Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 04.08.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 567/2022
Вид
Решение № 358
Подписан
04.08.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Таня Петкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.414 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.402 · Кодекс на труда
  • чл.404 · Кодекс на труда
  • чл.405а · Кодекс на труда
  • чл.405а ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.405а ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.414в · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.415в ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.68 ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.68 ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. П., 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая ВлА. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220200567 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД, ЕИК:

112603295, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П., ул.

„Х.Д., представлявано от управителя Д. Н. К., против Наказателно постановление № 13-2100102 от 25.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. П., с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че контролните органи на ДИТ не били издали постановление по чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, като не били дали предписание на жалбоподателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, което представлявало съществено нарушение на закона.

Основното възражение се състои в твърдението, че завареното в обекта на жалбоподателя лице И.К. се намирал в гражданскоправни, а не в трудови отношения с жалбоподателя, за което имало валидно сключен писмен договор, като уговорката между жалбоподателя и И.К. била за постигане на определен резултат, а не за полагането на личен труд в определено работно време и място.

В съдебното заседание дружеството жалбоподател се представлява от 1 процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи във връзка с искането си за отмяна на атакуваното НП.

Претендира присъждане на разноски в полза на въззивника, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна- АНО в първото съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, с искане НП да бъде потвърдено, като ангажира доказателства. В последното съ и и пледира НП да бъде потвърдено. В следващото и последно съдебно заседание не се явява АНО и процесуалният му представител, редовно призовани. По делото не е представено писмено становище по същество. Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на разноски в полза на наказващия орган.

Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени изложеното в нея и доводите на процесуалния представител на дружествотожалбоподател, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че на 08.10.2021 г., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредило като трудови отношенията си с ИВ. АНГ. К. с ЕГН ********** при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма, а е сключило граждански договор. Посоченото лице било заварено да работи като мотокарист в склад за безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в гр. П., ул. „М.В., стопанисван от дружеството-жалбоподател.

Нарушението било извършено на 08.10.2021 г. в проверявания обект, стопанисван от дружеството.

Нарушението било установено на 25.10.2021 г., при преглед на фирмената документация на дружеството-жалбоподател, когато за завареното да работи лице И.К. бил представен граждански договор № 3/08.10.2021 г. и след направена служебна справка в регистър трудови договори било установено, че за него няма сключен трудов договор в писмена форма.

Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.

За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2134051/27.10.2021 г., който бил връчен на управителя на дружество „Гранд Самурай“ ЕООД на 28.10.2021 г.

С оглед на направените констатации против дружеството-жалбоподател 2 в качеството му на работодател за извършеното нарушение св. В.Д.- гл. инспектор в ДИТ- П. съставил АУАН № 13-2100102/28.10.2021 г., в присъствието на управителя на дружеството-нарушител и свидетел, след което бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани възражения и обяснения. Срещу жалбоподателя били съставени и други АУАН за същото нарушение по отношение и на други установени лица престиращи труд в негова полза.

Против съставените актове, в т.ч. и процесния, дружествотожалбоподател подало писмено възражение, в което били изложени обстоятелства за това, че не е извършено вмененото нарушение.

Тези възражения не били уважени от наказващия орган и на 25.01.2022 г. въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на санкционираното дружество по пощата на 03.02.2022 г., видно от известие за доставяне (л.16), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез законовия му представител до съда чрез наказващия орган на 10.02.2022 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. В.Д. и св. И.К.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН, в присъствието на законния представител на дружеството-нарушител, на който е бил предявен и му е бил връчен екземпляр. Въз основа на акта, неприемайки направените възражения от нарушителя, АНО е съставил НП.

АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на 3 установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелстваелементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

По същество съдът намира, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, извършването на вмененото административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател се доказа до изискваната от закона степен на несъмненост.

От показанията на св. В.Д.- гл. инспектор в ДИТ-П., се установи, че на 08.10.2021 г. била извършена проверка в склад за безалкохолни и алкохолни напитки на фирма „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД. Поводът за проверката бил подаден сигнал, че в склада работят лица без трудови договори. На място били заварени няколко лица, сред които и И.К., който управлявал мотокар и извършвал товаро-разтоварна дейност. Контролните органи от инспекцията се легитимирали, установили самоличността на заварените лица и им предоставили да попълнят декларация по чл.402 от КТ. Завареният св. И.К. отказал да попълни декларацията, но записал на гърба на дадената му бланка, че бил в склада, за да замести мотокариста, който отсъствал. Не уточнил пред св. Д. каква сума получава за извършената работа, нито за колко време ще замества мотокариста. Посочил обаче, че мотокарът не е негов. Св. К. не представил на св. Д. нито трудов, нито граждански договор, сключен между него и „Гранд Самурай“, нито пък заявил, че има сключен граждански договор с дружеството.

По-късно чрез призовка до управителя на дружеството-жалбоподател са изискани документи от работодателя и на 25.10.2021 г. бил представен граждански договор № 3/08.10.2021 г., видно от съдържанието на който И.К. и управителят на дружеството-жалбоподател се били договорили за извършване на товаро-разтоварна дейност с мотокар в склада на „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД с дата на изпълнение 08.10.2021 г. и посочено възнаграждение 33.00 лева.

В показанията си св. И.К., заявява, че директорът на фирмата, който му се представил като „П.“, му се е обадил по телефона и го помолил да отиде за няколко часа да помогне за натоварването на едно камионче в склада. Той се съгласил, като му били обещани около 40.00 лв., които получил след извършването на работата. Твърди, че е подписал граждански договор преди да започне работа, но не му бил даден екземпляр от него или го бил изгубил, като освен този други документи не бил подписвал. Св. К. сочи също, че „въпросният П.“ му обяснил му какво трябвало да прави и му провел инструктаж. При извършената проверка отказал да попълни предоставената му декларация, като на гърба й написал, че е само за няколко часа в склада и не е сключвал договор. Не представил и не казал на инспектора от ДИТ 4 сключения граждански договор, защото не го бил питал. При предявяване на приетите по делото копия на граждански договор № 3/08.10.2021 г. (л. 20) и служебна бележка № 9/08.10.2021 г. (л. 21) свидетелят заяви, че подписите положени от него се различавали от положения подпис под изписания от него ръкописен текст на гърба на декларацията (л.19), вероятно защото бил бързал.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., т.к. той макар и служебно обвързан с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва нарушение, което не е било извършено. Фактът, че св. И.К., заедно с още няколко лица са били заварени да престират труд в обекта на контрол не е спорен по делото и не се отрича от жалбоподателя. Не е спорно също, че с това лице не бил сключен трудов договор.

Макар че АНО е приел в НП, че с лицето ИВ. АНГ. К. е бил сключен представеният на по-късен етап граждански договор (л.20 от АНД № 25/22 г. по описа на РС-П.), съдът приема, че този договор е с недостоверна дата.

Работникът не е разполагал с него към момента на проверката, поради което не може да се установи кога е бил съставен. Ако действително на 08.10.2021 г. между И.К. и жалбоподателя е бил сключен граждански договор, първият неминуемо щеше да съобщи това на св. Д., а той с категоричност установи, че такива данни не били съобщени, нито пък му е бил представен въпросния граждански договор било от св. К., било от работодателя. От друга страна, договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Ето защо съдът намира, че гражданският договор е съставен за целите на процеса, с оглед осуетяване на административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател.

Но дори да се приеме хипотетично, че граждански договор действително е бил сключен на посочената дата, то нарушението отново е факт, тъй като самото естество на работата предполага да бъде извършвана на точно определено място- в склада на работодателя, в рамките на определеното работно време, със средствата, материалите машините (ПС) на работодателя. Освен това възнаграждението е било договорено не за постигнат резултат, а за извършената работа през деня.

От анализа на така събраните доказателства съдът намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер.

И.К. е извършвал конкретна товаро-разтоварна дейност с мотокар, осигурен от работодателя, при определени предварително от него часове и предварително договорено възнаграждение за положения труд. Прави впечатление, че св. К. посочи, че му е било заплатено в края на деня възнаграждение за извършената работа в размер на 40 лева, а „договореното“ в представения граждански договор възнаграждение е посочено в размер на 33 лева. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов 5 договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа- по аргумент от чл.68 ал.1 и ал.2 от КТ, вкл. и за един ден. А в настоящия случай, както се установи от гласните и писмени доказателства, св. К. е заместил отсъстващия работник-титуляр, т.е. той е встъпил в неговите функции, а не е бил ангажиран за изпълнение на услуга с определен резултат.