Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 22.02.2024, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 260/2023
Вид
Решение № 48
Подписан
22.02.2024
Състав
Ани Борисова Георгиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 - 148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Тетевен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100260 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от с.Ч.В. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххх, със седалище и адрес на управление: гр.

С., представлявано от П. Б. с цена на осъдителния иск 50,00 лева частичен иск от общо 350 лева.

В исковата молба се твърди ,че на 24.06.2021г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 4182942 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция №4182942 , по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата . Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно 1 договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненпгьл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненпгьл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. С. Н. е погасила изцяло процесния кредит. Твърди ,че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал, 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл, 23 ЗПК).

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от П. Б. Д. да заплати на С. Т. Н. с ЕГН ********** сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 350 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №4182942, сключе н между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание от 12.02.2024г е направено изменеие на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр. 1 от 50 лева на 354,84 лева .

В закново установеният срок е постъпил писмен отговор от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който се твърди че в исковата молба са изложени твърдения за отношенията между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ищеца, твърдения за правната характеристика и условията за действителност на договор за потребителски кредит, сключен между тях, тълкувания от страна на адвоката на ищеца на клаузи от този договор за потребителски кредит, както и на закона за потребителския кредит и считат ,че тези твърдения нямат отношение към ответника, като излагат съображения в тази насока . Считат ,че дори съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер.

Тъй като обявяването на основния договор за недействителен по принцип водело до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за 2 чистата стойност на кредита.

Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е неоснователно. По силата на договора за поръчителство, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. И като поръчител по кредит, изпълнил задълженията на длъжника има, предвидено в закона, право на иск срещу него.

Следващият довод за нищожност на договора за поръчителство, е че съгласно разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД, договорът трябва да се сключи между поръчител и кредитор, а не между длъжник и поръчител. В случая ставало ясно, че ищецът изказва подобни твърдения, тъй като очевидно не може да направи разлика между правоотношенията длъжник/поръчител и поръчител/кредитор. Разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД са относими към отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ* АД, това правоотношение е акцесорно на главното - между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД по повод кредита.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД има сключен писмен договор, който уреждал отношенията между тях като поръчител и кредитор.

Правоотношението между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Твърдението, че договорът за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави били неоснователни , като излага подробни мотиви в тази насока .Ответника не счита , че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълнявали, сключвайки Рамковия договор за поръчителство.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .

Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.24 от ЗПК .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на24.06.2021г . С. Н. е сключила договор за паричен заем № 4182942 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700лв , с фиксиран годишен лихвен процент 35% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10% приложим при отказ от договора , срок на заема 6 месеца , брой вноски 6, размер на погасителна вноска 128,86 лв ,обща сума дължима по заема 773

16лв ., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,87%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и 3 приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания :

Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора . Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем № 4072589 в размер а 360,80 лв. , като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4182942/24.06.2021г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата С. Н. , като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 354,84 лв , платимо разсрочено на вноски по 59,14 лв , като са посочени датите на които се дължат вноските.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза видно от която :Ищцата е заплатила на ответника сумата по заема е 700лв за главница , лихва 73,16лв, от които платена 54,15 , остатък 19,01лв .

Дължимата гаранция от 354,84лв е заплатена . Т.е общия ГРП се развяа на 469,94%.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно 4 и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство . Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.