Определение № 6954 от 17.06.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6954 гр. Пловдив, 17.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102708 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. И. Ж., ЕГН **********, против К. П. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:

4800 лева – главница, представляваща обезщетение в общ размер на претърпени неимуществени вреди - физически страдания и душевни страдания – огорчение, обида, притеснение, неудобства, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл.

131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което има одобрено от съда споразумение по НОХД № 7056/2022 г. по описа на ПРС, Х н.с., за това, че на 01.07.2021 г. в гр.

Пловдив ответникът е причинил на ищеца, в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на главата и представляваща болка и страдание без разстройство на здравето, както и сумата от 812.75 лева– обезщетение за забава на главницата за периода от 01.07.2021 г. до 22.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Ищецът твърди, че е пострадал от престъпление, извършено от ответника, който е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 7056/2022 г. по описа на ПРС, Х н.с., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Твърди, че работи на длъжност ст. полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив от около 10 години.

Твърди, че на 01.07.2021 г. е изпълнявал служебните си задължения на пост 1 в сградата на 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив, за времето от 19.00 часа на 01.07.2021 г. до 07.00 часа на 02.07.2021 г. Около 19:30 ч. на 01.07.2021 г. Оперативна дежурна част при 03 РУ ОДМВР – гр. Пловдив е изпратила ищецът Ж. Ж. при колегата му от същото РУ – Радин Андреев, като на Ж. е било отбелязано, че Андреев се нуждае от оказване на съдействие. Сочи, че Радин Андреев се е намирал в арестните помещения, където е изпълнявал задълженията си на пост 2. При влизането на ищеца на място в арестно 1 помещение № 1, същият е видял как помещението е тъмно и осветлението не е работело. Тогава се е огледал и е забелязал, че лампата над вратата не свети. Вътре в арестното помещение били задържаните К. С. и Тодор Д., задържани по-рано на същия ден. Радин Андреев бил пред вратата на арестното помещение, Д. седял на един от наровете, а С. бил прав и стоял точно срещу Ж. и Андреев. К. С. викал силно, че ако не му позволят да пуши, ще продължи да буйства и ще изпочупи всички камери в ареста, както и прозорците. Вследствие на това ст. полицаи Ж. и Андреев започнали да обясняват на С., че има ред и условия, които задържаните трябва да спазват, както и, че тютюнопушенето в арестните помещения е абсолютно забрdнено. След като С. продължил да крещи, че нещата ще се случат така, както той пожелае и ще запали цигара на всяка цена, пострадалият Ж. дал изрично разпореждане на С. да излезе от арестното помещение, където се е намирал и да се премести в съседното такова, тъй като вследствие на извършеното по-рано от С. счупване на камерата и лампата в арестно помещение 1, камера и осветление са липсвали и е нямало как да бъде осъществяван контрол върху действията му. Тогава С. доброволно тръгнал към арестно помещение 2 и влязъл в същото. След влизане в новото помещение, Ж. издал разпореждане на С. да легне на земята, за да му се поставят помощни средства – белезници. С. отзакал да се подчини, поради което и ст.полицаи Ж., Андреев и Д., който се присъединил междувременно, предприели действия по поставянето на помощните средства. Ответникът започнал енергично да размахва ръце, да рита с крака и да удря с крака и ръце. В този момент С. ритнал силно ст. полицай Ж. с крака си в областта на челюстта. Поради силния шум и пол.инспектор Стайко Калбуров влезнал в арестните помещения, за да провери какво се случва. С негова помощ успели да положат С. на земята, междувременно той обаче продължил да се съпротивлява, ритайки и удряйки с ръце. След като полицаите хванали ръцете му, С. започнал да прави опити да хапе ст. полицай Ж. и колегите му, като през цялото време, докато са слагали комбинирани белезници за ръце и крака, той е ритал и удрял полицаите. След като успели да разрешат така създалата се ситуация, бил повикан екип на спешна медицинска помощ, за да прегледа полицаите и С..

След направения медицински преглед на ищеца, се оказало, че вследствие на ударите с крак по главата, в областта на брадичката, както и на получените няколко удара в областта на гърдите, същият е получил травма в областта на главата.

Твърди, че в дните след така претърпяното агресивно нападение, пострадалият Ж. имал непрестанни болки в главата, заспивал трудно, притеснявал се, че в бъдеще, вследствие на удара, могат да бъдат отключени заболявания, които да резултират в трайно/постоянно разстройство на здравето.

Твърди, че освен физическите страдания, претърпял и душевни страдания, изразяващи се в огорчение, обида, притеснение, неудобство, най-вече от факта, че въпреки дългогодишния си стаж, той не е съумял да окаже достатъчно съдействие на колегата си Радин Андреев и да му помогне достатъчно ефективно да се справи с агресивното поведение на К. С.. Колегите му и досега се шегували със случилото се и с авторитета на ищеца. Принос за претърпените му душевни страдания имат и статии, публикувани в интернет пространството, като посочва и конкретни сайтове.

Твърди се, че за разлика от физическите болки, душевните тревоги не са отшумели и до подаване на исковата молба, тъй като станал обект на редовни подмятания за инцидента от страна на колеги и познати, което рефлектирало върху професионалния му авторитет.

2

Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Възразява, че единственото обезщетение, което евентуално би се дължало на ищеца е за претърпени физически болки от увреждането на здравето, описано в акта на наказателния съд.

Възразява, че всички, останали твърдени вреди не са възникнали, а дори да са възникнали не се намирали в причинна връзка с поведението на ответника. Оспорва всички твърдения за неправомерно поведение на ответника, с изключение на описаното в акта на наказателния съд.

Навежда доводи, че обезщетение за физически болки от увреждането на здравето по акта на наказателния съд не се дължали, тъй като тези вреди са обезщетени от застраховател, покриващ този риск или от самото МВР.

Възразява, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, защото те били отчасти в резултат на несързамерна употреба на физическа сила спрямо ответника, като при процесния инцидент в сградата на РУ, ответникът също бил претърпял увреждания на здравето.

Болките, изпитани от ищеца били повърхности, слаби непродължителни, поради което оспорва размера на претенцията. по сила е

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло.

Претендират се разноски.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, предвид отговора на ответника, а и с оглед нормата на чл. 300 ГПК /предвид влязлото в законна сила определение по НОХД № 7056/2022 г. на ПРС, Х н.с., с което е одобрено постигнатото споразумение, ползващо се с последиците на присъда/, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието, за което е признат за виновен, че това деяние е притовоправно и е извършено виновно.

При разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда /посочените в исковата молба неимуществени вреди – болки, страдания, унижение, срам, огорчение, притеснение, обида/, причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение, а ответника - такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, вкл.и възражението за съпричиняване.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

3

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главния дълг от непозволено увреждане.

Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

По доказателствените искания на ищеца:

Приложените към исковата молба документи са относими към спора, поради и което следва да се допуснат като писмени доказателства.

Приложените към исковата молба документи са относими към спора, поради и което следва да се допуснат като писмени доказателства, с изключение на ксерокопията на СМЕ, събрани по ДП № 353 от 2021 г., защото същата не представлява писмено доказателство, а заключение на вещо лице, което не е събрано по съответния процесуален ред по настоящото дело, за да бъде надлежно приобщени.

Следва да се допуснат на ищеца двама свидетели в режим на довеждане за първото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба.

По доказателствените искания на ответника:

Приложените към отговора на исковата молба документи са относими към спора, поради и което следва да се допуснат като писмени доказателства.

Следва да се допуснат на ответника двама свидетели в режим на довеждане за първото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба.

Искането на ответника по чл. 192 ГПК - да бъдат изискани от ОД на МВР – Пловдив, копия от застрахователните полици и Общите условия към тях, покриващи към 01.07.2021 г. по отношение на служителите на МВР рисковете: временна неработоспособност, трайно загубена или намалена работоспособност, вследствие на злополука и риск „Злополука“ – като задължителна застраховка по чл. 184 ЗМВР; както и справка дали е изплащано от МВР на ищеца обезщетение за увреждането на здравето, описано в акта на наказателния съд, съдът ще се произнесе в о.с.з., след изслушване на страните и изясняване на фактическата страна на спора.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

4

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба, /с изключение на копията от СМЕ и КСППЕ, събрани по НОХД № 2025/2020 г. на ПРС/ и отговора на исковата молба, документи, като доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на ищеца, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на ответника, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК да бъдат изискани от ОД на МВР – Пловдив, копия от застрахователните полици и Общите условия към тях, покриващи към 01.07.2021 г. по отношение на служителите на МВР рисковете: временна неработоспособност, трайно загубена или намалена работоспособност, вследствие на злополука и риск „Злополука“ – като задължителна застраховка по чл. 184 ЗМВР, както и справка дали е изплащано от МВР на ищеца обезщетение за увреждането на здравето, описано в акта на наказателния съд, за първото по делото открито съдебно заседание.