Протокол № 391 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 391 гр. Пазарджик, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от В. Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500359 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят В. Г. З., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител адв.А. Т., надлежно упълномощена да го представлява.

Ответникът И. В. П., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв.А. Д., преупълномощен от адв.М. М., редовно упълномощен.

Представя в днешното съдебно заседание пълномощно за преупълномощаване.

Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1495 от 04.12.2025г. постановено по гр.д.№2024522010**** по описа на същия съд за 2025г., Е ОСЪДЕН В. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.“ № 5, 1

ДА ЗАПЛАТИ на И. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.

„Д.Б.“ № 2, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 21 000 лева /двадесет и една хиляди лева/, която ответникът е получил без основание и с която се е обогатил за сметка на ищеца, както и да му заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3588 лева съдебно разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№1794 от 21.01.2026г. , подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника В. Г. З., ЕГН-********** чрез адв. А. Т. , с доводи за неправилност-постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата и необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е установено, че са налице договорни отношения по договор за заем, а не неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1, предл. 1 -во ЗЗД, извод следващ от показанията на всички разпитани свидетели — Е.П.

/дъщеря на ищеца и бивша съпруга на ответника/, Е. З.а /майка на ответника/ и Г. З. /баща на ответника/. Признава се, че в ОИМ ответникът е оспорил, че е имал уговорки с ищеца за сключване на такъв писмен договор, както и поддържа становище, че ищецът никога не му е подговарял дори, че има проблем с плащането на кредита му и че ответникът му дължи още някакви пари. От друга страна, и в самия ОИМ било застъпено становище, че ответникът е изплащал и връщал пари по изтеглен кредит на тогавашния му тъст — ответника по ВЖ И. П., част от който, в размер на 21000 лв., е преведен от неговата сметка в сметката на въззивника В.З.. Твърди се, че от показанията на свид.З.а и на свид.З. се установило, че въззивникът е внасял всеки месец, в посочения от тях период, сума в размер на 400 лв. по сметка на тогавашната му съпруга — свидетелката П. /преди развода З.а/ с цел с тези пари да се погасява кредитът, който баща й И. П. изтеглил и превел по сметката на В. З.. И че от представените и приети по делото писмени доказателства и от допуснатата и приета Съдебно-икономическа експертиза безспорно се установило, че за периода юни 2022г. до октомври 2023 г. въззивният жалбоподател е превел по сметката на свид.П. сума в общ размер 9950 лв.. както и че от свидетелските показания, депозирани от свид.З.а и З. се установило, че въззивникът е заплатил на ръка през март 2022г.

1000лв. /за вноските за април и май 2022г./ и 4400 лв. на свид.П. за вноските за периода ноември 2023 г. до септември 2024 г., когато двамата със свид.П. се развеждат по взаимно съгласие и се уговарят, че всеки ще отговаря за кредитите, по които е длъжник. Заключава, че като цяло се установило, че В.

З. е погасил общо от кредита на И. П. до септ. 2024 г. 15350 лв. /петнадесет хиляди триста и петдесет лева/. а от показанията на З. и З.а, че въззивникът В.З. е предоставял допълнително на ръка на съпругата му — свид.П., пари за издръжка на семейството им. Анализират се показанията на свид.П. /о.с.з. на 24.09.25г. — стр.9 от протокола/ във връзка с плащанията по кредита, които е правил въззивникът В.З. на ръка и с преводи в нейната сметка, от която се погасява ежемесечно кредитът на И. П.: Цитират се показанията на св.П., която според жалбоподателя не е отрекла категорично, че въззивникът не й е дал 1000 лв. и подозрително и неубедително отговорила, че не може да каже дали той й е превел сумата от 9950 лв. /за изплащане на кредита на баща й/.

Но че свид.З.а и свид.З. депозирали подробни, пълни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви показания, че въззивникът е направил преводи на такива 2 суми за кредита — по 400 лв. и понякога повече, на обща стойност 9950 лв..

Като техните показания се подкрепят и от извлечението по сметката на свид.П. и по извлечението от сметката на въззивника В.З., както и от приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Като с обратен знак е прочита на тези писмени доказателства и депозираните показания на свид.П..

Акцентира, че съдът има и задължението да обсъди противоречията в целите показания на свидетелите, в това число и по останалите непряко свързани с предмета на доказване сочени факти и обстоятелства, с оглед проверка достоверността на показанията им, както и да ги прецени с оглед на тяхната житейска и логическа достоверност. От тази гледна точка посочва, че , свид. П. навеждала показания, че с нейни средства е заплащала вноските по кредита на баща й и се е грижила за издръжката на семейството, като само текущите режийни разноски ги плащали родителите на въззивника — свидетелите З.и-родителите му, с които младото семейство живяло в една къща. И че същата депозирала показания, че баща й — И. П. и давал понякога по 20 или 50 лв. за децата, след въпрос за конкретизация за каква по обем парична помощ навежда, от което се заключава, че това е житейски нелогично, поради което е и недостоверно . Счита за установено, че свидетелката П. от сключването на брака й и през процесния период е и студентка в Пловдивския университет, ползва лек автомобил за придвижването й, плаща студентски такси, пуши цигари и издържа две малки деца с храна, дрехи и лекарства с доход в размер на тогавашна една МРЗ в размер на 720 лв.. и се акцентира на очевидна недостоверност на това показание, доколкото свидетелката не била в състояние с такъв минимален доход да покрие дори изброеното, а какво остава да заплаща и ежемесечно кредит в размер на по 400 лв.. Жалбоподателят посочва още, че свидетелката П. депозирала показания, че на съпругът й въззивника е казвала, че получава МРЗ и когато доходите в края на периода са се увеличили с бонуси. И че тази свидетелка е отричала, да е споделяла за минималните си доходи със свекърва й и свекър й — свидетелите Златкови, но че същите я опровергали, че са знаели това, тъй като тя го е споделяла с тях. И че свидетелите З.и опровергали и друго показание на свид.П., че те не знаели за кредита, който изплаща сина им, като и тримата свидетели потвърдили, че са били в отлични отношения по време на съвместния им живот. От тези твърдяни факти, жалбоподателят навежда извода си , за допуснато грубо и съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд /ПИС/, а именно, чрез игнорирането на показанията на тримата свидетели с доводи, които не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото, незаконно ги елиминира и произвежда дълбоко опорочен и несправедлив и неправилен съдебен акт, с който заради волна или неволна грешка въззивникът се наказва повторно да връща паричен заем, който е върнал в размер на 15350лв. В тази връзка се цитират и част от мотивите на съда /стр.5, абзац 2/ относно възприетата от съда недостоверност на свидетелските показания дадени от заинтересовани лица роднини на ответника по иска, като изолирани и неподкрепени от останалите събрани доказателства, които според жалбоподателя категорично не съответстват на събраните доказателства и оценката на доказателствената съвкупност: Не се споделят и друга част от мотивите на съда /стр.6, абз.4/ в горния смисъл ,/цитират се/ които според жалбоподателя не могат да бъдат споделени по отношение на заявеното, че 3 ответникът е върнал част от процесната сума на ищеца, но за което не били ангажирани никакви като се поставя въпроса за представените по делото извлечения по банкови сметки, свидетелските показания и заключението по съдебно-икономическата експертиза? И за установеното чрез тях, че парите на въззивника В.З. са постъпвали по сметката на свид.П., която има и качеството на длъжник по кредита на баща й И. П. и че оттам са изтегляни автоматично за погасяване на месечните вноски по кредита на кредитоискателя П., както и установеното, че П. не е разполагала с доходи, с които да заплаща ежемесечните вноски по кредита в размер на по 400 лв.

Оспорват се и мотивите на съда за липса на категоричност на доказателствата ,че именно превежданите от ответника парични суми по сметката на бившата си съпруга са предоставени от ответника за погасяването му... ” И че за този си извод съдът е игнорирал събрани доказателства в полза на едната страна, какъвто е конкретният случай. И че съдът е дължал прецизно изследване на показанията на такива свидетели /родители и бивши съпруги/ като заинтересовани лица с оглед на останалата събрана доказателствена съвкупност, нещо, което според жалбоподателя съдът не е направил и е опорочил съдебния акт, който е произвел. Цитират се и друга част от мотивите на първоинстанционния съд невъзприемащи доводите и доказателствата на ответника за извършено погасяване на кредита -липса на основание за преводите на всички суми по сметка на бившата съпруга, плащане на суми на ръка на бившата съпруга, но че и дори да правено, това отново не водило до извода, че е изпълнявал задължението си към ищеца и че в патримонуима му са постъпвали някакви суми. , което несъответствало на установеното от извлеченията, от свидетелските показания и от съдебноикономическата експертиза, че паричният поток по погасяване на месечните задължения по кредита на И. П. е тръгвал точно от въззивника В.З., който през неговата лична сметка е захранвал сметката на солидарния длъжник — свид.П., тогава все още негова съпруга или й е давал на ръка, за да погасява месечните задължения по процесния кредит.

Като несъответен на събраните доказателства бил и другия извод на съда: за неустановеност за наличие на уговорка между страните, че ответникът ще изпълни задължението, като погасява кредитът, който ищецът е получи от Банка ДСК” АД. ”. Напротив, според жалбоподателя, от показанията на свид.П. същата неколкократно повторила, че тогавашният й съпруг се бил ангажирал да връща всеки месец кредита, като тя добавя и уговорка за срок от 1 година, за която, обаче, ищецът И. П. в ИМ не претендира.

Акцентира се, че за ежемесечно връщане на кредита от В.З. се навежда и от двамата свидетели З.и, което обстоятелство подкрепя показанията на свид.П. в този смисъл. Според въззивника нямало съмнение, че В. З. е действал със съзнанието, че връща дълга, предоставен от ищеца П., и отговорно е предоставял необходимите суми на тогавашната си съпруга свид.П., за която е знаел /потвърдено и от самата свидетелка], че има големи разходи, а минимални и крайно недостатъчни доходи. Акцентира се, че свид.П., освен съпруга, е била и длъжник по този кредит и когато въззивникът З. е връщал вноски по кредита чрез нейната сметка /по която по принцип се е погасявал кредита по силата на самия договор за заем/, че той е изпълнявал 4 задължение по договора на ищеца И. П.. Смята, че това е логичното и разумно обяснение за тези регулярни месечни вноски в приблизително еднакъв размер, които В. З. е правил по сметката на съпругата й, като показанията на свидетелите З.и конкретизират причината за тази ежемесечна системност, а показанията на свид.П., че не може да отговори дали от бившият й съпруг й е преведена сума в общ размер на 9950лв. за по-горе посочения период, само допълват и подкрепят показанията на свидетелите З.и, като се допълва, че преводът на тази обща сума, превеждана на части всеки месец, се установи и от заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза. Като тенденциозно отношение на съда към казус се определя и отказа му да допусне до разпит и другия поискан свидетел от страна на ответника, доколкото той е единственият, който е преценявал /неправилно според въззивника/ , че няма да ползва показанията на разпитаните свидетели по делото при формиране на вътрешното съдийско убеждение, което станало известно и на страните след запознаване с постановеното решение. Смята, че основната причина за което е евентуалната им тяхна заинтересованост, без да се анализират от съдията с оглед и на другите събрани по делото доказателства, като се поставя въпроса защо своевременно поискан свидетел — още с ОИМ, след разпита на предходните такива, не се допуска до разпит, като смята за неоснователен отказът да е за настъпила процесуална преклузия.