Решение № 369 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 359/2026
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Други актове по делото
- Разпореждане № 560 от 05.05.2026 · Венцислав Стоянов Маратилов
- Протокол № 391 от 03.06.2026 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 1365 от 21.10.2026 · Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.51, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Пазарджик, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
В. Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от В. Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500359 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1495 от 04.12.2025г. постановено по гр.д.№20245220105447 по описа на същия съд за 2025г. , Е ОСЪДЕН В. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 21 000 лева /двадесет и една хиляди лева/, която ответникът е получил без основание и с която се е обогатил за сметка на ищеца, както и да му заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3588 лева съдебно разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№1794 от 21.01.2026г. , подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника В. Г. З., ЕГН-********** чрез адв. А. Т. , с доводи за неправилност-постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата и необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е установено, че са налице договорни отношения по договор за заем, а не неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1, предл. 1 -во ЗЗД, извод следващ от показанията на всички разпитани свидетели — Е. П.
/дъщеря на ищеца и бивша съпруга на ответника/, Е. З. /майка на ответника/ и Г. З. /баща на ответника/. Признава се, че в ОИМ ответникът е оспорил, че е имал уговорки с ищеца за сключване на такъв писмен договор, както и поддържа становище, че ищецът никога не му е подговарял дори, че има 1 проблем с плащането на кредита му и че ответникът му дължи още някакви пари. Ог друга страна, и в самия ОИМ било застъпено становище, че ответникът е изплащал и връщал пари по изтеглен кредит на тогавашния му тъст — ответника по ВЖ И. П., част от който, в размер на 21000 лв., е преведен от неговата сметка в сметката на въззивника В.З.. Твърди се, че от показанията на свид.З.а и на свид.З. се установило, че въззивникът е внасял всеки месец, в посочения от тях период, сума в размер на 400 лв. по сметка на тогавашната му съпруга — свидетелката П. /преди развода З.а/ с цел с тези пари да се погасява кредитът, който баща й И. П. изтеглил и превел по сметката на В. З.. И че от представените и приети по делото писмени доказателства и от допуснатата и приета Съдебно-икономическа експертиза безспорно се установило, че за периода юни 2022г. до октомври 2023 г. въззивният жалбоподател е превел по сметката на свид.П. сума в общ размер 9950 лв.. както и че от свидетелските показания, депозирани от свид.З.а и З. се установило, че въззивникът е заплатил на ръка през март 2022г.
1000лв. /за вноските за април и май 2022г./ и 4400 лв. на свид.П. за вноските за периода ноември 2023 г. до септември 2024 г., когато двамата със свид.П. се развеждат по взаимно съгласие и се уговарят, че всеки ще отговаря за кредитите, по които е длъжник. Заключава, че като цяло се установило, че В.
З. е погасил общо от кредита на И. П. до септ. 2024 г. 15350 лв. /петнадесет хиляди триста и петдесет лева/. а от показанията на З. и З.а, че въззивникът В.З. е предоставял допълнително на ръка на съпругата му — свид.П., пари за издръжка на семейството им. Анализират се показанията на свид.П. /о.с.з. на 24.09.25г. — стр.9 от протокола/ във връзка с плащанията по кредита, които е правил въззивникът В.З. на ръка и с преводи в нейната сметка, от която се погасява ежемесечно кредитът на И. П.: Цитират се показанията на св.П., която според жалбоподателя не е отрекла категорично, че въззивникът не й е дал 1000 лв. и подозрително и неубедително отговорила, че не може да каже дали той й е превел сумата от 9950 лв. /за изплащане на кредита на баща й/.
Но че свид.З.а и свид.З. депозирали подробни, пълни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви показания, че въззивникът е направил преводи на такива суми за кредита — по 400 лв. и понякога повече, на обща стойност 9950 лв..
Като техните показания се подкрепят и от извлечението по сметката на свид.П. и по извлечението от сметката на въззивника В.З., както и от приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Като с обратен знак е прочита на тези писмени доказателства и депозираните показания на свид.П..
Акцентира, че съдът има и задължението да обсъди противоречията в целите показания на свидетелите, в това число и по останалите непряко свързани с предмета на доказване сочени факти и обстоятелства, с оглед проверка достоверността на показанията им, както и да ги прецени с оглед на тяхната житейска и логическа достоверност. От тази гледна точка посочва, че , свид. П. навеждала показания, че с нейни средства е заплащала вноските по кредита на баща й и се е грижила за издръжката на семейството, като само текущите режийни разноски ги плащали родителите на въззивника — свидетелите З.и-родителите му, с които младото семейство живяло в една къща. И че същата депозирала показания, че баща й — И. П. й давал понякога по 20 или 50 лв. за децата, след въпрос за конкретизация за каква по обем парична помощ навежда, от което се заключава, че това е житейски нелогично, поради което е и недостоверно . Счита за установено, че 2 свидетелката П. от сключването на брака й и през процесния период е и студентка в Пловдивския университет, ползва лек автомобил за придвижването й, плаща студентски такси, пуши цигари и издържа две малки деца с храна, дрехи и лекарства с доход в размер на тогавашна една МРЗ в размер на 720 лв.. и се акцентира на очевидна недостоверност на това показание, доколкото свидетелката не била в състояние с такъв минимален доход да покрие дори изброеното, а какво остава да заплаща и ежемесечно кредит в размер на по 400 лв.. Жалбоподателят посочва още, че свидетелката П. депозирала показания, че на съпругът й въззивника е казвала, че получава МРЗ и когато доходите в края на периода са се увеличили с бонуси. И че тази свидетелка е отричала, да е споделяла за минималните си доходи със свекърва й и свекър й — свидетелите Златкови, но че същите я опровергали, че са знаели това, тъй като тя го е споделяла с тях. И че свидетелите З.и опровергали и друго показание на свид.П., че те не знаели за кредита, който изплаща сина им, като и тримата свидетели потвърдили, че са били в отлични отношения по време на съвместния им живот. От тези твърдяни факти, жалбоподателят навежда извода си , за допуснато грубо и съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд /ПИС/, а именно, чрез игнорирането на показанията на тримата свидетели с доводи, които не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото, незаконно ги елиминира и произвежда дълбоко опорочен и несправедлив и неправилен съдебен акт, с който заради волна или неволна грешка въззивникът се наказва повторно да връща паричен заем, който е върнал в размер на 15350лв. В тази връзка се цитират и част от мотивите на съда /стр.5, абзац 2/ относно възприетата от съда недостоверност на свидетелските показания дадени от заинтересовани лица роднини на ответника по иска, като изолирани и неподкрепени от останалите събрани доказателства, които според жалбоподателя категорично не съответстват на събраните доказателства и оценката на доказателствената съвкупност: Не се споделят и друга част от мотивите на съда /стр.6, абз.4/ в горния смисъл ,/цитират се/ които според жалбоподателя не могат да бъдат споделени по отношение на заявеното, че ответникът е върнал част от процесната сума на ищеца, но за което не били ангажирани никакви като се поставя въпроса за представените по делото извлечения по банкови сметки, свидетелските показания и заключението по съдебно-икономическата експертиза? И за установеното чрез тях, че парите на въззивника В.З. са постъпвали по сметката на свид.П., която има и качеството на длъжник по кредита на баща й И. П. и че оттам са изтегляни автоматично за погасяване на месечните вноски по кредита на кредитоискателя П., както и установеното, че П. не е разполагала с доходи, с които да заплаща ежемесечните вноски по кредита в размер на по 400 лв.
Оспорват се и мотивите на съда за липса на категоричност на доказателствата ,че именно превежданите от ответника парични суми по сметката на бившата си съпруга са предоставени от ответника за погасяването му... ” И че за този си извод съдът е игнорирал събрани доказателства в полза на едната страна, какъвто е конкретният случай. И че съдът е дължал прецизно изследване на показанията на такива свидетели /родители и бивши съпруги/ като заинтересовани лица с оглед на останалата събрана доказателствена съвкупност, нещо, което според жалбоподателя съдът не е направил и е опорочил съдебния акт, който е произвел. Цитират се и друга част от 3 мотивите на първоинстанционния съд невъзприемащи доводите и доказателствата на ответника за извършено погасяване на кредита -липса на основание за преводите на всички суми по сметка на бившата съпруга, плащане на суми на ръка на бившата съпруга, но че и дори да правено , това отново не водило до извода, че е изпълнявал задължението си към ищеца и че в патримонуима му са постъпвали някакви суми, което несъответствало на установеното от извлеченията, от свидетелските показания и от съдебноикономическата експертиза, че паричният поток по погасяване на месечните задължения по кредита на И. П. е тръгвал точно от въззивника В.З., който през неговата лична сметка е захранвал сметката на солидарния длъжник — свид.П., тогава все още негова съпруга или й е давал на ръка, за да погасява месечните задължения по процесния кредит.
Като несъответен на събраните доказателства бил и другия извод на съда: за неустановеност за наличие на уговорка между страните, че ответникът ще изпълни задължението, като погасява кредитът, който ищецът е получи от Банка ДСК” АД. ”. Напротив, според жалбоподателя, от показанията на свид.П. същата неколкократно повторила, че тогавашният й съпруг се бил ангажирал да връща всеки месец кредита, като тя добавя и уговорка за срок от 1 година, за която, обаче, ищецът И. П. в ИМ не претендира.
Акцентира се, че за ежемесечно връщане на кредита от В.З. се навежда и от двамата свидетели З.и, което обстоятелство подкрепя показанията на свид.П. в този смисъл. Според въззивника нямало съмнение, че В. З. е действал със съзнанието, че връща дълга, предоставен от ищеца П., и отговорно е предоставял необходимите суми на тогавашната си съпруга свид.П., за която е знаел /потвърдено и от самата свидетелка/, че има големи разходи, а минимални и крайно недостатъчни доходи. Акцентира се , че свид.П., освен съпруга, е била и длъжник по този кредит и когато въззивникът З. е връщал вноски по кредита чрез нейната сметка /по която по принцип се е погасявал кредита по силата на самия договор за заем/, че той е изпълнявал задължение по договора на ищеца И. П.. Смята, че това е логичното и разумно обяснение за тези регулярни месечни вноски в приблизително еднакъв размер, които В. З. е правил по сметката на съпругата й, като показанията на свидетелите З.и конкретизират причината за тази ежемесечна системност, а показанията на свид.П., че не може да отговори дали от бившият й съпруг й е преведена сума в общ размер на 9950лв. за по-горе посочения период, само допълват и подкрепят показанията на свидетелите З.и, като се допълва, че преводът на тази обща сума, превеждана на части всеки месец, се установи и от заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Като тенденциозно отношение на съда към спора се определя и отказа му да допусне до разпит и другия поискан свидетел от страна на ответника, доколкото той е единственият, който е преценявал /неправилно според въззивника/ , че няма да ползва показанията на разпитаните свидетели по делото при формиране на вътрешното съдийско убеждение, което станало известно и на страните след запознаване с постановеното решение. Смята, че основната причина за което е евентуалната им тяхна заинтересованост, без да се анализират от съдията с оглед и на другите събрани по делото доказателства, като се поставя въпроса защо 4 своевременно поискан свидетел — още с ОИМ, след разпита на предходните такива, не се допуска до разпит, като смята за неоснователен отказът да е за настъпила процесуална преклузия.
Разпечатката съдържа 20 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf8c592e-df80-48c4-b86e-3c0c11377286