Решение № 2905 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2708/2023
- Вид
- Решение № 2905
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 30.07.2024
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Други актове по делото
- Определение № 6954 от 17.06.2023 · Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2905 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102708 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ж. И. Ж., ЕГН **********, против К. П. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 4800 лева – главница, представляваща обезщетение в общ размер на претърпени неимуществени вреди физически страдания и душевни страдания – огорчение, обида, притеснение, неудобства, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което има одобрено от съда споразумение по НОХД № 7056/2022 г. по описа на ПРС, Х н.с., за това, че на ********* г. в гр. Пловдив ответникът е причинил на ищеца, в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на главата и представляваща болка и страдание без разстройство на здравето, както и сумата от 812.75 лева– обезщетение за забава на главницата за периода от ********* г. до 22.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал от престъпление, извършено от ответника, който е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 7056/2022 г. по описа на ПРС, Х н.с., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК. Твърди, че работи на длъжност ст. ********* в група „***************“ на сектор „***************“ при 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив от около 10 години.
Твърди, че на ********* г. е изпълнявал служебните си задължения на пост 1 в сградата на 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив, за времето от 19.00 часа на ********* г. до 07.00 часа на 02.07.2021 г. Около 19:30 ч. на ********* г. Оперативна дежурна част при 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив е изпратила ищецът Ж. Ж. при колегата му от същото РУ – Р.А., като на Ж. е било отбелязано, че А. се нуждае от оказване на съдействие. Сочи, че Р.А. се е намирал в арестните помещения, където е изпълнявал задълженията си на пост 2. При 1 влизането на ищеца на място в арестно помещение № 1, същият е видял как помещението е тъмно и осветлението не е работело. Тогава се е огледал и е забелязал, че лампата над вратата не свети. Вътре в арестното помещение били задържаните К. С. и Т. Д., задържани по.рано на същия ден. Р.А. е бил пред вратата на арестното помещение, Д. е седял на един от наровете, а С. е бил прав и е стоял точно срещу Ж. и А.. К. С. викал силно, че ако не му позволят да пуши, ще продължи да буйства и ще изпочупи всички камери в ареста, както и прозорците. Вследствие на това ст. полицаи Ж. и А. започнали да обясняват на С., че има ред и условия, които задържаните трябва да спазват, както и, че тютюнопушенето в арестните помещения е абсолютно забренено. След като С. продължил да крещи, че нещата ще се случат така, както той пожелае и ще запали цигара на всяка цена, пострадалият Ж. дал изрично разпореждане на С. да излезе от арестното помещение, където се е намирал и да се премести в съседното такова, тъй като вследствие на извършеното по-рано от С. счупване на камерата и лампата в арестно помещение 1, камера и осветление са липсвали и е нямало как да бъде осъществяван контрол върху действията му. Тогава С. доброволно тръгнал към арестно помещение 2 и влязъл в същото. След влизане в новото помещение, Ж. издал разпореждане на С. да легне на земята, за да му се поставят помощни средства – белезници.
С. отзакал да се подчини, поради което и ст.полицаи Ж., А. и Д., който се присъединил междувременно, предприели действия по поставянето на помощните средства. Ответникът започнал енергично да размахва ръце, да рита с крака и да удря с крака и ръце. В този момент С. ритнал силно ст. ********* Ж. с крака си в областта на челюстта. Поради силния шум и пол.********* С.К. влезнал в арестните помещения, за да провери какво се случва. С негова помощ успели да положат С. на земята, междувременно той обаче продължил да се съпротивлява, ритайки и удряйки с ръце. След като полицаите хванали ръцете му, С. започнал да прави опити да хапе ст. ********* Ж. и колегите му, като през цялото време, докато са слагали комбинирани белезници за ръце и крака, той е ритал и удрял полицаите.
След като успели да разрешат така създалата се ситуация, бил повикан екип на спешна медицинска помощ, за да прегледа полицаите и С..
След направения медицински преглед на ищеца, се оказало, че вследствие на ударите с крак по главата, в областта на брадичката, както и на получените няколко удара в областта на гърдите, същият е получил травма в областта на главата.
Твърди, че в дните след така претърпяното агресивно нападение, пострадалият Ж. имал непрестанни болки в главата, заспивал трудно, притеснявал се, че в бъдеще, вследствие на удара, могат да бъдат отключени заболявания, които да резултират в трайно/постоянно разстройство на здравето.
Твърди, че освен физическите страдания, претърпял и душевни страдания, изразяващи се в огорчение, обида, притеснение, неудобство, най-вече от факта, че въпреки дългогодишния си стаж, той не е съумял да окаже достатъчно съдействие на колегата си Р.А. и да му помогне достатъчно ефективно да се справи с агресивното поведение на К. С..
Колегите му и досега се шегували със случилото се и с авторитета на ищеца. Принос за претърпените му душевни страдания имат и статии, публикувани в интернет пространството, като посочва и конкретни сайтове.
Твърди се, че за разлика от физическите болки, душевните тревоги не са отшумели и до подаване на исковата молба, тъй като станал обект на редовни подмятания за инцидента от страна на колеги и познати, което рефлектирало върху професионалния му авторитет.
Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.
Възразява, че единственото обезщетение, което евентуално би се дължало на ищеца е за претърпени физически болки от увреждането на здравето, описано в акта на наказателния 2 съд.
Възразява, че всички, останали твърдени вреди не са възникнали, а дори да са възникнали не се намирали в причинна връзка с поведението на ответника. Оспорва всички твърдения за неправомерно поведение на ответника, с изключение на описаното в акта на наказателния съд.
Навежда доводи, че обезщетение за физически болки от увреждането на здравето по акта на наказателния съд не се дължали, тъй като тези вреди са обезщетени от застраховател, покриващ този риск или от самото МВР.
Възразява, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, защото те били отчасти в резултат на несързамерна употреба на физическа сила спрямо ответника, като при процесния инцидент в сградата на РУ, ответникът също бил претърпял увреждания на здравето.
Болките, изпитани от ищеца били повърхности, слаби по сила и непродължителни, поради което оспорва размера на претенцията.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда /посочените в исковата молба неимуществени вреди – болки, страдания, огорчение, обида, притеснение, неудобства/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, вкл. и възражението за съпричиняване, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство – протокол по НОХД № 7056/2022 г. на ПРС, Х н.с. /л.5-8/, се установява, че по отношение на ответника е било образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено споразумение на 24.01.2023 г., ползващо се с последиците на присъда, с което К. П. С., е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 130, ал. 2 НК, поради това, че на ********* г. в *********, е причинил на полицейски орган – мл.
********* Ж. И. Ж., на длъжност старши ********* в група „***************“ на сектор „***************“ при 03 РУ ОДМВР гр. Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразява се в травма в областта на главата и представляваща болка и страдания без разстройство на здравето, за което му е наложено наказание пробация от две години.
Влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Признатото от наказателния съд противоправно деяние, настоящият съд следва да приеме за безспорно установено, а именно: че на ********* г. в в *********, е причинил на полицейски орган – мл. ********* Ж. И. Ж., на длъжност старши ********* в група „***************“ на сектор „***************“ при 03 РУ ОДМВР гр. Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразява се в травма в областта на главата 3 и представляваща болка и страдания без разстройство на здравето, поради което и му е наложил наказание.
От така установеното противоправно деяние, ищецът претендира неимуществени вреди, изразяващи се, както в физически болки, така и в душевни страдания – огорчение, обида, притеснение, неудобства.
По делото като писмено доказателство е прието – Карта за оказана спешна медицинска помощ, издадена от Център за спешна медицинска помощ на Ж. И. Ж., с работна диагноза „травма на глава“ /л.9/.
Като писмени доказателства по делото са приети – статии в електронни издания /л.16-32/, които не са оспорени изрично от ответника, от които се установява, че случилото се на ********* г. в арестното помещение на Трето РУ – Пловдив, е намерило медийно отражение, като публикуваните статии имат 3798 прочита /в „Блиц“, без коментари/, 1831 прочита /в „Марица“, с три коментара/, 11918 прочита /в „Пловдив 24“, с два коментара/ и др..
Приети са и писмени доказателства – справка от ОД на МВР – Пловдив /л. 104,л. 106/, от които се установява, че на Ж. И. Ж., не е изплащано обезщетение за увреждане на здравето му за настъпила трудова злополука на ********* г.; както и, че същият не е ползвал болнични за временна неработоспособност за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.
По делото като писмено доказателство е приета и справка /л.122/, от която се установява, че пред „Животозастрахователен институт“ АД не е предявявана застрахователна претенция от ищеца Ж. И. Ж., ЕГН ********** или негов представител, като в тази връзка не е заплащано застрахователно обезщетение.
По делото като писмено доказателство е прието - Съдебно – медицинско удостоверение /л.66/, издадено на 05.07.2021 г. от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, от което се установява, че по данни на освидетелствания К. П. С., на ********* г. в ареста в 03 РУ-Пловдив, му е бил нанесен побой от служители на същото районно управление, вследствие на който са установени увреди: контузия на лицето; контузия на очната ябълка; кръвонасядане, охлузване по лицето; кръвонасядане на конюнктивата на лявото око, като е направено заключението, че му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.
Разпечатката съдържа 37 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc4b6bad-689e-4ae1-ab16-2a1326932458