Решение № 376 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 493/2023
- Вид
- Решение № 376
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Разпореждане № 821 от 12.09.2023 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 445 от 12.10.2023 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 1141 от 22.12.2023 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 54 от 16.01.2024 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 232 от 29.02.2024 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.53, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.134, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 376 гр. Пазарджик, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500493 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №346/22.05.2023г., постановено по гр.д.№1187/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Т. А. К. с ЕГН ********** от гр.П, ул.“Г. Б." №**, М. К. З., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“В. Р." №** и А. Г. З., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“В. Р." №**, против Г. Р. Д. от гр.Б., ул.“С. М." №*, да възстанови премахната от него ограда и да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с по КККР на град Б., с административен адрес: ул.“Д. с." №*, с площ от 508кв.м.
Осъдени са Т. А. К., М. К. З. и А. Г. З., да заплатят на Г. Р. Д. разноски по делото в размер на 450лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№2865/13.06.2023г. подадена от адв.И. Б., в качеството й на пълномощник на ищците.
Твърди се в същата, че за изясняване на спорното право безспорно и без възражение по делото са представени и приети, като доказателства водени 1 съдебни дела по чл.108 от ЗС за промяна на южната граница на жалбоподателите със съсед г-н Г. Р. и съседа откъм запад откъм западната им граница. Тези дела са приключили. Единствено промяна на западната граница със съдебно- изпълнително дело при приключен съдебен спор, чрез влезли в сила Решения на РС- П., ОС- Пазарджик и ВС- София. Искът от страна на съседа откъм южната граница на жалбоподателите Г. Р., понастоящем ответник по делото е отхвърлен. Имотът на жалбоподателите в режим на съсобственост е останал непроменен откъм съседа Г. Р. Д. и тази граница, като владение е от сега действащия регулационен план- 1965г.
Твърди се, че е имало грешка при нанасянето на имота по КК на КР 2012г., като същия е бил с грешни имотни граници, което е наложило завеждането на административно дело в АС- Пазарджик. Има влезли в сила решения на АС- Пазарджик и потвърдено от ВАС- София с ответната страна г-н Р., за промяна на южната граница.
Визира се, че спорното право и в тези съдилища е било изяснено от правна и фактическа страна. Във всички съдебни инстанции се е коментирало Комплексно застрояване, чрез което всички имоти са били предвидени за друг вид застрояване, което предвиждане на плана не се реализира, като в настоящ и в минал момент имотите остават с граници по действащия план от 1965г. без промяна на южната граница със съсед г-н Г. Р..
Приема се, че всички съдебни инстанции относно материален спор за промяна на южната граница на имота на жалбоподателите са изчерпани със съседа Г. Р.- ответник по делото.
Твърди се, че въпреки решенията на Съда, ответникът с протекцията на Община- Б., изготвя ПУП за изменение на южната им граница, като ползва не действащия план, а отменен план „Комплексно застрояване“, който не е реализиран, като имотите попадащи в това предвиждане се владеят по имотни граници, съответстващи на регулационната основа на действащия регулационен план от 1965г., така както го владеят ищците и настоящия момент наследници при промяната на южната граница от ответника без да бъдат уведомени, което РС- П., въпреки засегнатата основна част в исковата молба не се коментира в постановения съдебен акт.
Твърди се, че всичко изнесено от фактическа страна е проследено и доказано в тройни експертизи от представените предходни дела по спора на 2 процесната имотна граница, които приключват с влезли в сила решения с единствена промяна на западната граница на ищците, като собственици.
Въпреки решенията на съда се визира, че се изготвя ПУП, изменя се южната граница на имота, които владеят жалбоподателите и като заинтересовани лица им изпращат известия, че ПУП изготвен от ответника, не засяга техния имот и южната граница и не се изпащат съобщения. Пуска се становище от починалия наследник и от Община Б. с което е налице уведомяване, че този ПУП не засяга границата на собствения му имот и че в тази промяна ищците не са засегната страна.
Сочи се, че след влизане на ПУП в сила, един от наследниците- баща на жалбоподателя Г. А.ов З. е починал и оградата се премахва, като южна граница след негова смърт, изсичане на плодно дърво без надлежно уведомяване, премахване на част от застроена в имота лятна кухня с навес, навлизане в имота с промяна на южната граница която съществува и е непроменена с влизане на действащия план от 1965г.
Твърди се, че постъпката на ответника е нарушение правото на собственост и правилата за промяна на имотната граница.
Счита се, че правнорелевантен е извода, че когато е налице претенция за нарушена граница съдът е този, който изяснява спорното право, като последния веднъж решил спора по същество, при влезли в сила съдебни решения във всички инстанции, с действията си ответника, с подкрепата на Община Б. е решил сам да пререши спора, като се излиза от нормата на уведомяван, реда на процедирането при промяната на имотната граница и търсене съгласие от собственика- владеещият, частта от имота- предмет на регулационната промяна.
Визира се, че представените по делото писмени доказателства и поточно Протокол- оценителен от 1971г., където изрично е описано, че с този протокол се променя източната граница на имота, с отразена оценка, кой каква сума е длъжен да заплати относно промяната на имотната граница.
Сочи се, че този протокол е представен с писмените бележки при приключване на съдебното дирене и е налице завършено административно производство, което не засяга южната граница на жалбоподателите, както е отразено по делото и от ВЛ, които не са изяснили предмета на спора, при наличието на представени дела с изяснено спорно право и приключили с 3 влезли в сила решения..
Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното решение и се осъди ответника да възстанови премахната ограда и бъде осъден за отсеченото плодно дръвче- череша, ведно с другите пречки ограничаващи правото на ползване на жалбоподателите с възстановяване направените от последните по делото разходи пред двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба с вх.
№5540/19.07.2023г. от насрещната страна в процеса- Г. Р. Д., чрез процесуалния му представител адв.Е. А. А. от АК- Пазарджик.
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.
Изразява се несъгласие с твърденията на жалбоподателите, че в началото на 2019г. с протекцията на Община Б. е променил с ПУП южната граница между неговия имот и този на жалбоподателите, след което е премахнал съществуваща ограда, извадил е коловете, поставил е друга ограда, с която е завзел част от техния имот при положение, че са водени съдебни дела за южната граница и спора за същата е решен с влязло в сила съдебно решение. Съответно, че с тази негова постъпка е нарушил правото на собственост на жалбоподателите и правните норми за промяна на имотната граница.
Твърди се, че ищците не са доказали твърденията си. Точно обратнотоот всички събрани в хода на делото доказателства е установено, че всички твърдения съдържащи се в исковата молба са неверни и не отговарят на действителността.
Сочи се, че в противоречие със събраните доказателства е и твърдението, че с Технически протокол от 20.04.1971г. е променена източната граница на имота на жалбоподателите, като в него е посочено, кой каква сума трябва да плати във връзка с тази промяна.
Визира се, че съгласно трите експертизи, имотът на жалбоподателите остава с граници, така както са заснети с технически протокол от 20.01.1971г., който протокол категорично определя вярната имотна граница между имота на Д. и ищците.
Твърди се, че нито с действия, нито с бездействия въззиваемата страна е 4 пречил на жалбоподателите да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху наследствения им недвижим имот.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателите- ищци М. З., А. З. и Т. К., редовно призовани не се явяват. За същите се явява адв.Б., редовно упълномощена. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмени бележки в срок, представени в указания й срок. Искането в същите е да се отмени обжалваното решение, като необосновано и незаконосъобразно, като се осъди ответника да възстанови премахнатата ограда и бъде осъден за отсичане на плодно дърво- череша, ведно с другите пречки ограничаващи правото на ползване на жалбоподателите. Моли се за възстановяване направените от жалбоподателите разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът Г. Р. Д., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.А.- В.. Последната е представила в молба докладвана от съда и в която е изложено становище, с което се оспорва подадената въззивна жалба. Счита се, че тя е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Подробни съображения в тази насока се излагат в представена писмена защита. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- П. е образувано по повод подадена искова молба от страна на Т. А. К., М. К. З. и А. Г. З. срещу Г. Р. Д. с която е предявен иск, с правно основание по чл.109 от ЗС.
Твърди се от страна на ищците, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №64, том VIII, нот. дело №2097/1997г., издаден от РС- П. са собственици на следния недвижим имот: УПИ III-1380, кв.38 по регулационният план на гр.Б., община Б., обл.Пазарджик, с административен адрес: ул.„Д. с." №*, целия с площ от 508кв.м., а по КК и КР на гр.Б. е с идентификатор *****.***.***.
5
Твърди се, че ответникът Г. Д. е собственик на съседния имот с идентификатор *****.***.***, идентичен с УПИ Х1- 411, 412, който имот е откъм южната им граница. От закупуването на имота от първоначалният праводател през 1961г. до настоящия момент нямало промяна на владение на имотната им граница откъм юг със съсед- Р. и Г. Д.и.
Визира се, че през предходни години от 2001г., съседът от запад, ведно със съседа от юг- ответникът Д., водели дела за неправилно отразени имотни граници откъм юг и откъм запад, като делата приключили с влязло в сила Решение за промяна на имотната граница на парцела, собственост на ищците, единствено откъм западната граница на парцела им със съсед и собственик А.
Г. А. и чрез съдебния изпълнител имотът им се променил откъм запад, като останала непроменена южната им граница със съсед Г. Р. Д..
Сочи се, че след смъртта на наследодателят им Г. А.ов З. ищците разбрали, че е налице преписка с изготвен ПУП от ответника Д., съсед от към юг, на основание Комплексно застрояване за кв.38, което не било реализирано и имотите, засегнати от изменението си оставали непроменени в съществуващи граници от действащ план на гр. Б. от 1965г., така както си владеели имота до днес.
Визира се, че въпреки нереализираното комплексно застрояване, засягащо съседните на техния имот граници, ответникът Д. съвместно с одобрението на Община Б. извършил промяна на имотните граници, като първоначално ищците били уведомени и после с корекция било уточнено, че с изменението имотът им не се засяга и не е необходимо да бъдат уведомявани собствениците на УПИ III - 1380, кв.38 по регулационен план на гр.Б., като промяната на КК и КР засягала единствено имота на ответника Д..
Твърди, че се правело изменение на КК и КР, без те да са били уведомени, извършвало се нанасяне върху плана, без да бъдат уведомени, като ответникът Д. унищожил оградата им, изкъртил коловете, завзел част от собствения им имот и си сложил ограда, която в нито едно от делата, които били водили от 2001г., не било приета за граница между ищците и ответника, и тази граница не била променяна от действието на регулационният план от 1965г. По време на неправомерните действия на ответника, имало жалби и протести до полиция, Районен прокурор и пренасочване към Община Б., която съвместно правела изменението на имотната граница при липсата на 6 уведомяването им като собственици.
Разпечатката съдържа 48 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1434b95-1f01-45c7-8b52-c56162f61acd