чл.

127 и чл. 128 от ГПК. При извършена проверка относно неговата редовност, съдът констатира, че същия е нередовен, тъй като не е внесена необходимата държавна такса, поради което обратния иск следва да бъде оставен без движение до отстраняване на нередовностите. В случая е заявено, че иска се предявява в пълен размер за сумите, които ответника евентуално би бил осъден да запрати на ищцата М.Ц.Б., поради което и държавната такса следва да бъде определена върху цената на предявените първоначални искове,като не следва да се определя държавна такса по счетения за недопустим,поради липса на активна процесуална легитимация предявен иск за претърпени неимуществени вреди от Л. В. Г., тъй като съдът с настоящото определение ще прекрати производството по този иск. При това положение сбора от цените на обратните искове е в размер на 173 170,46 лева-арг. от чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, а дължимата държавна такса е в размер на 6 926,82 лева-4 % върху търсената сума,съгласно чл.1 на Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.