Решение № 14985 от 21.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12623/2022
- Вид
- Решение № 14985
- Подписан
- 21.12.2022
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 21730 от 11.03.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Определение № 7001 от 21.03.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Разпореждане № 24791 от 21.03.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Протокол № 6905 от 16.05.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Протокол № 9965 от 27.06.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Протокол № 13873 от 10.10.2022 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Разпореждане № 23675 от 21.02.2023 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
- Разпореждане № 31361 от 09.03.2023 · ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 14985 гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д.Р. при участието на секретаря В.Ч като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110112623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от В. Е. Л. срещу П. К. К., с искане за налагане на мерки за защита на детето В. В. Л., син и на молителя, и на ответницата /конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с определение № 7001/21.03.2022 г./, при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на домашно насилие на 02.03.2022 г., на адреса, на който детето пребивава с молителя – гр.
София, ул. „Братя Чакрин“ № 10, ет. 2, ап. 3, около 18,30-19,00 часа, изразяващ се в следното: ответницата изпратила на молителя около 18,00 часа съобщение чрез приложение Вайбър с искане същият да приготви багаж на детето, за да дойде ответницата да го вземе при себе си, което молителят и сторил. Около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала на адреса на молителя, където се намирало и детето, заедно със свой братовчед – З.Х.Х.. Детето започнало да плаче и да крещи, че не иска да тръгне с ответницата, която се ядосала от това и също започнала да крещи на детето със заплашителен тон следното: „Какво си мислиш, че правиш ти, бе? Айде тръгвай с мен! Имам заповед от съда, че трябва да те взема. Сега ще дойде полиция!“, както и започнала да дърпа детето, да го стиска за ръцете и няколко пъти силно го разтресла. Детето се отскубнало от нея, разплакало се и избягало във всекидневната. Молителят поканил ответницата да влезе и да поговори с детето насаме. Тя се съгласила и влязла вътре в жилището. Молителят и братовчедът на ответницата останали отвън на входната врата, която била затворена, а детето и ответницата били в стаята на детето. След около 2-3 минути се чули шумове отвътре, при което молителят влязъл в апартамента, за да провери какво се случва, и чул викове от страна на детето: „Не искам да идвам с теб, искам да съм с тати, не ме бутай, не ме удряй“ и други в този смисъл.
1
Ответницата била много гневна и започнала да крещи и по молителя думите, че е престъпник, измамник и манипулатор. След случилото се детето се скрило под масата, където треперело и плачело. Молителят установил, че детето дишало трудно, плакало до края на вечерта и отказало да вечеря. Постоянно питало дали ще дойде полиция да го вземе от баща му. В следващите дни заспивало трудно, плачело често и трудно се концентрирало.
В съдебно заседание ответницата изразява становище за неоснователност на молбата. Не оспорва, че на 02.03.2022 г. е отишла на посоченото от молителя място, за да вземе сина си заедно с братовчед си. Оспорва да е разтърсила детето, да е крещяла и да го е принуждавала да тръгне с нея. Заявява, че се зарадвала, когато привременните мерки по гр.д. №1978/2022 г. по описа на СРС били постановени, и отишла да види детето, като преди това писала на баща му. Когато пристигнала там заедно с братовчед си, им отворили синът й и баща му, който попитал какво прави нейният роднина там. Тя му отвърнала, че я придружава, а бащата казал, че детето няма желание да дойде с нея и да не го принуждава. Ответницата попитала детето защо се държи така, какво е направила, а то й казало, че я мрази. Баща му предложил да влязат вътре и да поговорят и тя и детето отишли в неговата стая, като всички врати били отворени. Детето започнало да я блъска и удря и да казва, че иска да е с баща си.
Не искало да дойде с нея и тя го попитала защо я напада. Ответницата заявява, че обича детето си.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че е в родство по права линия с пострадалото лице – негов баща, поради което съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. По делото се установява, че родители на пострадалото лице са В. Е. Л., ЕГН **********, и П. К. К. - Л.а, ЕГН ********** /л. 58 от делото/, предвид което ответницата попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 02.03.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо детето. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан актът на насилие от 02.03.2022 г., като е посочено, че на цитираната дата около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала заедно с братовчед си в апартамента на молителя с цел да вземе сина си. Последният започнал да плаче и да крещи, че не иска да тръгне с нея, поради което ответницата също му крещяла, дърпала го, стискала го и няколко 2 пъти силно го разтресла. Когато детето се отскубнало от нея, се разплакало и избягало във всекидневната. Тогава бащата поканил ответницата да влезе, за да поговори насаме с детето, като тя приела и влязла, а бащата и братовчед й останали отвън на входната врата. След няколко минути отвътре се чули виковете на детето: „не искам да идвам с теб, искам да съм с тати, не ме бутай, не ме удряй“. Ответницата отправила обиди и към молителя и заплашила, че ще дойде полиция и ще вземат детето. Скоро по сигнал за саморазправа пристигнали полицаи, при вида на които детето се изплашило, сгушило се в баща си и продължило да плаче. Същите съставили протокол и си тръгнали, последвани от ответницата и братовчед й. Когато молителят се прибрал в апартамента, заварил сина си, скрит под масата, да плаче и трепери.
От представените по делото социални доклади на Д. – Лозенец и Д. – М. /л. 46-49 и л. 7073 от делото/ се установява, че основните грижи за детето се полагат от бащата, с когото същото има силна емоционална връзка. Установява се, че връзката с майката е нарушена.
Между страните е безспорно, че на процесната дата около 18,30-19,00 часа ответницата е пристигнала заедно с братовчед си – св. Златко Х., на адреса на жилището на В. Л., където се е намирал синът й, и е поискала да вземе детето със себе си, но те не е проявило желание за това. Нещо повече, тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Илияна М. – лице, намиращо се във фактическо съжителство с молителя, и присъстващия очевидец Златко Х. – братовчед на ответницата.
Показанията на св. М. съдът кредитира, като обективни и последователни, като извърши и преценка на същите по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за достоверни. При разпита си св.
М. заявява, че непосредствено преди случилото се е разговаряла по телефона с молителя, като той не прекратил обаждането, когато ответницата пристигнала в апартамента. Разказва, че когато майката на детето дошла, му казала да си вземе багажа и да тръгва, но то отказало.
Тогава молителят поканил ответницата да влезе вътре с детето, за да си поговорят.
Свидетелката изрично пояснява, че след влизането на ответницата чула звук от затваряне на входната врата, което кореспондира и с изложеното от молителя в уточнителната молба от 15.03.2022 г. /л. 7 от делото/. Показанията на св. Х. съдът намира за недостоверни и не ги кредитира, тъй като същите съдържат вътрешни противоречия. Първоначално свидетелят заявява, че вратата на апартамента е била затворена, макар и за кратък период от време, а впоследствие – че майката и детето никога не са били в жилището на затворена врата. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. Х., като приема, че при влизането на ответницата в апартамента след поканата на бащата вратата е била затворена.
Съдът намира, че от показанията на св. М. не се установяват твърденията, наведени от молителя, че в момента, предхождащ влизането на майката и сина в жилището, майката е крещяла, дърпала и стискала детето и да го е разтърсила. Напротив, св. М. заявява само, че е чула ответницата да подканя сина си да тръгне с нея, но в показанията си същата не сочи да е имало крясъци от нейна страна.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че молителят не е провел доказване на 3 твърдените от него обстоятелства в степен, достатъчна да убеди съда в тяхното осъществяване. Напротив, установява се обратното, от показанията на св. М., която е имала възможност да чуе случилото се поради обстоятелството, че телефонната връзка между нея и молителя не е била прекъсната /което дори св. Х. сочи в показанията си - че молителят е държал в себе си телефон/. И именно предвид показанията на тази свидетелка съдът намира, че не се установява ответницата да е повишила тон на детето, както се твърди в молбата, поради което и съдът намира за недоказано, че ответницата е проявила физическо или психическо насилие над сина си до момента, до който двама са влезли вътре в апартамента.
На следващо място, очевидци на твърдените актовете на физическо насилие, извършени след момента на влизане на майката и сина в жилището, обаче липсват, доколкото съгласно установеното по делото, вратата на апартамента е била затворена, оставяйки извън него бащата и братовчеда на ответницата. Съдът съобрази в тази връзка и обстоятелството, че първоначално молителят излага твърдения да е чул викове от страна на детето: „не ме бутай, не ме дърпай“, докато е бил пред затворената входна врата, а с уточнителната молба от 15.03.2022 г. заявява, че е чул неуточнени крясъци и едва след като е влязъл в апартамента, е чул посочените думи от сина си. От друга страна, при провеждане на експертното изследване по изслушаната по делото СПЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, по отношение на процесната случка бащата разказва, че докато е бил пред апартамента е чул крясъци, като точно конкретизира думите на майката и на детето, в т.ч. и молбите на детето „мамо, моля те, не ме бутай, не ме удряй“, след което влязъл и заварил сина си на земята, който станал и бутнал майка си. Нещо повече, налице е несъответствие между твърденията на молителя и споделеното от детето в хода на извършеното социално проучване при изготвяне на доклада на Д. – Лозенец /л.46-49 от делото/. От една страна, съгласно гореописаното, когато молителят влязъл в жилището, видял само сина си на земята, а от друга детето заявява пред социалния работник, че вследствие на упражнено от майка му насилие и двамата са паднали на земята. Несъответствие е налице в частта относно багажа на пострадалото лице, като съгласно изложеното на молителя, същият е бил събран още към момента на пристигане на ответницата, а според детето – при идването си майката е започнала да прибира вещите му.
Не на последно място, следва да се отчете и че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява негодно доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от името на детето В. В. Л., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговия баща, който не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Ето защо съдът намира, че твърденият акт на насилие от 02.03.2022 г., около 18,30-19,00 часа, изрязващ се в крясъци, дърпане и стискане на детето В. от ответницата, е изцяло недоказан, поради което депозираната молба за защита е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Посоченият извод не следва да бъде променен и при съобразяване на експертно заключение по допуснатата СПЕ. Независимо от това, че съдът възприема същото като обективно, в това число относно липсата на манипулация на детето и автентичността на 4 споделените от него преживявания по отношение на конкретната хипотеза, видно от събрания по делото доказателствен материал, отношенията между ответницата и сина й са конфликтни, но в случая не са налице достатъчно доказателства, които да установят по категоричен начин извършването на конкретния акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо детето.
Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bde002bc-c57c-4f0b-a98f-1d9c46e0b8f3