Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14985 от 21.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12623/2022
Вид
Решение № 14985
Подписан
21.12.2022
В сила
05.07.2023
Състав
ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 14985 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Р. при участието на секретаря В.Ч като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110112623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от В. Е. Л. срещу П. К. К., с искане за налагане на мерки за защита на детето В. В. Л., син и на молителя, и на ответницата /конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с определение № 7001/21.03.2022 г./, при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на домашно насилие на 02.03.2022 г., на адреса, на който детето пребивава с молителя – гр.

София, ул. „Братя Чакрин“ № 10, ет. 2, ап. 3, около 18,30-19,00 часа, изразяващ се в следното: ответницата изпратила на молителя около 18,00 часа съобщение чрез приложение Вайбър с искане същият да приготви багаж на детето, за да дойде ответницата да го вземе при себе си, което молителят и сторил. Около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала на адреса на молителя, където се намирало и детето, заедно със свой братовчед – З.Х.Х.. Детето започнало да плаче и да крещи, че не иска да тръгне с ответницата, която се ядосала от това и също започнала да крещи на детето със заплашителен тон следното: „Какво си мислиш, че правиш ти, бе? Айде тръгвай с мен! Имам заповед от съда, че трябва да те взема. Сега ще дойде полиция!“, както и започнала да дърпа детето, да го стиска за ръцете и няколко пъти силно го разтресла. Детето се отскубнало от нея, разплакало се и избягало във всекидневната. Молителят поканил ответницата да влезе и да поговори с детето насаме. Тя се съгласила и влязла вътре в жилището. Молителят и братовчедът на ответницата останали отвън на входната врата, която била затворена, а детето и ответницата били в стаята на детето. След около 2-3 минути се чули шумове отвътре, при което молителят влязъл в апартамента, за да провери какво се случва, и чул викове от страна на детето: „Не искам да идвам с теб, искам да съм с тати, не ме бутай, не ме удряй“ и други в този смисъл.

1

Ответницата била много гневна и започнала да крещи и по молителя думите, че е престъпник, измамник и манипулатор. След случилото се детето се скрило под масата, където треперело и плачело. Молителят установил, че детето дишало трудно, плакало до края на вечерта и отказало да вечеря. Постоянно питало дали ще дойде полиция да го вземе от баща му. В следващите дни заспивало трудно, плачело често и трудно се концентрирало.

В съдебно заседание ответницата изразява становище за неоснователност на молбата. Не оспорва, че на 02.03.2022 г. е отишла на посоченото от молителя място, за да вземе сина си заедно с братовчед си. Оспорва да е разтърсила детето, да е крещяла и да го е принуждавала да тръгне с нея. Заявява, че се зарадвала, когато привременните мерки по гр.д. №1978/2022 г. по описа на СРС били постановени, и отишла да види детето, като преди това писала на баща му. Когато пристигнала там заедно с братовчед си, им отворили синът й и баща му, който попитал какво прави нейният роднина там. Тя му отвърнала, че я придружава, а бащата казал, че детето няма желание да дойде с нея и да не го принуждава. Ответницата попитала детето защо се държи така, какво е направила, а то й казало, че я мрази. Баща му предложил да влязат вътре и да поговорят и тя и детето отишли в неговата стая, като всички врати били отворени. Детето започнало да я блъска и удря и да казва, че иска да е с баща си.

Не искало да дойде с нея и тя го попитала защо я напада. Ответницата заявява, че обича детето си.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:

Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че е в родство по права линия с пострадалото лице – негов баща, поради което съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. По делото се установява, че родители на пострадалото лице са В. Е. Л., ЕГН **********, и П. К. К. - Л.а, ЕГН ********** /л. 58 от делото/, предвид което ответницата попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 02.03.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо детето. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан актът на насилие от 02.03.2022 г., като е посочено, че на цитираната дата около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала заедно с братовчед си в апартамента на молителя с цел да вземе сина си. Последният започнал да плаче и да крещи, че не иска да тръгне с нея, поради което ответницата също му крещяла, дърпала го, стискала го и няколко 2 пъти силно го разтресла. Когато детето се отскубнало от нея, се разплакало и избягало във всекидневната. Тогава бащата поканил ответницата да влезе, за да поговори насаме с детето, като тя приела и влязла, а бащата и братовчед й останали отвън на входната врата. След няколко минути отвътре се чули виковете на детето: „не искам да идвам с теб, искам да съм с тати, не ме бутай, не ме удряй“. Ответницата отправила обиди и към молителя и заплашила, че ще дойде полиция и ще вземат детето. Скоро по сигнал за саморазправа пристигнали полицаи, при вида на които детето се изплашило, сгушило се в баща си и продължило да плаче. Същите съставили протокол и си тръгнали, последвани от ответницата и братовчед й. Когато молителят се прибрал в апартамента, заварил сина си, скрит под масата, да плаче и трепери.

От представените по делото социални доклади на Д. – Лозенец и Д. – М. /л. 46-49 и л. 7073 от делото/ се установява, че основните грижи за детето се полагат от бащата, с когото същото има силна емоционална връзка. Установява се, че връзката с майката е нарушена.

Между страните е безспорно, че на процесната дата около 18,30-19,00 часа ответницата е пристигнала заедно с братовчед си – св. Златко Х., на адреса на жилището на В. Л., където се е намирал синът й, и е поискала да вземе детето със себе си, но те не е проявило желание за това. Нещо повече, тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Илияна М. – лице, намиращо се във фактическо съжителство с молителя, и присъстващия очевидец Златко Х. – братовчед на ответницата.

Показанията на св. М. съдът кредитира, като обективни и последователни, като извърши и преценка на същите по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за достоверни. При разпита си св.

М. заявява, че непосредствено преди случилото се е разговаряла по телефона с молителя, като той не прекратил обаждането, когато ответницата пристигнала в апартамента. Разказва, че когато майката на детето дошла, му казала да си вземе багажа и да тръгва, но то отказало.

Тогава молителят поканил ответницата да влезе вътре с детето, за да си поговорят.

Свидетелката изрично пояснява, че след влизането на ответницата чула звук от затваряне на входната врата, което кореспондира и с изложеното от молителя в уточнителната молба от 15.03.2022 г. /л. 7 от делото/. Показанията на св. Х. съдът намира за недостоверни и не ги кредитира, тъй като същите съдържат вътрешни противоречия. Първоначално свидетелят заявява, че вратата на апартамента е била затворена, макар и за кратък период от време, а впоследствие – че майката и детето никога не са били в жилището на затворена врата. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. Х., като приема, че при влизането на ответницата в апартамента след поканата на бащата вратата е била затворена.

Съдът намира, че от показанията на св. М. не се установяват твърденията, наведени от молителя, че в момента, предхождащ влизането на майката и сина в жилището, майката е крещяла, дърпала и стискала детето и да го е разтърсила. Напротив, св. М. заявява само, че е чула ответницата да подканя сина си да тръгне с нея, но в показанията си същата не сочи да е имало крясъци от нейна страна.

С оглед изложеното дотук съдът намира, че молителят не е провел доказване на 3 твърдените от него обстоятелства в степен, достатъчна да убеди съда в тяхното осъществяване. Напротив, установява се обратното, от показанията на св. М., която е имала възможност да чуе случилото се поради обстоятелството, че телефонната връзка между нея и молителя не е била прекъсната /което дори св. Х. сочи в показанията си - че молителят е държал в себе си телефон/. И именно предвид показанията на тази свидетелка съдът намира, че не се установява ответницата да е повишила тон на детето, както се твърди в молбата, поради което и съдът намира за недоказано, че ответницата е проявила физическо или психическо насилие над сина си до момента, до който двама са влезли вътре в апартамента.

На следващо място, очевидци на твърдените актовете на физическо насилие, извършени след момента на влизане на майката и сина в жилището, обаче липсват, доколкото съгласно установеното по делото, вратата на апартамента е била затворена, оставяйки извън него бащата и братовчеда на ответницата. Съдът съобрази в тази връзка и обстоятелството, че първоначално молителят излага твърдения да е чул викове от страна на детето: „не ме бутай, не ме дърпай“, докато е бил пред затворената входна врата, а с уточнителната молба от 15.03.2022 г. заявява, че е чул неуточнени крясъци и едва след като е влязъл в апартамента, е чул посочените думи от сина си. От друга страна, при провеждане на експертното изследване по изслушаната по делото СПЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, по отношение на процесната случка бащата разказва, че докато е бил пред апартамента е чул крясъци, като точно конкретизира думите на майката и на детето, в т.ч. и молбите на детето „мамо, моля те, не ме бутай, не ме удряй“, след което влязъл и заварил сина си на земята, който станал и бутнал майка си. Нещо повече, налице е несъответствие между твърденията на молителя и споделеното от детето в хода на извършеното социално проучване при изготвяне на доклада на Д. – Лозенец /л.46-49 от делото/. От една страна, съгласно гореописаното, когато молителят влязъл в жилището, видял само сина си на земята, а от друга детето заявява пред социалния работник, че вследствие на упражнено от майка му насилие и двамата са паднали на земята. Несъответствие е налице в частта относно багажа на пострадалото лице, като съгласно изложеното на молителя, същият е бил събран още към момента на пристигане на ответницата, а според детето – при идването си майката е започнала да прибира вещите му.

Не на последно място, следва да се отчете и че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява негодно доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от името на детето В. В. Л., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговия баща, който не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Ето защо съдът намира, че твърденият акт на насилие от 02.03.2022 г., около 18,30-19,00 часа, изрязващ се в крясъци, дърпане и стискане на детето В. от ответницата, е изцяло недоказан, поради което депозираната молба за защита е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Посоченият извод не следва да бъде променен и при съобразяване на експертно заключение по допуснатата СПЕ. Независимо от това, че съдът възприема същото като обективно, в това число относно липсата на манипулация на детето и автентичността на 4 споделените от него преживявания по отношение на конкретната хипотеза, видно от събрания по делото доказателствен материал, отношенията между ответницата и сина й са конфликтни, но в случая не са налице достатъчно доказателства, които да установят по категоричен начин извършването на конкретния акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо детето.